Решение № 480 от 20.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20221000502474 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 65 от 15.06.2022 год., постановено по т.д.№ 15/2021 год. по описа на Окръжен съд Благоевград, 5-ти състав, А. Е. Д. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, на основание чл.430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 38 095.73 лева, представляваща неиздължена главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2017 год., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; сумата от 9 412.15 лева, представляваща възнаградителни лихви и сумата от 1 590.39 лева, представляваща санкционни лихви, като с решението са разпределени и разноските.

Решението е обжалвано от ответника А. Е. Д., чрез назначените от съда двама особени представители с доводи за неправилност. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че договора за кредит е подписан от кредитополучателя. Отделно от това се твърди, че ответника е чужд гражданин, който не разбира добре езика на който е написан договора, което опорочава изразената воля. Твърдят също така, че не е настъпила предсрочната изискуемост, тъй като волеизявление за това, направено в исковата молба не е достигнало до ответника, поради обстоятелстнвото, че исковата молба е връчена на особените представители, който обективно няма как да го доведат до неговото знание. Неправилно съдът възприел, че по делото не са налице неравноправни клаузи. Молят решението да бъде отменено, като предявения иск бъде отхвърлен.

1

Въззиваемият „Банка ДСК“ ЕАД оспорва наведените по жалбата доводи като неоснователни и молят за потвърждаване на решението.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на жалбите съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Пред първоинстанционният съд e предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, като ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че на 29.09.2017 г. между него и А. Е.

Д. е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 50 000 лева, със срок на издължаване 60 месеца считано от датата на неговото усвояване и с крайна падежна дата 29.09.2022 г. Сочи, че кредитът е усвоен на 29.09.2017 г. чрез банков превод по разплащателна сметка, посочена в т.4 от договора, с титуляр на същата кредитополучателя.

Твърди се, че договорът е сключен по инициатива на кредитополучателя, поради което същият е отправил искане за потребителски кредит с № 2558/28.09.2017 г., по което банката е изготвила кредитно предложение с № 379657. Сочи, че клиентът е получил преференциални условия, като клиент на „Банка ДСК“ ЕАД и е извършил индивидуално отклонение за същия. Първата преференция касае договорната лихва, която е установена с преференциален променлив лихвен процент в размер на 5,55 % годишно и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5, 282 %. Тази преференция е договорено, че ще бъде изгубена ако същият не осигури по сметката си постъпване на суми от доход, удостоверен с декларация при сключване на договора и този преференциален лихвен процент ще бъде заменен със стандартната надбавка за потребителските кредити към съответния момент, която е 13,182 %. Сочи се, че след 31.01.2019 г. кредитополучателят е нарушил условията за ползване на преференциалния променлив лихвен процент за договорната лихва, тъй като е спрял да захранва сметката. Поддържа се, че към датата на подаване на исковата молба не са погасени или са частично погасени 25 погасителни вноски, като общият размер на просрочената сума към този момент е 26 105, 38 лева, представляваща сбор от тези непогасени вноски. Към датата на предявяване на иска забавата е общо в размер на 748 дни и посредством исковата молба ищецът заявява, че прави изявление за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба – 28.01.2021 г. общият размер на задълженията на ответника към банката е 49 098,27 лева.

Ответникът А. Е. Д., чрез назначените му от съда двама особени представители оспорват изцяло предявените искове, като твърдят, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита и клаузите по договора не са индивидуално определени.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на подробен анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните.

Видно е от събраните доказателства, че на 29.09.2017 год. между „Банка ДСК“ ЕАД и А. Е.

2

Д. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 50 000 лева със срок на издължаване 60 месеца от датата на неговото усвояване, което не е спорно. Неоснователни са доводите на процесуалните представители на ответника, че договора не е подписан от него. При такова оспорване в тяхна доказателствена тежест е да установят това обстоятелство, което не е сторено. Поради което съдът приема, че договора е сключен именно от лицето, от чието име изхожда. Подписана от кредитополучателя е и актуалната версия на ОУ на Банката към датата на сключване на договора за кредит. В чл. 7 от договора пък е детайлизирано задължението за възнаградителната лихва, като е посочено, че тя е с преференциален променлив лихвен процент в размер на 5, 55% годишно, формиран от 6-месечен SOFIBOR и преференциална надбавка от 5, 282%, предоставена с оглед сключения договор за ползване на пакет Частно банкиране на „Банка ДСК“ ЕАД. В същата клауза са уредени и условията, при които кредитополучателят губи правото си да ползва преференцията. Изрично е декларирано от страните, че неразделна част от договора са ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ и Извлечение на Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага. От своя страна кредитополучателят е удостоверил с подписването на договора, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и ОУ на Банката, като в тази връзка доводите на ответната страна, наведени в жалбата са неоснователни.

На следващо място е установено от направена разпечатката на Регистъра на индивидуалните отклонения на „Банка ДСК“ ЕАД, че е допуснато отклонение за ответника по отношение на договорения лихвен процент на възнаградителната лихва, като същата е намалена с 0, 500%, като са изложени основанията за този параметър на отклонението от стандартните условия на банката, а именно, че клиента е новопривлечен, с който банката се опитва да осъществи контакт от дълго време и иска да го привлече като клиент в качеството му на физическо лице, като изключително значим клиент за банката и такъв с голям потенциал за привличане на бизнес в сегмент „Частно банкиране, МСП и масов сегмент“.

Прието е пред първоинстанционният съд заслючение на извършена съдебно-счетоводна експертиза, която е установила точния размер на дълга, като и по него не се спори.

Сключение договор за текущо потребление има минималното и задължително съдържание по чл.11 от ЗПК, тъй като съдържа информация за общия размер на кредита и условията за усвояването му, за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а, за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването и 3 други. Ето защо на сочените основания, договора не е нищожен, а е породил целените от страните правни последици.

Оспорената клауза на договора от 29.09.2017 год., определяща ГПР, и настоящия състав приема, че не е нищожна, тъй като тя сочи размера му и препраща към Общите услоия, които са неразделна част от договора, които пък детализират формирането и промените в ГПР.

Оспорените клаузи на чл. 7.1 и чл. 7.3 от договора пък дефинират начина на определяне на възнаградителната лихва, т.е. цената на предоставения на кредитополучателя паричен ресурс. Тази клауза попада в изключнието по чл. 144, ал.3, т.1 от ЗЗП, която предвижда, че разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Безспорно е в случая, че оспорената договорната клауза обвързва цената на финасовата услуга - предоставен кредит, с индекс SOFIBOR, който е извън контрола на Банката. Оспорените клаузи не са нищожни и по правилото на чл. 146, ал.1 от ЗЗП, според което неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. От доказателствата по делото се установи, че клаузите за възнаградителна лихва са индивидуално договорени, защото по отношение на конкретния кредитополучател са направени индивидуални отклонения за лихвения процент в посока намаление на същия, спрямо стандартния лихвен процента на Банката за другите й клиенти. Оспорена като неравноправна е и клаузите на чл. 18.1 от ОУ, които предвижда начисляване на наказателна надбавка за забава на изпълнението. Съдът намира, че тази клауза не поставя кредитополучателя в неравностойно положение спрямо кредитора и не е уговорена във вреда на първия, а съдържа нормална санкция за забава, която е в размер на законната лихва.

Този размер на санкцията за забава и условията при които е предвидено да се начислява, не се вместват в нито една от предпоставките за неравноправност по чл.143, ал.2 от ЗЗП.

Установи се по делото, че кредитополучателя е изпаднал в забава и въз основа на това за банката е възникнало правото да обяви целия кредит за предсромчно изискуем. Спорно е дали това волеизявление е достигнало до ответника, тъй като е направено в исковата молба, която пък обективно не е могла да му бъде връчена. В тази връзка съдът приема, че в хипотезата на предявен осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника ответник. Това е така, тъй като връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ог ГПК, и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Поради съвпадение на изводите на настоящия въззивен състав с тези на 4 първоинстанционният съд решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото пред въззивния съд, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 15.06.2022 год., постановено по т.д.№ 15/2021 год. по описа на Окръжен съд Благоевград, 5-ти състав.

Разпечатката съдържа 36 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47a4939d-0193-4503-b9ff-8e62b41ace3f