Решение № 70 от 15.01.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Велико Търново, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110100468 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за потребителски кредит ***, с посочени в исковата молба параметри на договора и избран, и закупен пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси. Сочи се, че в изпълнение на договорните задължения ищцовото дружество предоставило на ответника чрез банков превод сумата 4000лв. по посочена от кредитополучателя банкова сметка, като от своя страна последният сключил договора за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 193,07лв. и падежна дата-25-то число на месеца. Ищецът излага твърдения, че общото задължение по кредита възлиза на сумата 6950,25лв., а възнаграждението за допълнителна услуга Фаст е 1600лв., а за допълнителна услуга Флекси е 2800лв. Размерът на вноската по допълнителната услуга е 122,22лв. Сочи се, че длъжникът изплатил сума в общ размер 1401,80лв., от която били погасени 1176,88лв.-три пълни вноски и частично плащане по четвърта вноска. Ищецът заявява, че на 04.10.2024г. договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост, като на длъжника било изпратено уведомление, върнато като неполучено с отбелязване „преместен“ . Излагат се твърдения, че 1 по заявление по чл.410 от ГПК е образувано частно гр.дело №*** по описа на ВТРС, по което е издадена срещу длъжника М. А. С. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 3785,96 лв-главница, 1408,15лв.-договорно възнаграждение и 303,17лв.-лихва за забава. В частта относно сумата 1422,24лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Фаст и за сумата 2488,88лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, заявлението е отхвърлено. Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника и ищецът е предявил настоящите положителни установителни искове за сумите по заповедта за изпълнение 3785,96 лв-главница, 1408,15лв.-договорно възнаграждение и 303,17лв.-лихва за забава. и осъдителен иск за сумите 1422,24лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Фаст и за сумата 2488,88лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Флекси. Отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове. Оспорва предсрочната изискуемост на договора. Счита за нищожна клаузата уреждаща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги-Флекси и Фаст, по съображения изложени в отговора. Твърди, че реално не са предоставяни допълнителни услуги. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 29.05.2023г. между ищцовото дружество в качеството кредитор и ответника М. А.

С. е сключен договор за потребителски кредит с № *** за сумата от 4000 лева, със срок на погасяване на кредита 36 месеца, размер на погасителната вноска 193,07лв., с падеж на всяка вноска-двадесет и пето число от месеца. Договорът е сключен при ГПР 49,05%, ГЛП 41,00% ,лихвен процент на ден 0,11%. Посочено е, че дължимата сума по кредита за главница и договорна лихва е 6950,25 лева. Страните са подписали споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги „Фаст и „Флекси“. В договора за кредит е посочено възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги „Фаст “- 1600лв. и „Флекси“- 2800лв., при размер на вноската за закупена допълнителна услуга 122,22лв.

Приложено е уведомително писмо от 07.10.2024 г. с изявление на кредитора до ответника за едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение задълженията по него и обявяването му за предсрочно изискуем, считано от 04.10.2024г.

На 30.12.2024г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника М. А.

С.. Въз основа на заявлението на “Профи Кредит България” ЕООД, гр.София е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.12.2024г. по ч.г.гр.д.

№*** на Великотърновски районен съд против длъжника М. А. С. за заплащане на 3785,96лв. /три хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/главница, 1408,15 лв. (хиляда четиристотин и осем лева и петнадесет стотинки) – договорно възнаграждение за периода от 25.09.2023 г. до 04.10.2024 г.; 303,17 лв. (триста и три лева и седемнадесет стотинки) – лихва за забава за периода от 26.06.2023 г. до 04.10.2024 г.; 291,52 2 лв. (двеста деветдесет и един лева и петдесет и една стотинка/ – законна лихва за периода от 04.10.2024 г. до 29.12.2024 г., представляващи задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението (30.12.2024г.) до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 204лв.

/двеста и четири лева/- платена държавна такса и 50 лв./петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същата е депозирала срещу заповедта за изпълнение възражение по чл.414 от ГПК, като след дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че ГПР на разходите 49,05% по процесния договор за кредит включва разходи за договорна лихва в размер на 41%, а в случай, че при определяне на ГПР се включат и разходите за услугите Фаст и Флекси, ГПР се изчислява на 132,84%.

По делото е представен платежен документ за банков превод от 18.12.2025г на сумата 2598,20 лв. –плащане от ответника по процесния договор за кредит.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е депозирано възражение от длъжника.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит.

Безспорно по делото се установи, че между "Профи Кредит България”АД и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за поребителски кредит, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 4000 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума, ведно с договорна лихва, на 24 месечни погасителни вноски, като първата е с падеж 20.01.2019г., последната е с падеж 20.12.2020г. По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че кредитополучателят е получил сумата по отпуснатия кредит, поради което за него е възникнало насрещно задължение да върне сумата по 3 кредита, представляваща главница в размер на 4000лв.

С отговора на исковата молба е въведено възражение за недействителност на договора за кредит, което съдът намира за основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ищецът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Видно е от представеното заверено копие от договора, че в същия е предвидено възнаграждение за закупени услуги Фаст в развер 1600лв. и Флекси в размер 2800лв. или общо 4400лв. при главница на кредита в размер на 4000 лв. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Целта на посочените такси и комисионни е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредита. В тази връзка следва да се отбележи, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съдът намира, че услугите „Фаст“ и Флекси са свързани именно с усвояването и управлението на кредита, тоест с действия, които са част от дейността на кредитора по предоставяне на кредита.

Уговорената цена за тази услуга, от своя страна осигурява на кредитора едно допълнително възнаграждение за предоставяне на заетата сума. Услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускане на кредита, без обаче от съдържанието на договора да става съвсем ясно в какво се изразява приоритетното разглеждане на искането за отпускане на такъв, доколкото не е посочен редовният срок за това. В случая с уговарянето на възнаграждение за тази услуга се въвеждат допълнителни разходи за потребителя, пряко свързани с процесния договор за потребителски кредит, които са част от общия разход по кредита съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следва да се включат в ГПР. Извод за това, че възнаграждението за допълнителната услуга е като разход по кредита може да се направи и от предвидения ред за неговото изплащане – разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита, независимо от това дали услугите реално са били ползвани от потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република 4

България. Предвиденото възнаграждение за допълнителна услуга, безспорно не е включено в посочения в договора ГПР от 49,05%, което се установява от приетото заключение на експертизата. Видно от заключението относно посочения размер от 132,84% при включване на разходите за допълнителните услуги Фаст и Флекси, води до извод, че включването му би довело до реално надвишаване на максимално допустимия размер на ГПР. Така, на практика от страна на кредитора е направен опит за заобикаляне на правилото на чл. 19, ал.

Разпечатката съдържа 32 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47a788d5-24d3-4d5c-9628-2a33b18264fe