Решение № 5401 от 06.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5401 гр. Пловдив, 06.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330104442 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, срещу Р. А. М., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 989,03 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 11.02.2022 г. – 19.12.2024 г. за обект, находящ се в ******, както и сумата от 102,84 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 30.04.2022 г. – 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми с Разпореждане № 3770/05.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2174/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба, уточнена с молба от 25.03.2025 г. и молба от 28.07.2025 г., се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ като собственик на водоснабден имот, находящ се в ******. Същият фигурирал в базата данни на ищцовото дружество като потребител с аб. № ******, а отношенията между дружеството и неговите клиенти се уреждали от 1 публично известни Общи условия. Посочва се, че отчетът в имота бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия на ищцовото дружество – при условията на липсващо измервателно устройство. Предвид липсата на водомер било начислявано количество вода за двама обитатели по 5 куб.м (общо 10 куб.м). Вписаният водомерен номер ****** представлявал системен такъв в картотеката на ищцовото дружество и не бил обвързан с фабричен номер на измервателно устройство. На 24.10.2022 г. на адреса на водоснабдения имот била връчена покана за доброволно плащане на ответника. Същата била получена от член на неговото семейство – майка му. Възражение по същата не било депозирано в деловодството на ищцовото дружество. Сочи се, че ответникът е знаел за начина на отчета в процесния водоснабден имот, тъй като срещу вписаното показание на 11.02.2020 в карнета имало подпис на ответника или негов представител.

Поради това същият следвало да изпълни законовото си задължение да монтира измервателно устройство. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията за заплащане на потребените в имота ВиК услуги за периода 11.02.2022 г. – 19.12.2024 г., равняващи се на сумата в общ размер на 989,03 лв., за които са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Поради това ответникът дължал и мораторна лихва в размер на 102,84 лева за периода 30.04.2022 г. – 31.12.2024 г., начислена върху дължимата главница.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника Р. А. М..

В съдебно заседание ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител *** Х. Х., поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.

Ответникът Р. А. М., редовно призован за насроченото първо по делото съдебно заседание, не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Същият не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал.1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по 2 чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответникът Р. А. М. не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание, не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С Разпореждане № 9958/03.04.2025 г. и Определение № 9679/28.07.2025 г., и двата съдебни акта, постановени по настоящото дело, надлежно връчено на ответника, на същия са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание. Ответник ъ т Р. А. М. не е оспорил твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Същият не доказа, че е изпълнил процесното задължение. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважат по този ред.

По разноските:

Предвид изхода на правния спор , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът. Същият своевременно е претендирал присъждане на разноски. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за исковото производство в размер на 100 лв. по реда н а чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 о т ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 о т НЗПП. Съдът счита, че в полза на ищеца не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е отхвърлено. В такава хипотеза ищецът може да се ползва само от държавната такса, която е заплатил в заповедното производство и началната дата, от която започва да тече законната лихва като последица от уважаване на иска. На основание чл.

78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата в общ размер на 200,00 лв., от които: 100,00 лв. - за държавна такса (25,00 лв. – държавна такса в заповедното производство и 75,00 лв. – държавна такса в исковото производство) и 100,00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. А. М., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 989,03 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 11.02.2022 г. – 19.12.2024 г. за обект, находящ се в ****** и 102,84 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 30.04.2022 г. – 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми с Разпореждане № 3770/05.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2174/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА Р. А. М., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 200,00 лв., от която:

25,00 лв. – държавна такса в заповедното производство, 75,00 лв. – държавна такса в исковото производство и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Изисканото ч.гр.д. № 2174/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив да се върне, поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4