Решение № 213 от 07.10.2022, Районен съд - Гоце Делчев

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. , 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентин Б. Божинов при участието на секретаря Лилия Ив. Зайкова като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело № 20211220101000 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен установителен иск за собственост върху идеални части от недвижим имот, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, съединен с иск за частично обезсилване, по реда на чл.537 ал.2 от ГПК, на издаден в полза на ответникът нотариален акт за същия имот.Ищците претендират и сторените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК.

Ответникът оспорва иска, като неоснователен.

В хода на производството са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, по отношение на предявения иск съдът намира следното.

Предявения иск е установителен, за правото на собственост върху идеални части от описания в исковата молба недвижим имот.Иска е депозиран до надлежния съд, от процесуално легитимирана страна имаща 1 правен интерес от предявяването му и срещу надлежен ответник, оспорващ претендираното право. По отношение на допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл.140 от ГПК, като в допълнение може да се посочи, че въпроса за правния интерес от предявяване на установителен иск за собственост в хипотези, каквато е и разглежданата, е изяснен в съдебната практика /ТР № 8/27.11.2013 г. на ОС на ВКС/, в която се приема, че принципът на диспозитивното начало по чл.6 от ГПК предоставя изцяло на волята на ищеца определянето на предмета на спора и от неговата воля зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си право има нужда.

По същество предявения иск е основателен, поради следното:

Настоящия иск, както вече се посочи, е за установяване на правото на собственост върху идеални части от недвижим имот и с оглед разпределението на доказателствената тежест задължение на ищците беше да докажат съществуването в тяхна полза на правото на собственост, в претендирания обем и на твърдяното придобивно основание, което условие беше изпълнено.

В тежест на ответника респективно беше да докаже възражението си, което противопоставя на ищците, а именно - за придобито от него самостоятелно право на собственост на целия процесен имот в резултат на упражнявано давностно владение за необходимия срок, което възражение не беше подкрепено с убедителни доказателства, не намира опора в закона и не може да бъде противопоставено на правата на ищците, като съображенията на съда за този извод са следните:

Страните по делото са наследници на Г. И.ов К., бивш жител на с.Копривлен, починал на 17.11.1947 година.Общия наследодател е притежавал преди образуване на ТКЗС земеделски имоти, които са възстановени на наследниците му с Решение № К837/12.10.1994 г. на ПК Хаджидимово, влязло в сила на ............ година.

По делото са разпитани свидетелите Л. А. К., Кирил Г. Шонтов, Димитър А. К. и Ангел Г. Зайков.

Свидетеля К. е съпруга на един от ищците.Твърди, че втора година процесния имот се ползва от ответника, както и че през годините имота е бил отдаван под аренда, а именно, че през годините имота се ползвал от различни 2 лица, а през последните десет години ползватели са били лицата Г. Шонтов и И. Стамов.Според свидетеля Шонтов процесната нива той е ползвал за пасбище две години – 2019 и 2020 г., като я взел под наем от И. А. К., плащайки наем за двете години в размер на 50 лева.Твърди, че преди него имота е бил ползван от И. Стамов, който обаче не си е плащал наемите.Твърди, че в мманта нивата е застроена със свинарник от сина на Г.

К. – Атанас К..Свидетеля Димитър К., брат на ищците и чичо на ответника, твърди, че процесния имот е наследствена нива от дядо му Г. К..Твърди, че след възстановяване на собствеността, първо баща му, а след това той и брат му Г. К. са работили нивата, като баща им казал те двамата да я гледат.Че след това свидетеля се е отказал и че неговия дял да е на Г., като нивата се гледала от брат му Г.. Че този му брат прекъснал да гледа нивата преди четири години, като о Атанас К. преди две години построил в имота постройка за животните.Че племенника му разгомарял с него, като той му казал, че му дава своя дял.Че другите наследници не знаят къде се намира нивата и че не е виждал някой от тях на място.Този свидетел твърди, че не е в добри отношения с ищците. Свидетеля Зайков знае имота, тъй като има наследствен имот през два имота от процесния.Знае, че имота е наследствен К. имот и е виждал в него покойния Атанас К. и сина му Г., като от братята на Г. не е виждал никой в имота.Според него от пет-шест години имота не се обработва, като сега има постройка в него.Не е виждал свидетелите да косят в имота.Според него сина на Шонтов декларира имот, но не знае кои точно имоти декларира.

По делото е приложено писмо от ОбСЗ Хаджидимово, от което писмо е видно, че при направена справка в базата данни на ОСЗ Хаджидимово за имот с идентификатор №*** било установено, че за процесния имот няма предоставени договори за наем и аренда, в които да фигурират И. Г. Стамов и Кирил Г. Шонтов. Има предоставени договори от И. Г. К. -наемодател на И.

Николов Стамов-наемател със срок от 17.01.2015 до 17.01.2016; от И. Г. К. наемодател на „МИСТА-22“ ЕООД -[1]наемател със срок от 17.10.2015 до 17.10.2016; от И. Г. К. -наемодател на „МИСТА-22“ ЕООД -[1]наемател със срок от 17.10.2016 до 16.10.2017; от И. А. К. -наемодател на Г. Кирилов Шонтов-[1]наемател със срок от 21.12.2018 до 20.12.2019 ; от И. А. К. наемодател на Г. Кирилов Шонтов -[1]наемател със срок от 01.10.2019 до 30.09.2020.

3

Както вече се посочи и по-горе, не се спори между страните, че процесния имот е наследствен от Г. И.ов К., бивш жител на с.Копривлен, починал на ................ година. По делото не бяха представени никакви доказателства след възстановяване на земеделските имоти, наследени от този наследодател, неговите наследници да са извършили доброволна делба или да се се договорили за наина на ползване на тези имоти.Също така не се установи да е налице разпореждане в полза на ответника от ищците или от техните наследодатели.Свидетеля Димитър К., също наследник на притежаваните от общия наследодател имоти и който твърди, че не е в добри отношения с ищците заявява, че процесния имот е наследствена нива от дядо му Г. К..Макар и да твърди, че след възстановяване на собствеността, първо баща му, а след това той и брат му Г. К. са работили нивата, според същия освен с него синът на ответника е разговарял за имота и с останалите наследници, но не знае дали е търсил съгласие и от тях за да построи постройка за животните в имота.Т.е., дори свидетеля на ответника не твърди, че ответника и неговия син, понастоящем ползвател на имота са имали съзнанието, че този имот е именно собственост на ответника.В показанията си и другия свидетел на ответника – свидетеля Зайков, макар и да твърди, чеимота е ползван от бащата на ответника и от самия ответник, навежда твърдение, че „ … Аз я знам нивата като наследствена К. …“.За това, че имота е наследствен се навеждат твърдения и в показанията на свидетелите на ищците, които също така твърдят, че имота е бил отдаван под наем на трети лица от ищеца И. А. К..От писмото от ОбСЗ Хаджидимово е видно, че за процесния имот има предоставени договори от И. Г. К. -наемодател на И.

Николов Стамов-наемател със срок от 17.01.2015 до 17.01.2016; от И. Г. К. наемодател на „МИСТА-22“ ЕООД -[1]наемател със срок от 17.10.2015 до 17.10.2016; от И. Г. К. -наемодател на „МИСТА-22“ ЕООД -[1]наемател със срок от 17.10.2016 до 16.10.2017; от И. А. К. -наемодател на Г. Кирилов Шонтов-[1]наемател със срок от 21.12.2018 до 20.12.2019 ; от И. А. К. наемодател на Г. Кирилов Шонтов -[1]наемател със срок от 01.10.2019 до 30.09.2020.Действително по делото не бяха представени писмени доказателства имота да е бил отдаван под наем на свидетеля Шонтов и на лицето И. Стамов, но няма как да се изключи и възможността имота да е бил отдаван под наем на тези лица и без да е сключван писмен договор за наем.

По отношение направеното от ответника възражение за изтекла в 4 негова полза придобивна давност., следва да се има предвид, че въпроса за възможността правото на собственост върху наследствената вещ да бъде придобито от един от наследниците, е изяснен обстойно в доктрината и съдебната практика.В тази насока еднозначно се приема, че всеки сънаследник по правило владее наследствената вещ както за себе си, така и за останалите сънаследници.Той може да измени основанието за владение само за себе си, но за да го направи следва ясно да отрече правото на останалите сънаследници и да манифестира изрично своето променено намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание.С открИ.ето на наследството всички вещи, които са били във владеене на наследодателя, минават във владение на наследниците му по право, без да е необходимо те да са завладели фактически вещите. Наследството като патримониално цяло с всичкия му актив и пасив направо преминава върху тях.Владеенето на един от наследниците на имота, който още не е разделен, е за сметка и на другите наследници по отношение на техните части. При това положение, щом като с открИ.ето на наследството всички сънаследници са във владение, за да може един от тях да придобие по давност наследствена вещ, нужно е владението на останалите да е било отнето от него. Като се има предвид, че всеки от сънаследниците може да се ползува от общата вещ, ясно е, че не е достатъчно един от сънаследниците да се ползува сам от веща, за да се приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено.Необходимо е сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена, че ако те се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати.Приема се също така, че при съсобственост възникнала от наследяване, ако наследникът измени основанието на владението и започне да владее само за себе си, манифестирането на това променено отношение и претенциите за изключителна собственост не е достатъчно, ако произтича само в съзнанието на сънаследника.Той следва да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите наследници върху техните части, като същественото при това изменение на основанието на владението, е че то трябва да достигне до знанието на останалите съсобственици, като променилият намерението да владее само за себе си наследник, не може да го държи в тайна. Всяко пасивно поведение или скрита дейност създава съмнение и неопределеност относно основанието и намерението му, с което се пречи и не се дава 5 възможност на останалите съсобственици да прибегнат до защита на своите права и поради това такова владение не може да доведе до придобИ.е по давност.

В контекста на горното, по отношение на разглеждания случай може да се каже следното:

На първо място, от доказателствената съвкупност не може да се приеме за безспорно установено, че единствено ответника е упражнявал фактическа власт върху процесния имот.В тази посока са и събраните и анализирани по-горе гласни и писмени доказателства, които установяват в по-голяма степен, че един от ищците е извършвал разпореждане с процесния имот, отдавайки го под наем на трети лица. Дори и да се приеме, че ответникът единствен е имал реална фактическа власт и присъствие в процесния имот/в тази насока не бяха събрани убедителни доказателства/ и дори се е снабдил с нотариален акт за придобИ.е на имота по давност, то тогава би могло да се приеме, че по отношение на тях е бил налице обективния елемент от фактическия състав на владението по чл. 79, ал.1 от ЗС и че към момента на снабдяване с нотариален акт той е проявил и собственическо отношение, т.е. от държател - по общо правило, на идеалните части на останалите наследници – ищци по делото, е започнал да държи процесния имот като свой.Това обаче в случая и предвид казаното по-горе, не е достатъчно за да се приеме, че владението на ищците като наследници е било прекратено и имота е могъл да бъде придобит по давност само от ответника.Това е така доколкото в разглеждания случай е налице съсобственост възникнала по силата на наследствено правоприемство, т.е. касае се за владение между сънаследници, за което презумцията на чл. 69 от ЗС не важи.Затова и в тази хипотеза е необходимо освен наличието на фактическа власт и намерение за своене, да е налице и изрично манифестиране на промененото намерение на сънаследника да владее само за себе си, което да е обективирано ясно и недвусмислено, така че да достигне до знанието на ищците като сънаследници, т.е. да им бъде противопоставено по начин, така че те да имат възможност да защитят правата си.Това последно условие в разглеждания случай не е изпълнено, доколкото данните по делото не сочат действията и намерението за своене от страна на ответника до снабдяването с нотариален акт през 2021 година, да са били манифестирани по начин, по който да са достигнали до знанието на ищците като 6 сънаследници и под такава форма, че да не оставят съмнение за тези наследници за ново промененото субективно отношение към имота. Това показва, че в съзнанието на ищците имота е продължавал да бъде общ, сънаследствени и притежание на наследниците на Г. И.ов К..При това положение, ако един от наследниците е имал намерение и желание да свои имотае само за себе си, то това намерение не е било разкрито, и не е било показано ясно и недвусмислено, в резултат на което не е стигнало до знанието и представите на ищците.В случая дори и да е имало владение от страна на ответника през този период, в случая се касае за хипотеза на т.н. скрито владение, което поради начина по който е осъществявано е лишило ищците като сънаследници от възможността да се бранят срещу претендиращия изключителна собственост наследник. Такова владение закона не допуска и поради това в тези случаи ефекта на придобивната давност по чл. 79, ал.1 от ЗС не може да настъпи.