Решение № 634 от 15.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20251001000640 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗКЗастраховане“-АД - ответник в първата инстанция чрез пълномощника му юрк.И. А. против решение №639 от 09.05.2025 г. на СГС, ТО, VI-17 състав, постановено по т.д.№ 1079/2024 год., с което е уважен предявения от „Х и П Консулт“-ЕООД иск по чл.432 КЗ, вр. с чл.493,ал.2 КЗ и ответното ЗАД „ОЗК-Застраховане“-АД е осъдено да му заплати сумата 66 652,74 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по собствен на ищеца товарен автомобил марка „МАН“ с рег.№ ******** вследствие на настъпило на 25.12.2018г. застрахователно събитие в с.Мрамор, на охраняем паркинг на ул.“Васил Левски“ №88 – пожар на застрахован по Договор за гражданска отговорност при ответното дружество товарен автомобил марка марка „МАН“ с рег.№ ********, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и иска по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 21 575,91 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.11.2020г. до 20.11.2023г., както и да заплати разноски в производството в размер на 6 979,53 лева.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. В нея подробно са обсъдени събраните по делото 1 доказателства с твърдение, че съдебното решение не се основава на тях.

Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата инстанция „Х и П Консулт“-ЕООД чрез пълномощника му адв.П. Г., в който излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Подробни доводи са развити в отговора. Моли за потвърждаване на решението.

Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна,срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и съобразено със събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора факти са подробно и правилно установени, правните изводи на съда съответстват на тях и на разпоредбите на материалния закон, поради което настоящата инстанция изцяло ги споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към тези мотиви. Във връзка с оплакванията в жалбата, следва да добави и следното:

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства, т.е. че решението е необосновано.

От събраните в производството писмени, гласни доказателства и съдебни експертизи – авто-техническа и пожаро-техническа, ведно с допълнителните им заключения се установява, че ищецът „X и П консулт“ ЕООД е собственик на т.а. марка „МАН” с p e r. № ********. Това се установява от свидетелството за регистрация на автомобила, където в част-С 1.1. дружеството е вписано като негов собственик /л.6 от делото на СРС/.

Според разпоредбата на чл.143 от ЗДП, регистрацията на пътното превозно средство се извършва на името на собственика, следователно няма съмнение, че дружеството е собственик на автомобила. /така - Решение № 874 от 18.11.2009г. по гр.д. № 4074/2008 г.,III г. о на ВКС/.Следва да бъде зачетена материалната доказателствена сила на официалния документ.

Няма спор между страните,че на 25.12.2018г. на охраняем паркинг, находящ се на ул.„Васил Левски“ № 88 в с. Мрамор, обл.София, е възникнал пожар на т.а. марка „МАН“, per. № ********, в близост до което били паркирани и други превозни средства, сред които и процесното, собственост на ищеца - т.а. марка „МАН”, per. № ********, на което били причинени материални щети, подробно описани в първоинстанционното решение.

По делото липсват доказателства чия собственост е изгорелия 2 автомобил, в който е възникнал пожара. В жалбата се излагат доводи, че както т.а., в който е възникнал пожара - per. № ********, така и пострадалия с per. № ********, били собственост на „Лоби Кар Транс и Ко“ ЕООД с управител Х. М. М., което се установявало от Удостоверение от 31.01.2019 г. издадено от 09 РУ-СДВР /л.13 от делото на СРС/, в което са описани обстоятелствата и причините за настъпилото произшествие, т.е оспорва се активната материално-правна легитимация на ищеца. Съдът намира това възражение за преклудирано, като поддържано за първи път във въззивната жалба. Видно от отговора на ИМ, ответникът не е въвеждал подобно възражение. Освен това, както бе посочено по-горе, свидетелството за регистрация на автомобила, сочещо като собственик ищеца, като официален документ се ползва с материална доказателствена сила.

Не е спорно обаче, а това се установява и от представената по делото Застрахователна полица № BG/23/118002924166 /л.50 от делото на СРС/, ч е към датата 25.12.2028 г., когато е настъпило застрахователното събитие, товарният автомобил марка „МАН”, per. № ********, е било застраховано при ответника по валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“. Видно е, че застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на застрахователната полица – от 26.10.2018г. до 25.10.2019г.

С доклада по делото съдът е обявил тези обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Безспорно е също, и е установено по несъмнен начин от заключението на пожаро-техническата експертиза, че пожарът е започнал именно от т.а. марка „МАН“, per. № ********, по-конкретно от акумулаторния сектор на същия, като вероятната причина за възникване на пожара е възпламеняване на горими елементи на камиона. Без значение за ангажиране отговорността на ответника обаче е дали се касае за късо съединение в акумулаторния сектор, високо преходно съпротивление или електрическо претоварване, доколкото без съмнение пожарът е възникнал именно в т.а., p e r. № ******** поради дефекти в изолацията на тоководещите проводници, която може да се повреди от стареене, влага и химически активни вещества, от прекомерно опъване или многократно прегъване, гризачи, а също така и от овлажняване и загуба на изолационните свойства /в този смисъл са изводите на вещото лице по допълнителното заключение на пожаро-техническата експертиза/.

От споменатото по-горе Удостоверение от 31.01.2019г., издадено от 09 РУ-СДВР /л.13 от делото на СРС/, в което са описани обстоятелствата и причините за настъпилото произшествие, се установява, че пожарът не е умишлен, а е възникнал вследствие на техническа неизправност - късо съединение в акумулаторния отсек на т.а. марка „МАН“, per. № ********. В подкрепа на този извод са всички останали събрани доказателства - както писмените, така и гласните, а също така такова е становището на експертите 3 по изслушаните пожаро-технически експертизи, неоспорени от страните.

От показанията на свидетеля С. М. П., който при разпита си възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел, безспорно се разколебава вероятността за умишлени действия от трети лица, причинили пожара, доколкото и всички превозни средства са били паркирани на охраняем паркинг с контролиран достъп и видеонаблюдение.Свидетелят установява, че от възникналия пожар в посочения товарен автомобил, огънят се е разпространил и към намиращия се в близост паркиран т.а. марка „МАН”, per. № ********.

Във връзка с оплакванията и доводите, поддържани във въззивната жалба, следва да се отбележи като установен факт и това, че видно от Писмо от 14.03.2025г. на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ до ответното застрахователно дружество - по негово искане /л.109 от делото на СГС/, след извършена справка в информационния масив на агенцията е установено, че към 25.12.2018г. т.а.“МАН“ per. № ********, от който е тръгнал пожарът, не е имал валиден периодичен преглед за проверка не техническата изправност. Последният валиден технически преглед е извършен на 25.08.2017г. и е с валидност до 25.08.2018г., т.е. валидността е изтекла 4 месеца преди настъпване на застрахователното събитие.

Описаните факти са установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, като голяма част от тях са и безспорни между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от настъпило застрахователно събитие – пожар, възникнал вследствие на техническа неизправност - късо съединение в акумулаторния отсек на т.а. марка „МАН“, per. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

Разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ дава право на увредения да предяви иска си за причинените му вреди пряко срещу застрахователя.

Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ в полза на увредения се поражда правото на обезщетение от застрахователя, след реализиране на риска. То е право на увредения да иска обезщетение от застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.

Доколкото прякото право на увредения, установено с чл.432 ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и причинителя на вредата.

На основание чл.498, ал.3, вр. ал.1 КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов 4 представител по чл.503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава извънсъдебна процедура е проведена, но плащане не е постъпило.Това се установява от Писмо от 14.05.2019г. на ответното застрахователно дружество до ищеца/л.16 от делото на СРС/.

Спорните по делото въпроси са относно механизма на настъпване на процесното събитие, съответно дали заявеното увреждане е вследствие на събитие, което попада в обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и относно размера на претърпените вреди.

Както бе посочено по-горе, по делото е установен по безспорен начин механизма на възпламеняването на застрахования при ответника товарен автомобил марка „МАН”, per. № ******** от коментираните писмени доказателства, от заключенията на основна и допълнителна пожаротехнически експертизи, както и основна и две допълнителни съдебноавтотехнически експертизи, а също и от гласните доказателства - разпита на свидетеля С. М. П..

Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.2, т.7 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица , в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, произтекли и от моторното превозно средство като вещ по чл.50 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Отговорността по чл.50 ЗЗД е за увреждане, което е последица от специфичните качества на дадена вещ, без това увреждане да е свързано с действия или бездействия на лицата, които я ползват вещта или под чийто надзор тя се намира. Задължителната съдебна практика /ППВС №17/18.11.1963г./ приема, че това е безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност, която настъпва при причинени вреди в резултат на свойства, качества или дефекти на самата вещ, а не на действия, свързани с нейната правилна експлоатация.