Определение № 644 от 04.12.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 644 гр. С., 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20232200500422 по описа за 2023 година Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

Подадена е жалба от адв.А., пълномощник С. С. К., ЕГН **********, от гр.С., ул. „Л. ч.“, № **, ет.* длъжник по изп.д. № 1293/2023г. по описа на ЧСИ Грозева против разпореждане от 27.10.2023г. за намаляне на адвокатското възнаграждение на взискателя по делото.

В жалбата се посочва, че ЧСИ неправилно е намалил адвокатското възнаграждение на взискателя единствено до сумите от 1800.00лв. до 1250.00лв. и от 700.00лв. на 632.25лв. Счита, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което на взисакателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200.00лв. – за образуване на делото и 350.00лв. за другите действия. Моли се обжалваното разпореждане да се измени и на взискателя да се присъди само минимално адвокатско възнаграждение.

По делото е депозирано възражение от адв.Х., пълномощник на взискателя Т. С. И., ЕГН **********, от гр. С., ул. „ Л. ч.", № *, ет.*, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че всъщност дължимото адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 2649.48 лв., което е повече от претендираното от страната. Моли се жалбата да не бъде 1 уважавана.

В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК –ЧСИ Г. Г. подробно е описала фактологията по делото и въз основа на нея се сочи, че жалбата е допустима, но е неоснователна. Развити са подробни съображения относно неоснователността на жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20239150401293 на ЧСИ Г. Г. било образувано по молба от 30.05.2023г. на взискателя Т. С. И. против жалбоподателя С. С. К. И.

Ж. Т. във връзка със задължение по изпълнителен лист от 23.03.2023г.по гр.д.

№ 2021/2020 на СлРС за премахване на постройка – навес със застроена площ от 15.кв.м. Молбата за образуване на изп.дело била подадена от пълномощник на взискателя - адв.Х.. Към нея било приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие,, според който за процесуалното представителство по делото било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00лв.

На 13.07.2023г. адв.Х. предоставила на ЧСИ писмени документи касаещи постройката, която следва да се премахне.

На 11.07.2023г. адв.Х. депозирала от името на упълномощителя си молба пред ЧСИ за присъединяване към образуваното дело на сумите по изп.лист в размер на 1215.00лв – разноски. Към молбата били приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие , според който договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 750.00лв.

На 13.07.2023г. ЧСИ приел по делото да се събират и сумите за деловодни разв.носки в размер на 1215.00лв., както и 750.00лв. адвокатско възнаграждение.

На 02.08.2023г. бил извършен оглед на процесната постройка, на който присъствала адв.Х..

На 16.08.2023г. била депозирана жалба от адв.А., с която било поискано приетите адвокатски възнаграждения по изпълнителното дело да бъдат намалени до минимален размер.

На 28.09.2023г. бил извършен оглед на мястото на процесната постройка, за което е бил съставен протокол. В него не е отразено адв.Х. да е 2 взела участие и да е извършила някакво процесуално действие.

На 10.10.2023г. адв.Х. поискала препис от документи по изп.дело, както и възможност да се запознае с него.

На 27.10.2023г. бил съставен протокол от ЧСИ, с който ЧСИ намалил приетите адв.възнаграждения до техния троен минимален размер.

Жалбоподателят бил уведомен за постановеното разпореждане ан ЧСИ на 01.11.2023г., а жалбата му е депозирана на 07.11.2023г. – в рамките на законния едноседмичен срок.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Съдът намира депозираната частна жалба за допустима, тъй като същата е подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 43 5 ал. 2 т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

В случая се обжалват приетите от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250.00лв. ( от 1800.00лв.) и 632.25лв. ( от 700.00лв.).

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може да присъди по – малък размер, който обаче да е съобразен с разпоредбите на чл.36 от Закона за адвокатурата. Според чл.36, ал.2 от ЗА, договореното адвокатско възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано, и не може да бъде по-ниско от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

От изложеното следва да се съобразят два фактора – представлява ли делото, по което е упълномощен съответният адвокат сложно от фактическа / правна страна и справедливо/обосновано ли е адвокатското възнаграждение за конкретния случай.

Съдът намира, че настоящето дело не се отличава с никаква правна или фактическа сложност. Процесуалният представител на взискателя не се е ангажирал с някакви специфични, обемни по обхват или сложни по същност дейности при защита на правата на клиента си. Неговите действия са 3 стандартни и малобройни. Делото само по себе си касае премахването на една единствена постройка от 15.00кв.м., за която има влязло в сила решение. В този смисъл оказаната защита не касае дело с правна/фактическа сложност.

От друга страна взискателят е заплатил на два пъти адвокатско възнаграждение във връзка с представените два изпълнителни листа. Първият път той е заплатил 1800.00лв. – за премахване на незаконна постройка, което представлява заместимо действие и според разпоредбата на чл.10, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 350.00лв. За първоначалното образуване на изпълнителното дело се дължи минимално възнаграждение в размер на 200.00лв. - чл.10, т.1 НМРАВ. Втория път е заплатил 700.00лв. за събиране на парично задължение в размер на 1215.00лв., при минимално дължимо според разпоредбата на чл.10, т. 2 във вр. с чл.7, ал.2, т. 2 от НМРАВ в размер на 210.75лв. Очевидно е, че така договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като нито е справедливо ( да съответства на положения адв.труд), нито е обосновано. Ето защо, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и да намали приетото адвокатско възнаграждение до неговия минимум – 550.00лв. по първоначалното искане за присъждане на адв.възнаграждение, от които 200.00лв. за образуване на изпълнително дело и 350.00лв. – за процесуално представителство, както и 210.75лв. за събирането на парично вземане в размерна 1215.00лв.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.10.2023г. обективирано в протокол изх.

№ 102157 за намаляне на приетите по изп.дело № 20239150401293 на ЧСИ Г.

Г. адвокатски хонорари, в частта с която е бил намален претендирания от взискателя адвокатско хонорар, както следва: от 1800.00лв. на 1250.00лв., за сумата над 550.00лв.

4 от 700.00лв. на 632.25лв., за сумата над 210.75лв.

В останалата част потвърждава разпореждането.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5