Решение № 269 от 22.08.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 208/2023
- Вид
- Решение № 269
- Подписан
- 22.08.2023
- В сила
- 31.08.2023
- Състав
- Радостина Костова Калиманова
Цитирани разпоредби
- чл. 78 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 269 гр. Бургас, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело № 20232100900208 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Кондор инвест груп“ ЕООД, със седалище град Несебър и адрес на управление к. к. „Слънчев бряг“, административен център „Сапфир“, ет. 3, ЕИК 203642930, представлявано от Владимир Атанасов Сербезки, чрез процесуалния му пълномощник, за обявяване на неговата неплатежоспособност, определяне на нейната начална дата и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.
Молбата е с правно основание чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Бургаският окръжен съд, като обсъди твърденията на молителя по делото и събраните до настоящия момент доказателства, както и приложимите по отношение на депозираната молба правни норми, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В молбата, по повод на която е образувано настоящото производство търговското дружество - молител твърди, че до 2015 година осъществявало активна стопанска дейност чрез нает сезонен търговски обект за обществено хранене в к. к. „Слънчев бряг“. След прекратяването на договора за наем до 2018 година дружеството извършвало спорадични продажби, основно на активите и запасите си. В последвалите след това години същото не извършвало каквато и да било стопанска дейност. Предвид изминалия петгодишен период оттогава, не се очаквало кумулирането от негова страна на каквито и да било средства. Той бил спрял плащанията си за период по-голям от 60 дни, като наред с това с наличните си краткосрочни активи не бил в състояние да покрие задълженията си. Дружеството имало непогасени публични задължения, като същевременно нямало тенденция тежката финансова ситуация, в която то било изпаднало да бъде преодоляна. Налице били предпоставките на чл. 608, ал. 1 от Търговския закон, тъй като молителят не бил в състояние да изпълни свое 1 изискуемо публичноправно задължение към държавата.
Молбата е депозирана от длъжника чрез процесуален пълномощник, който е упълномощен от законния му представител - неговия управител с изрично писмено пълномощно, поради което съдът намира, че същата изхожда от лице, което е активно легитимирано, съобразно приложимата разпоредба от Търговския закон да поиска откриване на производство по несъстоятелност. От справка във водения от Агенция по вписванията общодостъпен електронен търговски регистър по партидата на дружеството-молител е видно, че същото е било вписано в същия с вписване под № 20150730142304 от 30.07.2015 година, с капитал в размер на 1 000 лева, като еднолично дружество с ограничена отговорност, без срок, с едноличен собственик на капитала и управител П. Б. П.. С вписване под № 20190117173139 за дружеството е вписана промяна в наименованието, размера на капитала, както и на управителя, като капитала е увеличен на 1 100 лева, П. Б. П. е заличен като управител и като такъв е вписан В. А. С., като същият е приет и за съдружник. С последващо вписване под №20190408160607 е вписана промяна, изразяваща се в заличаването на П. Б. П. като съдружник, като оставащият такъв В. А. С. е вписан като едноличен собственик на капитала; променено и наименованието, като занапред същото е еднолично дружество с ограничена отговорност. След този момент и понастоящем други промени в подлежащите на вписване за него обстоятелства не са вписвани по партидата му.
По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в депозираното и прието заключение е посочило, че общия размер на дължимите от молителя неиздължени плащания с настъпил падеж са в общ размер на 80 993.36 лева, от които 47 021.17 лева - главница и 33 972.79 лева - лихви и са към Национална агенция по приходите. Дължимите от молителя суми произтичат изцяло от данъчни задължения за осигурителни вноски, ДОД и корпоративен данък. Най-ранната дата на настъпил падеж на неплатено задължение от страна на същия е 25.09.2015 година и то е такова за здравни и осигурителни вноски в размер на 7 022.04 лева. От общия размер задължения 36 000 лева са за ДОД и корпоративен данък, 11 000 лева са за осигурителни вноски и 34 000 лева е натрупана лихва към 10.04.2023 година. Към момента на изготвяне на заключението експертът не е установил наличие на активи, включително краткотрайни такива.
Финансовият резултат за 2021 година е загуба в размер на 67 000 лева; за 2022 година дружеството няма дейност, а за 2023 година същият е загуба в размер на 82 000 лева, която допълнителна загуба е начислена от осчетоводени лихви. Горното сочи, че с финансовия резултат от дейността не могат да се обслужват натрупаните задължения. Експертът не е установил също така никакви кумулирани и налични суми, които да могат да послужат за заплащане на задълженията на молителя с настъпил падеж. Коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са нулеви стойности. Коефициентът за финансова автономност е 0.01, като е препоръчително да бъде над 1. Този на задлъжнялост е 81, като този коефициент измерва относителните пропорции на дълг и капитал в рамките на предприятието. Колкото по-висока е пропорцията между дълга и капитала, толкова повисока е финансовата задлъжнялост. Тези конкретни, установени при него показатели сочат 2 на пълна финансова зависимост на дружеството от кредиторите. Дружеството-молител не разполага с никакво имущество, поради което не е в състояние да покрие задълженията си към НАП. Същото изцяло е спряло активната си търговска дейност, не е действащо и е изцяло декапитализирано по смисъла на Закона за счетоводството.
Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия Търговски закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е. при наличието на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят сочи, че има парични публичноправни задължения към държавата, които поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства.
В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че същият има публичноправни задължения, които са с настъпил падеж и не са платени от него в размер общо на 47 000 лева, също и такива за лихви върху тях в размер на 34 000 лева.
Съдът намира, че в конкретния случай се установява спиране на плащанията. Това предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е една оборима презумпция, установена в полза на кредитора - последният трябва да докаже факта на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията към своя кредитор.
От справка в търговския регистър се установява, че дружеството редовно е публикувало финансовите си отчети до 2019 година включително, за която година е последният обявен отчет. За 2020 година е подало декларация, че не е упражнявало стопанска дейност. Към 31.12.2016 година активите на дружеството са надвишали многократно задълженията му /333 000 краткотрайни активи и 62 000 задължения/. През 3 следващата 2017 година активите са само 39 000, а задълженията 62 000. Тази тенденция на превишение на задълженията над активите се запазва през следващите години до 2019 година, като размера на задълженията се увеличава, а този на краткотрайните активи намалява, като включително в баланса от 2019 година е отразена на практика липса на активи; през следващата посочена по-горе година дружеството не е осъществявало дейност.
Към 31.12.2022 година, видно от съставения счетоводен баланс и посоченото от вещото лице, активите на молителя са с нулеви стойности, при задължения за същата и предходната година в размер на 66 000 лева, съответно 82 000 лева за 2023 година. Според заявеното в молбата, а според записаното в заключението на вещото лице по извършената икономическа експертиза, понастоящем дружеството също не осъществява дейност. При отчитане на така казаното съдът намира, че спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя, предвид което са налице условията за приложението на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от Търговския закон по горните доводи.
Както бе посочено по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо състояние, чисто икономическа категория, а се касае за определено състояние на длъжникатърговец. Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или такова по частно държавно вземане или такова за трудови възнаграждения. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай, при съобразяване на всички приложени към молбата и събрани по делото доказателства се налага извода, че към 31.12.2017 година са били налице множество негови изискуеми публичноправни вземания, първите от които датират от 25.09.2015, както и че дружеството не е било в състояние да реализира достатъчно приходи и генерира доходи или иначе казано налице е била при него недостатъчност на имуществото му за покриване на задълженията му. Към този момент той е имал изискуеми и неплатени задължения към държавата, което именно мотивира съда да приеме датата 31.12.2017 година за началната дата на неплатежоспособността - моментът, към който дружеството не е могло да изпълнява паричните си задължения, още повече, че през всички следващи години същото е реализирало загуба, която за 2023 година възлиза на сумата от 82 000 лева, а дълъг период от време преди това е спряло изобщо да осъществява търговска дейност. Съдът намира, че именно обсъдените по-горе доказателства и в частност липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения дават обективна представа за действителния момент, в който същите са били спрени.
По горните доводи, както и след преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност на молителя е възникнало към посочения по-горе момент, поради което и именно датата 31.12.2017 година следва да бъде обявена за начална дата на неплатежоспособността.
Разпечатката съдържа 19 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47a52b02-7509-49cc-8678-ef34de8a0756