Решение № 558 от 17.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Варна , 17.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500332 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 т.6 и т.7 от ГПК и е образувано по жалба с Вх. № 18 527 от 21.12.2020 година от В. В. М. против отказ на ЧСИ Захари Димитров да прекрати производството по изп.дело № 379/2020 година и против разноските по него.

В жалбата се навеждат доводи, че отказът на ЧСИ се явява незаконосъобразен, като се твърди, че е налице злоупотреба с права; излага се, че Длъжника не е станал причина изначално за образуване на изпълнителния процес и на тази база изцяло неправомерно по отношение на него се начисляват разноски, които той не следва да заплаща.По същество искането е концентрирано върху дължимите в полза на адв.И. разноски – в размер на 350 лева и в размер на 200 лева, общо 550 лева.В жалбата още се сочи, че стилът на ЧСДИ е репресивен и има за цел единствено да му причини вреди.

В Допълнителна жалба молителя настоява, че производството против него следва да се прекрати и поради факта, че присъдените в полза на НАП суми са погасени по давност, като му бъдат възстановени всички сторени разноски.

Постъпили са и други допълнителни молби – Вх. № 3432 от 22.02.2021 година, ВХ.№ 4270 от 08.03.2021 година и Вх.№ 4599 от 11.0.3.2021 година, в които молителя, чрез адв.Каров настоява съдът да обезсили ИЛ, да му присъди всички сторени разноски, да допусне писмени и гласни доказателства.

1

Взискателя, в лицето на С.И., намира, че жалбата е неоснователна и настоява съдът да я остави без уважение.

ЧСИ е депозирал обяснения на осн. чл.436 ал.3 ГПК, с които намира, че жалбата е неоснователна.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна -Длъжник по изпълнително дело, в седмодневния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване на акт по чл. 435 ал. 2 т. 6 и т.7 от ГПК – отказ от прекратяване на ИД и разноски, поради което и е процесуално допустима.

Съдът, след като разгледа жалбата на длъжника и прецени представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Н. А. Д. по повод присъдена й с ИЛ от 18.05.2020 година издръжка в полза на детето С.

В. М. в размер на 180 лева.В рамките на това изпълнително производство са били присъединени и НАП, като Взискател, а на по късен етап и адв.С.М. И..

Извършването на изпълнителните действия е дало основание на ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на Длъжника М., както и запор върху МПС.

С Решение № 1042 от 05.10.2020 година, постановено по в.гр.дело № 2537/2020 година, съдът е отхвърлил искането на М. да бъде отменено разпореждане на ЧСИ, с което са приети разноски в размер на 350 лева.

По силата на ИЛ № 242 от 22.10.2020 година в качеството на Взискател е била приета и адв.С.М. И. за сумата от 200 / двеста/ лева.

ВОС намира, че отказът на ЧСИ за прекратяване на ИД и по отношение на приетите разноски, за законосъобразен, по следните съображения:

Както вече е било разяснено на Длъжника отговорността за разноските, включително и направените в изпълнителното производство, е уредена в общите правила на ГПК и според разпоредбата на чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 4 3 3 , освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В случая ВОС е имал възможност да посочи на Длъжника в Решение № 1042 от 05.10.2020 година, постановено по в.гр.дело № 2537/2020 година, че отхвърля жалбата му, касаеща разноски в размер на 350 лева,т.е. те са вече присъдени и следва да бъдат заплатени - касае се за съдебно призната сума, чието заплащане е постановено в тежест на Длъжника.

Идентична е ситуацията с приетата сума в размер на 200 /двеста/ лева, присъдена в полза на адв.С.И..Видно е от материалите по делото, че тя е била 2 присъединена като Взискател на базата на ИЛ № 242 от 22.10.2020 година, като съобразно последния на нея й е била присъдена сумата от 200 лева, представляваща адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА.Вярно е, че изпълнителното производство е било прекратено досежно вземането на Н. А.

Д., по нейна молба.Но е вярно също така, че разноските в общ размера на 550 лева, не са били заплатени и съвсем резонно изпълнителния процес е продължил.

В жалбата и в уточнителните към нея молби се развиват пространни доводи, според които ИЛ следва да се обезсили; по отношение на Длъжника да се възстановят всички разноски и други.Подобни доводи са недопустими в настоящия процес, явяват се ирелевантни и могат да постигнат ефект само в производство по чл.439 от ГПК, но не и да бъдат предмет на разглеждане в този.Касае се за съдебно установени и признати разноски и с оглед имено на това, настоящия съд приема, че жалбата се явява изцяло неоснователна.

Съгласно чл. 433 ал. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява на различни основания, но в случая не е налице никое от тях.

С оглед изложеното дотук, ВОС,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба № 18 527 от 21.12.2020 година от В. В. М., ЕГН ********** против отказ на ЧСИ Захари Димитров да прекрати производството по изп.дело № 379/2020 година и против разноските по него в общ размер на 550 / петстотин и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3. _______________________

3