Решение № 1171 от 22.12.2023, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. Кюстендил, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. Х.А като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело № 20221520100454 по описа за 2022 година

Производството по делото е по искова молба, подадена в съда от Л. И. Н., с ЕГН ********** и С. Н. К., с ЕГН ********** и двете с адрес в гр.******, конституирани в хода на процеса като ищци на мястото на починалия Н. А. Н., починал на 22.06.2023г. срещу Р.

В. Г., с ЕГН ********** и С. Л. Г., с ЕГН ********** и двамата с адрес в гр.***********.

Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на С. А. Б., бивш жител на с.Т..С решение №17/05.06.1993г. на ПК с.Т. била възстановена нива от 3.200 дка, десета категория, махала «*****» на с.Т.., местност «**********».

С договор за покупко-продажба във формата на НА №100, т.2, рег.№3739, д.№180 от 2009г. На нотариус с рег.№146 на НК, ответниците закупили дворно място от 1000 кв.м., заедно със стари сгради.В последствие предприел действия по заснемане на имота, за който се твърди че е възстановен на насл. На С. Б. и се снабдил с НА, издаден след извършена обстоятелствена проверка.

Ищецът, от своя страна, също предприел действия по зеснемане на този имот, като образуваната пред АГКК преписка била прекратена до решаване на заявлението, подадено от страна на ответниците.

Претендира се по делото признаване на установено по отношение на ответнице, че не са собственици на нива с площ от 3.200 дка, находяща се в землището на с.Т., местност „*********“, махала „Б*********“, при граници-от изток З. Б. С., С. Р. С., Н. А. Н., Л. И.Б., от запад-горски фонд, от север-С. З. Д., от юг-Р. В. Г..Имотът е с проектен идентификатор 1

№*** по КККР на с.Т., с трайно предназначение-земеделска територия, начина на трайно ползване-пасище, вид-частна, проектен собственик-С. А. Б..

В срока по чл.131 ГПк изцяло е оспорен предявения иск от страна на ответниците.Подробно са развити съображения относно статута на претендирания имот, неговото местонахождение, начина на придобиване от страна на ответниците.Обективирано е и възражение за придобивна давност.

От събраните по делото доказателства, по делото се установи следната фактическа обстанвока, релевантна към спора:

Ищецът, първоначалния, а в последствие неговите наследници са част от наследниците на С. А. Б..С решение на ПК с.Т. под №17 от 05.06.1993г. на насл. На С. А. Б. епод №25 от това решение е възстановено право на собственост върху имот, представляващ нива от 3.200 дка, десета категория, находящ се в землището на с.Т., местност „********“.

Ответниците, от своя страна, придобили с договор за покупко-продажба във формата на НА №100, т.2, рег.№3739, д.№180/2009г. на нотариус с рег.№146, недвижим имот, представляващ дворно място от 1000 кв.м., находящи се в землището на с.Т., махала „*****“, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и плевня, при съседи на мястото: насл. На Т. Б., С. Б., , Р. Д. и път.Имота бил закупен от Р. В. И., който го притежавал въз основа на НА да собственост на недвижим имот по давност с №23, т.2, д.

№343 от 1983г., в който имота е описан по напълно идентичен начин.

С НА №106, т.2, рег.№5593, д.№288 от 2022г. за собственост на недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба и давност, издаден от нотариус с рег.№696, ответниците били признати са собственици на поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на с.Т., с адрес на имота: с.Т. с площ от 3206 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирано, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при посочени съседи съобразно КККР на с.Т..Признати са за собственици и на три сгради с идентификатори№№ ***, *** и ***.

С определение от 08.06.2022г., съдът е прекратил производството по делото след преценка за недопустимост на предявения иск.С определение на КОС от 26.08.2022г. по гр.д.№400 е отменено определението на съда и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

След приключване производството по делото и след събиране на поисканите от страните доказателства, съдът счита, че предявения за разглеждане иск е недопустим за разглеждане, като съображенията в тази насока са следните:

Безпорно е, че ищецът черпи права от т.нар. „предварително решение за възстановяване“.В посоченото решение, имотът е описан с площ и местност.Това решение не възстановява собственост и няма действието по чл.18 Ж ЗСПЗЗ.Въз основа на него ищецът и останалите наследници не са придобили права върху конкретен имот.В този смисъл и след като претендирания от ищеца имот не е реституиран в реални граници/ стари или нови/, имота не е отграничен като обект на собственост, то търсената съдебна защита е 2 преждевременна /предприета е за защита на едно евентуално бъдещо право на собственост, което ще възникне сле приключване на фактическия състав на земеделската реституция/.В този смисъл ищецът е лишен от правен интерес от предявения иск, поради което производството по делото е недопустимо и следва оставяне без разглеждане на предявения иск и прекратяването на производството по делото./ Р №81/04.07.2019г. на ВКС I ГО/.

Предявеният иск, съдът счита, че е недопустим и на още едно основание.Ищците твърдят и представят доказателства, че са част от съсобствениците на имота, като придобит по наследство.В този смисъл ищецът е легитимиран да предяви иск за само за онзи обем права, които счита, че притежава, предвид забраната на чл.26, ал.2 ГПК.Процесуално легитимирани да предявят иск за правата си са само останалите съсобственици./Р.№60 от 19.04.2021г. на ВКС I ГО.

При горните изводи, съдът счита, че следва да се остави без разглеждане предявения иск и да се прекрати производството по делото.

При този изход и на основание чл.78, ал.4 ГПК,ищците дължат на ответниците деловодни разноски, съобразно представените списъци по чл.81 ГПК, като дължат на ответника С. Л. Г. разноски в размер на 1300 лв.и на Р. В. Г. в размер на 800 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Оставя без разглеждане предявения от Л. И. Н., с ЕГН ********** и С. Н. К., с ЕГН ********** и двете с адрес в гр.*******, конституирани в хода на процеса като ищци на мястото на починалия Н. А. Н., починал на 22.06.2023г. срещу Р. В. Г., с ЕГН ********** и С. Л. Г., с ЕГН ********** и двамата с адрес в гр.******* иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено, че Р. В. Г., с ЕГН ********** и С. Л. Г., с ЕГН ********** и двамата с адрес в гр.******* не са собственици на недвижим имот, представляващ нива с площ от 3.200 дка, находяща се в землището на с.Т. местност „********“, махала „*******“, при граници-от изток З. Б. С., С. Р.

С., Н. А. Н., Л.И.Б., от запад-горски фонд, от север-С.З. Д., от юг-Р. В. Г., имот с проектен идентификатор №*** по КККР на с.Т., с трайно предназначение-земеделска територия, начина на трайно ползване-пасище, вид-частна, проектен собственик-С. А. Б. и прекратява производството по делото.

3

Осъжда Л. И. Н., с ЕГН ********** и С. Н. К., с ЕГН ********** и двете с адрес в гр.****** да заплатят на Р. В. Г., с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 800 лв.

Осъжда Л. И. Н., с ЕГН ********** и С. Н. К., с ЕГН ********** и двете с адрес в гр.********* да заплатят на С. Л. Г., с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 1300 лв.

Решението, с характер на определение, подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил с частна жалба.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4