Решение № 4877 от 07.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4877 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20241110207400 по описа за 2024 година разгледа докладваното от съдията НАХД № 7400 по описа на съда Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за адм Образувано е по жалба от Ф. Н. Ф. срещу електронен фиш с В жалбата се твърди, че издаденият фиш е незаконосъобраз В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща пред Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 от Разглеждана по същество, същата е неоснователна.

След анализ на приетите по делото доказателства съдът у На 26.03.2024 г. в 15.35 ч. в гр. София, бул.“Бот

1

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 100 лева на жалбоподателя.

Посочената фактическа обстановка бива установена от представените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш, ведно със снимков материал; справка за собственост на МПС, копие от заповед за компетентност, справка от Български институт по метрология ведно с удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложения към него, както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира събраните по делото доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка.

При така установените факти съдът намира следното от пр Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“. Необходимо е да се уточни, че електронният фиш представлява един своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който е приравнен едновременно към акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и към наказателно постановление (НП), но само по отношение на правното му действие, с оглед фикцията, уредена в чл. 189, ал.

11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване (включително срокове) на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН. В тази връзка и предвид Тълкувателно решение № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН не намира приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба, поради което възражението на жалбоподателя за изтекла давност е неоснователно. ЗАНН може да бъде приложен единствено по отношение на неуредени в ЗДвП случаи. Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и редът за издаване на АУАН и НП, са неприложими по отношение на електронния фиш. Реквизитите на електронни фиш са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП – териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Същевременно в изр. 3 на 2 същата разпоредба се предвижда, че образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Процесният електронен фиш съдържа всички изброени реквизити и съответсва на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, образец.

Мястото на извършване на нарушението е описано подробно – посочен е не само точен адрес, но и посоката на движение на моторното превозно средствf, които данни съответстват на информацията, отразена в приложения по делото снимков материал, поради което доводът на жалбоподателя, че е посочено предполагаемо местоизвършване на процесното нарушение, е неоснователен.

Видно от приложената към материалите на делото снимка към ЕФ, измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 68 км./ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 65 км./ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. "толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 65 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 15 км./ч., което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС издаването на електронен фиш е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства, със съответните обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т.

6 и т. 7 от ЗДвП), които работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на тълкувателното решение, водещото в случая е необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.

Редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП се регламентира, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която се уреждат условията и редът за 3 използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализът на всички посочените нормативни разпоредби налага извода, че към датата на нарушението, отразена в процесния електронен фиш, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В случая нарушението е установено от видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „CORDON М2” № MD 1193, представляваща одобрен тип средство за измерване. Процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Същата е разположена на пътното платно, като това обстоятелство е удостоверено по предвидения от закона ред, със съответната фотоснимка. Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП. От доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото протокол на Български институт по метеорология, преглед на вписан тип средство за измерване, касаещо процесното техническо средство, ведно с Решение за одобрение на типа на уреда за измерване.

Издаденият по отношение на собственика на МПС, при управлението на което е осъществено нарушението, електронен фиш подлежи на анулиране, когато се установи конкретно физическо лице, фактически водач на същото към датата и на мястото на нарушението. В случая такива данни не са посочени. Затова съдът приема, че електронният фиш е издаден при спазване на разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, с адресат - жалбоподателят. По делото не е представено доказателство за това, че ползвател е управлявал процесното МПС.

На следващо място, електронният фиш издаден от съответните компетентни органи. При съставянето му не са допуснати съществени 4 нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на административно-наказателното производство и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Същият отговаря на императивно изброените изисквания на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е издаден по утвърдения образец.

Твърденията на жалбоподателя, че на посочената дата автомобилът му не се е движил на собствен ход, както и в посочената в акта посока не само остават недоказани, но и се опровергават от събрания по делото доказателствен материал.

В заключение, от доказателствения материал безспорно се установява извършването на твърдяното административно нарушение – управление на МПС при ограничение на скоростта 50 км./ч. за населено място, със скорост 65 км./ч, т.е. с превишение на разрешената скорост от 15 км/ч.

Автоматизирано техническо средство „CORDON М2” № MD 1193, с което било установено движението с превишена скорост, е одобрено и вписано в регистър, в срок на валидност, съгласно справка БИМ.

В случая на жалбоподателя е била определена глоба в размер на 100 лв., като наказващият орган се е позовал на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Съобразно тази норма, предвид посоченото превишаване на скоростта с 15 км./ч. и записаното в ЕФ обстоятелство, че нарушението е извършено „в населено място“, следва да се приема, че разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП препраща към разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и определеният размер на глобата от 100 лв. всъщност е двуактният размер на глобата от 50 лв., предвидена в чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По отношение на въпроса, дали е налице повторност, то трябва да се уточни, че в процесния ЕФ са отбелязани факти около тази повторност – посочено е словесно, че нарушението е извършено повторно, в едногодишен срок от влизане в сила на друг ЕФ, който е цитиран по номер (ЕФ Серия К № 7036029). Според § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на Наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В конкретния казус, доколкото нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП не е визирано в чл. 174, ал. 2 от ЗДвП, следва да се докаже, че коментираното тук деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане на посочения ЕФ, с който на жалбоподателя е била наложена „глоба“ за същото по вид нарушение. С оглед разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е важно да се докаже, че предният електронен фиш се е отнасял за "същото по вид" нарушение, а именно: за управление на превозно средство над разрешената скорост за движение. Без значение е, дали деянието е извършено в или извън населено място, дали с 5 един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или различно превишение на скоростта. Важно е видът на нарушението да е един и същ.