Решение № 123 от 10.06.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. гр.Мадан, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20235430100464 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против ******* ЕАД и ********ЕООД, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № ******/ ******** г., сключен между Ф.

А. Б., като кредитополучател и „*******" ЕАД, като кредитор, на осн. чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК, както да бъде осъдено „*******“ ЕАД да върне на ищцата сумата от 311,31 лева (след допуснато изменение на иска), представляваща платена възнаградителна лихва по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъдено да възстанови на ищцата заплатените от нея без правно основание суми в общ размер на 1154,43 лева (след допуснато изменение на иска), съставляващи престирани от нея парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договора за кредит; иск да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от *******г., сключен с „******* ЕООД, като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в 1 ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и непородил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка, а именно чл. 143, т. 19 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на ******г. ищцата сключила с първия ответник Договор за потребителски кредит № *******/******* г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоила изцяло предоставената й в заем сума от 4000 лв. Съгласно Договор за потребителски кредит № *******/******** г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване па заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл. 4, ал. 3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл.12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищцата избрала опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на ******* г. подписала с втория ответник „*******" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се задължила да изплати на фирмата поръчител възнаграждение в общ размер на 2787.20 лв., платимо като добавък към падежната вноска.

Ищцата счита, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Съгласно условията на Договор за потребителски кредит № *******/******* г. лихвеният процент по кредита бил в размер на 19,54 %, а годишният процент на разходите в размер на 21,39%. Действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,39 % бил заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка, поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на 2 разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не бил включил в договорения ГПР от 21,39 % разходите, които следва да извърши ищецата за заплащане на възнаграждение на фирмата поръчител. Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо бил предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 5000 лв. с посочен ГПР 21,39 %.

В процесният договор, кредитора се бил задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсвала разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 21,39 %/. Посочен бил лихвен процент по кредита – 19,54 %, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 21,39 %.

Ищцата счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не пораждала правни последици. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получавал никаква престация. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, той можел да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. Доколкото кредитната сделка била нищожна, не бил породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение. Ищцата не можела да посочи точния размер на платените суми за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство и същият щял да се установи от ССЕ. Исковата претенция била формирана от всички плащания извършени от ищцата за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство. По изложените съображения моли за уважаване на 3 исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника ********* ЕАД, с който изразява следното становище: Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № *******/*******г., между ищцата, като кредитополучател, и ********** ЕАД, като кредитодател, за сумата от 5000,00 лева, при лихвен процент по кредита в размер на 39,28 % и годишен процент на разходите в размер на 47,18%. Не оспорва, че кредитополучателят бил погасил договора за кредит предсрочно и че ищецът е направил плащания в посочения в исковата молба размер. Ответникът оспорва правните доводи на ищеца, че процесният договор за кредит е недействителен. Посочва, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „*******“ ЕАД като кредитодател приемал са посочени в цитираната разпоредба и те били банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „********“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускали по различен начин и не са два отделни кредитни продукта, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“ то той имал правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит ОУ, да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. ******* ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „*********“ ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. Дори и договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит да е нищожен неговата 4 евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. Доколкото процесния договор за кредит е действителен, получените във връзка със същия плащания са дължими, поради което искът по чл. 55 ЗЗД следвало да бъде отхвърлен. По отношение на предявения осъдителен иск за връщане на сумата от 50,00 лв., представляваща платена без основание сума по договор за представяне на поръчителство към договора за потребителски кредит № **********/********г., ответника счита, че той не е титуляр на вземането, тъй като страни по договора за поръчителство са ищцата и „*********“ ЕООД и поради това не е надлежен ответник по иска, поради което производството му в тази част следва да бъде прекратено като недопустимо, като евентуално излага съображения и за неоснователност на този осъдителен иск. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ******** ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва твърдението на ищеца, че на ****** г. е сключен договор за потребителски кредит № *******/*******г., във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „********" ЕООД и ищцата. Размерът на главницата по договора за кредит възлизала на 5000,00 лева и следва да бъде върната за срок от 24 месеца при ГПР от 21,28 % и ГЛП от 19,45%. Общият размер на дължимите по кредита суми възлизала на 6 075,36 лева. Ответникът бил сключил с „********“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече били договорени между страните. Обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „********" ЕООД било единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Обезпечените и необезпечените кредити на „*******“ ЕАД не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на „*******“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на 5 отпускания кредит и условията му за погасяване. Възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б.

„ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Кредисимо ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя ********* по който бъдещ договор „********“ ЕАД не било страна. Наличието на свързаност между *********и ********* ЕООД само по себе си не водило до „скрито оскъпяване на кредита“. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: