Решение № 258 от 17.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100507657 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20239415 от 29.10.2020 г. по гр. д. № 187/2019 г. Софийски районен съд, 143 състав, изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 20100695 от 20.04.2021 г. по гр.д. № 187/2019 г., СРС отхвърлил като неоснователни, поради недоказаност предявените от „Софийска вода“ АД против Р. Д. М. обективно съединени установителни искови претенции, с които се иска да се признае за установено в правооотношенията между „Софийска вода“ АД и Р. Д. М., че съществуват вземания на „Софийска вода“ АД, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.9.2018 година, издадена по ч.гр.дело № 56198/2018 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 1050,39 лв., представляваща задължение за доставена и потребена вода за период на фактури с падеж от 12.2.2014 година до 8.8.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 23.8.2018 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 306,89 лв., за периода от 16.3.2015 г. до 8.8.2018 година, като отхвърля и искането за присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

С решението е осъдена Софийска вода АД да заплати на адв. В.Т. – сумата от 50,00 лева, като адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ по ч.гр.дело № 56198/2018 година по описа на Софийски районен съд, - на адв. К. Б. – сумата от 250,00 лева, като адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ на Р. Д. М. по ч.гр.дело № 56198/2018 година по описа на Софийски районен съд и на АД „С.К.“, представлявано от адв. В.Т. – сумата от 300,00 лева, като адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на Р. М. по гр.дело № 187/2019 година по описа на Софийски районен съд.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца "Софийска вода" АД, 1 който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд неправилно е приел, че между страните не е налице договорно правоотношение, доколкото ответникът бил собственик на имота, което се установявало от влязло в сила решение между същите страни и от удостоверение от Столична община. Неправилно първоинстанционният съд приел, че не е доказано количеството потребена вода, тъй като от СТЕ това обстоятелство се установявало. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Р. Д. М. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като необоснована и неоснователна. Моли съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника му на основание чл. 38, ал. 2 вр., ал. 1, т. 2 ЗА съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).Обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.

1 пр.1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от "Софийска вода" АД срещу Р. Д. М..

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ бр. 88/08.10.2004 г.), потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Според легалната дефиниция в § 1, т. 2 ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр.

18/25.02.2005 г.), "потребители" са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят Ви К услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Като част от доказателствената съвкупност по делото е приобщено удостоверение от 27.12.2019 г. от Столична община, дирекция Общински приходи, видно от които Р. Д. М. е деклариран като данъчно задължено лице за имот, находящ се в гр. София, район Сердика, ж.к. ******* от 25.03.1998 г. до настоящия момент. Въззиваемият ответник не оспорва обстоятелството, че е декларирал имота по реда на чл. 14 ЗМДТ, а излага съображения относно значението на това обстоятелство за преценката относно наличието на облигационна връзка между страните. Настоящият състав намира, че декларирането на имота чл. 14 ЗМДТ в общината представлява извънсъдебно признание за принадлежността на правото на собственост на имота, което в съвкупност с това, че партидата за процесния имот е открита на името на ответника и че са налице данни за извършено частично плащане в процесния период / Таблица № 1 от ССчЕ/ по тази партида обуславя извод, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги за исковия период, с оглед на което възраженията му в обратен смисъл се явяват неоснователни.

Комплексната съдебно счетоводна-техническа експертиза установява, че процесния имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ******* представлява апартамент от 2 жилищна сграда, който е водоснабден и с изградена канализация. За имота са обособени водомерни възли, за които не са налични изправни средства за измерване, като в процесния период отчитането е на база 1 брой обитатели. Р. Д. М. е титуляр на партидата, с клиентски номер 1001077182 за горепосочения адрес, като се установява, че е извършено частично плащане съгласно приложение № 1 от експертизата. Потребените водни количества за имота през процесния период обосновано е извършвано по реда на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 на база един брой обитател поради липса на годни средства за търговско измерване.

Дължимата сума за предоставените и ползвани ВиК услуги за периода от 17.03.2012 г. до 08.08.2018 г. възлиза на 1050,39 лв. и мораторна лихва в размер на 306,89 лева за периода от 17.04.2012 г. до 08.08.2018 г.

Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., услугите Ви К се заплащат по цени, определени по реда на ЗРВКУ, като при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия на договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина за заплащане на стойността на доставените Ви К услуги / виж чл. 31, ал. 2 от Общи условия от 2006 г.и чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г./, следва, че процесните вземания са възникнали като срочни и са станали изискуеми с изтичането на 30-дневен срок от датата на фактурирането им. По делото не се установява процесните суми да са платени.

В условията на евентуалност ответникът в срока за отговор е релевирал и възражение за погасяване по давност на процесните вземания.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на така даденото тълкуване на понятието "периодични плащания", тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт - неформален договор при общи условия, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време - в 30-дневен срок от фактуриране на потребените количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г., като размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази причина същите се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно чл.

111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Настоящият иск се счита предявен на датата на заявлението по чл. 410 ГПК 23.08.2018 г. по арг. от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което погасени по давност се явяват вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 23.08.2015 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода 12.02.2014 г. - 22.08.2015 г. в размер на 210,73 лева за главница и 28,03 лева за лихва. Непогасени по давност са вземанията за главница в периода 23.08.2015 г. - 23.08.2018 г. в размер на сумата от 839,66 лева и за лихва в размер на 278,86 лева, определен при съобразяване на заключението на експертизата по реда на чл. 162 ГПК.

Следователно първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта с която е отхвърлен иска за сумата от 839,66 лева – главница и 278,86 лева – лихва и вместо него 3 постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове за тези суми. В останалата част следва да бъде потвърдено.

При този изход и изричната претенция, следва да бъде преразпределан отговорността за разноски в заповедното, както следва: Софийска вода следва да бъде осъдена да плати на адв. В.Т. сумата от 8,80 лева и на адв. К. И. Б. сумата от 44 лева, за исковото производство на АД С.К. сумата от 52,77 лева.

В полза на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за исковото производство и заповедното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева. Изчислен съобразно изхода на спора, в негова полза следва да бъдат присъдени 108,73лева за заповедно производство и 387,04 лева за исково производство, вкл. държавна такса и депозит за експертиза.

В полза на ищеца за въззивна инстанция следва да бъде присъдена сумата от 123,61 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемият ответник претендира 385 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Следва да бъде съобразено направеното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 325 лева и изчислено съобразно отхвърлената част от иска, в полза на адв. В. Симеонов следва да бъде присъдена сумата от 57,17 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20239415 от 29.10.2020 г. по гр. д. № 187/2019 г.

Софийски районен съд, 143 състав, изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 20100695 от 20.04.2021 г. по гр.д. № 187/2019 г., СРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлил като неоснователни, поради недоказаност предявените от Софийска вода АД против Р. Д. М. обективно съединени установителни искови претенции, с които се иска да се признае за установено в правооотношенията между Софийска вода АД и Р. Д. М., че съществуват вземания на Софийска вода АД, а именно: за сумата от 839,66 лева, представляваща задължение за доставена и потребена вода за период на фактури с падеж от 23.08.2015 година до 08.08.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 23.08.2018 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 278,86 лева, за периода от 23.08.2015 година до 08.08.2018 година, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.9.2018 година по ч.гр.дело № 56198/2018 г. по описа на Софийски районен съд, както и В ЧАСТТА, с която са присъдени разноски в полза на В.Т. за разликата над 8,80 лева до 50 лева, в полза на адв. К. Б. за разликата над 44 лева до 300 лева, както и в полза на АД С.К. за разликата над 52,77 лева до 300 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47a61611-985d-4c98-b4ca-60d75fba2948