Определение № 497 от 27.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. София, 27.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600691 по описа за 2026 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав , в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

След като съобразно чл. 249, ал. 3 от НПК разгледа по реда на глава двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Г.а ВЧНД № 691 по описа за 2026 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокола за открито съдебно разпоредително заседание на 07.05.2026 г. по НОХД № 61/2026 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД е прието, че не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на ДП, ограничили процесуалните права на обвиняемия, поради което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Определението е обжалвано, в срок, с искане за отмяната му и за даване на указания за отстраняване на наличните според защитника съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на подсъдимия на ясно обвинение.

След като се запозна с делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

НОХД на ОС е образувано по внесен на 21.01.2026 г. обвинителен акт (ОА) срещу П. Г. П. с ЕГН *** – за инкриминирано поведение от 2014 г. и от 2015 г.

В обстоятелствената част на ОА са направени следните фактически твърдения във връзка с деятелността на П. като пълномощник на търговското дружество (ТД) „Транс Медия Къмпани“ ЕООД:

Че в периода от 08.08.2014 г. до 13.07.2015 г. при продължавана престъпна дейност (чрез 13 деяния във връзка с два закона, въвеждащи данъчни задължения) подсъдимият е: потвърдил неистина в подадена (в НАП) декларация (12 ежемесечни справки-декларации (СД) по ЗДДС и една годишна данъчна декларация (ГДД) по ЗКПО относно размер на облагаема данъчна основа и относно размер на направени разходи, позовавайки се в СД на сделки, фиктивни 1 за представляваното от него ТД като получател, и декларирайки по-високи разходи в ГДД, използвал документи с невярно съдържание: регистри – дневници за покупки и продажби към съответната СД и вписаните в тях фактури за фиктивни сделки – по ЗДДС; фактури за фиктивни сделки по ЗКПО и приспадал неследващ се данъчен кредит по ЗДДС, с които форми на изпълнително деяние по чл. 255, ал. 1 от НК постигнал престъпен резултат, като избегнал и установяването, и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 72 883.40 лв. (58 900.28 лв. по ЗДДС и 13 983.12 лв. по ЗКПО).

Тази деятелност е определена в заключителната част на ОА като престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Твърдят се три форми на изпълнително деяние по чл. 255, ал. 1 от НК във връзка със ЗДДС: потвърждаване на неистина в подадена (в НАП) декларация: 12 броя ежемесечни СД по ЗДДС; използване на документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите: дневници за покупки и продажби, прилагани към всяка от ежемесечните СД по ЗЗДС; посочени в тези дневници фактури - недостоверни поради заявяването в тях и чрез тях на несъществуващи сделки; приспадане на неследващ се данъчен кредит.

Твърдят се две форми на изпълнително деяние по чл. 255, ал. 1 от НК във връзка със ЗКПО: потвърждаване на неистина в подадена декларация - ГДД по ЗКПО, и използване на документ с невярно съдържание: фактури, недостоверни поради вписаните в тях и заявени чрез тях несъществуващи сделки; тази форма не е изрично инкриминирана и в заключителната част на ОА, но е обосновавана в обстоятелствената.

Твърди се постигане едновременно и на двата престъпни резултата относно едни и същи данъци (един и същи размер с един и същи произход за един и същи период) – избягване и на укриването, и на плащането на данъчни задължения, по два отделни закона, с посочване на конкретната сума по всеки различен закон (ЗДДС и ЗКПО).

Във връзка с тези вменени на подсъдимия форми на изпълнително деяние и постигнат от него чрез тях престъпен резултат, в обстоятелствената част на ОА е описан ясно механизмът на извършване на престъплението:

Във връзка със ЗДДС в регистрите (дневниците за покупки) са сочени фактури за несъществуващи сделки, въз основа на което е формирана данъчната основа в ежемесечната СД, но поради фиктивността на покупките, представляваното от подсъдимия ТД е получавало чрез приспадане в СД неследващ му се данъчен кредит по ЗДДС. Във връзка със ЗКПО в ГДД за 2014 г. са посочени по-високи разходи, което е намалило (до символична стойност) размера на дължимия за тази година корпоративен данък – отново чрез позоваване на фактури за фиктивни сделки. За всеки един данъчен период по ЗДДС (съответният календарен месец от юли включително 2014 г. до юни включително 2015 г.) в обстоятелствената част е посочено, че свидетелите, които представляват дружествата-издатели на инкриминираните като неверни фактури, са заявили липса на каквито и да е търговски отношения с представляваното от подсъдимия ТД и липса на каквито и да е отношения със самия подсъдим, че насрещните данъчни проверки в хода на ревизията на ТД са в съответствие със свидетелските показания, а първичните документи (фактурите) липсват поради непредставянето им от представляваното от подсъдимия ТД. Така са посочени доказателствените средства и съдържащите се в тях фактически данни, както и обективните липси, въз основа на които държавното обвинение твърди, че са фиктивни (несъществуващи) сделките, вписани в инкриминираните фактури.

Предвид изложеното, въззивният съд намира – също като първоинстанционния, че ОА съдържа с достатъчна яснота необходимите фактически твърдения и са посочени обосноваващите ги доказателствени средства, въз основа на което в ОА се твърди, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 ,т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

2

И настоящият състав – като първоинстанционния съд, намира, че искането на защитника да се посочи в ОА какъв е бил конкретният предмет на всяка доставка по всяка инкриминирана фактура, категорично не е неяснота на обвинителния акт. Настояването на защитника за изясняване на този предмет може да бъде част от съдебно следствие – ако защитникът посочи достатъчно ясно обвързани по съдържание доказателствени средства за изясняване на въпроса - при положение, че представителите на контрахентите твърдят липса въобще на каквито и да е търговски отношения с представляваното от подсъдимия ТД и липса на каквито и да е лични отношения с него самия. Ако това се потвърди, за този въззивен съд (без да ангажира със становището си когото и да е на настоящия етап от производството) то е равнозначно на липса на предмет на доставка по инкриминираните фактури, т.е. обективно няма какво да се конкретизира.

Направените на ДП от защитника доказателствени искания, останали без изрично произнасяне от прокурора след приключване на разследването, включително – до и при внасяне на ОА в съда, както и ненаправените все още доказателствени искания от защитника - но евентуални (ако би имало произнасяне на прокурора), могат - при преценка за обвързаността им с предмета на делото, да бъдат уважени от първоинстанцинния съд. Събирането на доказателства в съдебно следствие по искане на защитник и/или подсъдим би било максималната гаранция за пълнота на реализиране на правото им да представят доказателства и на правото им да участват в наказателното производство, при което даже биха били избегнати евентуални упреци към досъдебни разследващи органи за закритост на процеса по събиране на доказателства.

Въззивният съд намира обаче неустановени от ОС очевидни фактически грешки в ОА – и в обстоятелствената, и в заключителната му част, във връзка с деянията, описани в поредни точки 5та и 8-ма от изложението относно ЗДДС. Без значение какъв е произходът на грешката, е въведен анахронизъм. Твърди се, че деянието – пред ТД на НАП (извършено при подаване на СД и дневниците към нея), и постигнатият с него престъпен резултат (избягване на …) е извършено през същия месец, за който се отнася подадената СД, т.е. декларира се неизтекъл още данъчен период.

Става въпрос за посочването, че за данъчния по ЗДДС период ноември 2014 г. обвързаната с ТД на НАП дата е посочена като 11.11.2014 г. – в началото на описанието на престъплението, което очевидно се дължи на грешка, предвид непосредствено следващото посочване, че става въпрос за деклариран период – данъчен месец ноември 2014 г., както и че входящият номер на СД е от 11.12.2014 г. Същият анахронизъм е налице и относно датирането на деянието пред ТД на НАП относно данъчния по ЗДДС месец февруари 2015 г. Посочените анахронизми са налице неколкократно в обстоятелствената част на ОА и са възпроизведени и в заключителната му част.

Неустановяването им от ОС наред с останалите констатирани от него очевидни фактически грешки (НОХД, л. 86 гръб-87) е поправимо – чрез ново провеждане на процедура по чл. 248а от НПК за отстраняването на тези, а ако бъдат междувременно установени от ОС – и на други, очевидни фактически грешки в ОА. Неотстраняването им обаче може да повлияе на изхода на делото при становище за доказаност на съответните значими факти, осъществили се в определено действително време, но при инкриминирано друго време в ОА – тъй като отговорност на подсъдим може да се ангажира само съобразно обвинението, т.е. съобразно релевираните от прокуратурата време, място и начин на извършване на определени действия/осъществяване на определени бездействия.

В заключение:

Въззивният съд намери обжалваното определение за изчерпателно и прецизно мотивирано, което обуславя потвърждаването му; същевременно подадената срещу него жалба от защитник е неоснователна.

Въззивният съд обръща внимание на ОС-Благоевград за наличието на неустановени досега от ОС очевидни фактически грешки в ОА, обсъдени по-горе в настоящото определение, спрямо които императивно е предвидена (при установяването им) процедура по чл. 248а от НПК, изпълнима (само) от първоинстанционен съд.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокола за открито съдебно разпоредително заседание на 07.05.2026 г. по НОХД № 61/2026 г., ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, с което е прието, че не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на ДП, ограничили процесуалните права на обвиняемия, и е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ на ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД за наличието на неустановени от него до момента очевидни фактически грешки и в обстоятелствената, и в заключителната част на обвинителния акт.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4