Решение № 344 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100511922 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20100261/12.08.2023 г. по гр.д. № 5608/2021 г. на СРС, 143 състав, съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от М. В. Б. срещу „Електрохолд Продажби” АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да се признае за установено в правоотношенията между М. В. Б. и „Електрохолд Продажби” АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД, че М. В. Б. не дължи на „Електрохолд Продажби” АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД, сумата, обективирана във Фактура № 0168596540 от 29.05.2015 г., в размер на 2269,50 лева.

Със същото решение съдът е осъдил ищцата М. В. Б. да заплати на „Електрохолд Продажби” АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД, сумата от 300,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 5608/2021 г. на СРС.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата М. В. Б.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на закона и на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че по делото се отрича съществуването на вземане за заплащане на потребена електроенергия по договор за покупко-продажба на електрическа енергия, като това вземане се погасява с кратката тригодишна давност. Твърди се, че към датата на постановяване на съдебното решение е изтекла дори петгодишната давност, което трябва да се съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. Поддържа се, че насрещната страна не е посочила никакви доказателства за спиране или прекъсване на давността за 1 вземането. Поддържа се, че искът на длъжника нито спира, нито прекъсва давността за вземането, като длъжникът може да прекъсне давността единствено чрез признаване на вземането. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения от М. В. Б. иск. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемият – ответникът „Електрохолд Продажби” ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, оспорва жалбата. Поддържа, че в първоинстанционното решение правилно са формирани изводи, че процесното вземане се погасява с петгодишна давност, като последната е била прекъсната с постановяване на решение по гр.д. № 39946/2018 г. по описа на СРС, водено между същите страни. Предвид изложеното моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност въззивният съд намира следното:

Софийски районен съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на недължимостта на сумата от 2269,50 лева по Фактура № 0168596540/29.05.2015 г. поради изтекла погасителна давност.

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че „ЧЕЗ Електро България” АД, с настоящо наименование „Електрохолд Продажби” ЕАД, е издало на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ Фактура № 0168596540/29.05.2015 г. Фактурата е издадена за сумата от 2269,50 лева, представляващи корекция на сметка. Във фактурата е указано, че срокът за плащане на задължението е до 12.06.2015 г.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния състав, че корекционното вземане се погасява с общата петгодишна давност. Процесното отричано вземане не представлява периодично вземане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. То не се отнася за установени при редовни месечни отчети потребени и фактурирани количества електроенергия, а е резултат на изрично, нормативно установена корекционна процедура, целяща да избегне неоснователното обогатяване на потребителя. В този смисъл задължението на потребителя по корекционната сметка е с еднократен характер, поради което не попада в приложното поле на Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В изложения смисъл са разясненията на върховните съдии, дадени с Решение № 232/18.12.2023 г. по гр.д. № 3799/2022 г. на I V Г.О. на ВКС, Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г. на I V Г.О. на ВКС. В същите решения съставите на ВКС изрично са посочили, че датата на изискуемостта на корекционното вземане е крайният срок за плащане, посочен във фактурата, като считано именно от тази дата започва да тече 2 петгодишният давностен срок.

Видно е от материалите по делото, че с Решение № 41998/15.02.2019 г. по гр.д.

№ 39946/2018 г. на СРС, 166 състав, е отхвърлен предявеният от М. В. Б. срещу „ЧЕЗ Електро България” АД, с настоящо наименование „Електрохолд Продажби” ЕАД, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на недължимостта на сумата от 2269,50 лева по Фактура № 0168596540/29.05.2015 г. С посоченото решение съдът е приел, че в хода на производството по гр.д. № 39946/2018 г. на СРС, 166 състав, е доказано съществуването на облигационно отношение между М. В. Б. и „ЧЕЗ Електро България” АД, с настоящо наименование „Електрохолд Продажби” ЕАД, както и че Фактура № 0168596540/29.05.2015 г. е издадена за корекционно вземане в съответствие с правилата на ПИКЕЕ. Съдът е обсъдил наведените от М. В. Б. доводи за изтекла погасителна давност за вземането от 2269,50 лева и е намерил същите за неоснователни. Решението на СРС, 166 състав, е влязло в сила на 03.09.2020 г., след като е било изцяло потвърдено с Решение № 5263/03.09.2020 г. по в.гр.д. № 7217/2019 г. на СГС, II-Б въззивен състав.

Предвид предходно воденото производство между същите страни за отричане съществуването на същото вземане следва да се посочи, че с предявяване на 15.06.2018 г. на предходния отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК погасителната давност за процесното корекционно вземане в размер на 2269,50 лева е спряла ex lege, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД. В този смисъл е Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г. на I V Г.О. на ВКС, според което „погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не изисква други условия. Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен”. Следователно неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК е следвало да се съобрази изтичането на петгодишната давност, изчислявана от крайния срок за изпълнение на корекционното вземане съгласно Фактура № 0168596540/29.05.205 г.

С отхвърлянето на предходно предявения от М. В. Б. отрицателен установителен иск за установяване на недължимостта на корекционното вземане от 2269,50 лева по Фактура № 0168596540/29.05.205 г. на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД погасителната давност е била прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е изрично възприето в Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г. на IV Г.О. на ВКС, в което върховните съдии са изяснили, че „Случаят на предявен положителен или осъдителен иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Поради това и по аналогия от чл. 116, б. „б“ ЗЗД следва да се приеме, че предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за вземането”. Изложеното е споделено и в Определение № 50474/04.07.2023 г. по т.д. № 1162/2022 г. на I Т.О. на ВКС.

От Решение № 5263/03.09.2020 г. по в.гр.д. № 7217/2019 г. на СГС, II-Б въззивен състав, е видно, че съдебното дирене пред въззивната инстанция при предходно воденето между страните дело е приключило на 20.07.2020 г., когато делото е делото е обявено за решаване. Следователно от тази дата съгласно горецитираните разяснения на ВКС е започнала да тече нова петгодишна давност за отричаното в настоящото производство корекционно вземане в размер на 2269,50 лева по Фактура № 0168596540/29.05.205 г. Давността за вземането обаче е била спряна на 29.01.2021 г., 3 когато е подадена искова молба с вх. № 22002018/29.01.2021 г. и е предявен разглежданият от настоящия състав отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Видно е, че от датата на приключване на съдебното дирене пред последната инстанция, която е отхвърлила предходно водения между настоящите страните отрицателен установителен иск, (20.07.2020 г.) до датата на предявяване на настоящия отрицателен установителен иск (29.01.2021 г.) не са изминали пет години.

Следователно разглежданият в настоящото производство иск за отричане съществуването на задължение за сумата от 2269,50 лева, представляваща корекционна сума по Фактура № 0168596540/29.05.2015 г., е неоснователен. До същия краен извод е достигнала и първата инстанция, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в цялост.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски за въззивното производство има само въззиваемият „Електрохолд Продажби” ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД. Същият е претендирал само възнаграждение за юрисконсулт.

Последното на основание чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от съда.

С оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия юрисконсултското възнаграждение, дължимо в случая на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, следва да се определи на 100,00 лева.

Предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20100261/12.08.2023 г. по гр.д. № 5608/2021 г. на СРС, 143 състав.

ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к.

„Младост 1”, бл. ****, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на „Електрохолд Продажби” ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев”, бул. ****, сумата от 100,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4