Решение № 58 от 07.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500011 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по три въззивни жалби срещу Решение №152/22.05.2024 г. по гр.д.№520/2023 г. на ОС – С.З., постановено по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявени от ищците Т. Г. М. и Г. А. Г., срещу ответника Д. Т. Й., за осъждането й да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 100 000 лева за всеки ищец, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, за периода от датата на увреждането – 05.09.2018 г. до окончателното плащане, които вреди са претърпени от ищците от смъртта на Д.Д. Г. – майка на първата ищца и баба на втория ищец, настъпила на 05.09.2018 г. в резултат от ПТП, осъществило се на 09.08.2018 г. по вина на ответницата Д. Т. Й., като водач на лек автомобил марка „О., за който автомобил е бил налице валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „З.“ АД, представлявана в Република България от регистрирания клон „З. – клон България“КЧТ, съгласно застрахователна полица ....., който застраховател е бил конституиран и е участвал в процеса като трето лице – помагач на ответника. С обжалваното Решение №152/22.05.2024 г. съдът изцяло е уважил предявеният от ищцата Т. Г. М. главен иск, като е осъдил ответника Д. Т. Й. да й заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Д.Д. Г., в размер на 100 000 лв., като е уважил частично акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата на обезщетението, за периода от 05.09.2020 г. до окончателното плащане, и е уважил направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите върху главницата, начислени за периода до 1

04.09.2020 г. вкл. С обжалваното решение изцяло е бил отхвърлен предявеният от ищеца Г.

А. Г. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата баба Д.Д. Г.. Недоволни от така постановеното решение са останали ищеца Г. А. Г., ответника Д. Т. Й., и третото лице помагач „З.“ АД, участваща в производството чрез регистрирания клон „З. – клон България“КЧТ.

1. С Въззивна жалба вх.№8202/19.06.2024 г. третото лице – помагач „З.“ АД, представлявана в Република България от регистрирания клон „З. – клон България“КЧТ, чрез адв. Д. С., обжалва Решение №152/22.05.2024 г. ЧАСТИЧНО в неговата осъдителна част, с която ответницата Д. Т. Й. е осъдена да заплати на ищцата Т. Г. М. обезщетение за неимуществени вреди за размера над сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/ до присъдения размер от 100 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, чрез опреД.е на несправедливо завишен размер на обезщетението, който не е съобразен с различното местоживеене на ищцата и нейната майка, отделните им домакинства, напредналата възраст на пострадалата към момента на смъртта й – 80 г. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на ново по същество, с което предявеният от ищцата Т. Г. М. да бъде отхвърлен за сумата над 80 000 лв. Заявява се искане разноските за въззивното производство да бъдат възложени върху ищцата. Заявява се и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивното производство, ако то бъде претендирано в размер, надхвърлящ размерите, определени с Наредба за заплащането на правната помощ.

2. С Въззивна жалба вх.№8456/24.06.2024 г. ответницата Д. Т. Й., чрез адвокат П. П., обжалва решението В ЧАСТТА му, с която на осн. Чл.45 от ЗЗД е осъдена да заплати на Т. Г.

М. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Д.Д. Г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.09.2020 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за недоказаност на претърпените неимуществени вреди от ищцата, и несправедливо завишен размер на присъденото обезщетение в нарушение на чл.52 от ЗЗД, предвид липсата на доказани извънредни по своя интензитет болки и страдания. Поддържа се релевираното възражение за наличие на принос на пострадалата за настъпване на произшествието макар и да се е намирала на пешеходна пътека, тя не се е съобразила с приближаващият автомобил, въпреки че е имала видимост към него от около 24 метра, с което е нарушила задължението си по чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и отхвърляне на предявения иск от ищцата Т. Г. М.. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

3. С Въззивна жалба вх.№8623/27.06.2024 г. ищецът Г. А. Г., чрез адв. М. Т., обжалва решението в частта му, с която изцяло е отхвърлен предявеният от него срещу ответника Д.

Т. Й. иск за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на неговата баба. Релевирани са оплаквания за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на решението в тази част.

Неправилно съдът е приел, че не е установена изключителност на отношенията между 2 ищеца Г. Г. и неговата баба Д.Д. Г., като не е отчетена ранната смърт на неговия баща, която е поставила бабата на ищеца в положението на заместващ родител, и е обусловило създаването на особена близост на този ищец с неговата баба, както и преживяването на мъка и скръб, надхвърлящи по интензивност обичайните за отношенията между баба и внук.

В тази връзка съдът немотивирано не е възприел заключението на приетата СПЕ, въпреки че то е подкрепено от събраните по делото доказателства.

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

По отношение на въззивните жалби е изпълнена процедурата по чл.263, ал.1 от ГПК, и преписи от всяка от тях са връчени на насрещните страни, които в срока не са се възползвали от възможността да депозират отговори.

В производството е съединена за разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна въззивна жалба вх.№14644/06.11.2024 г., подадена от адв. М. Т., като процесуален представител на Т. Г. М., против Определение №1024 от 22.10.2024 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по гр.д.№520/2024 г. на ОС С.З., с което е отхвърлена молбата на адвокат М. К. Т., като процесуален представител на ищцата Т. Г. М., за изменение на Решение №152/22.05.2024 г. в частта му, в която по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. е присъдено в полза на адв. М. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., като размера на същото бъде увеличен на 6325 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Съдът не се е съобразил с актуалната практика на ВКС, инкорпорирана в Определение №2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д.№991/2024 г. на ВКС – 4-то г.отд. В случая се касае за дело с фактическа и правна сложност, и определения размер на адвокатското възнаграждение е в дисбаланс с обема на извършената адвокатска работа. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и уважаване искането за завишаване на определения размер на адвокатското възнаграждение, в съответствие с предписаното в Наредба №1/09.07.2004 г. и с фактическата и правна сложност на делото. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на ответника Д. Т. Й., чрез процесуалния й представител адв. П. П., която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на частната жалба.

Препис от частната жалба вх.№14644/06.11.2024 г. е връчен на третото лице-помагач на ответника – „З.“ АД, чрез регистрирания в Република България клон на търговеца - „З. – клон България“КЧТ, представляван в производството от адвокат Д. С., упълномощен за всички съдебни инстанции, като в срока по чл.276, ал.1 от ГПК третото лице – помагач на 3 ответника не се е възползвало от възможността да депозира отговор на частната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция е постъпила Молба вх.

№2018/07.03.2025 г., подадена от Застрахователна компания "О."АД – К.Н., чрез регистрирания в България клон „З. – Клон България“ КЧТ, чрез адв. Д. С., с която се релевира твърдение, че между ищата Т. Г. М. и третото лице – помагач, е сключено споразумение, с което ищцата се е съгласила, че претърпените от нея вреди вследствие от процесното ПТП са в размер на 80 000 лв. С молбата не са представени доказателства в подкрепа на това твърдение. При докладването на молбата в о.с.з. на 07.03.2025 г. въззиваемата страна Т. Г. М., чрез процесуалния си представител адвокат М. Т., оспорва така релевираното твърдение, като заявява, че такова споразумение не е подписвано от ищцата Т.

Г. М. до датата на съдебното заседание.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

По въззивните жалби срещу Решение №152/22.05.2024 г. по гр.д.№520/2023 г. на ОС – С.З.:

В изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по предявен иск от и срещу процесуално легитимирани и надлежно представлявани страни, поради което е допустимо. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните с въззивните жалби оплаквания.

По правилността на решението, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Производството е било образувано по искова молба, депозирана на 20.07.2023 г., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, от двамата ищци Т.

Г. М. и Г. А. Г., против ответника Д. Т. Й., за осъждане на ответницата да заплати на всеки от двамата ищци обезщетение в размер на по 100 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на увреждането 09.08.2018 г. до окончателното плащане, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Д.Д. Г. – майка на ищцата и баба на ищеца, настъпила на 05.09.2018 г. в пряка причинна връзка с ПТП на 09.08.2018 г., виновно причинено от ответницата Д. Т. Й., като водач на лек автомобил марка „О., за което е осъдена с влязла в сила Присъда №36/09.10.2019 г. по НОХД №315/2019 г. на ОС – С.З.. С обжалваното Решение №152/22.05.2024 г. по гр.д.№520/2023 г. на ОС – С.З. искът на Т. Г. М. е бил изцяло уважен в частта за претендираната главница, както и за законната лихва върху главницата, но от по-късна от претендираната начална дата, а именно от 05.09.2020 г. до окончателното плащане. Искът на Г. А. Г. е бил изцяло отхвърлен. Ищцата Т. Г. М. не е обжалвала първоинстанционното решение в частта му по акцесорната претенция – досежно началната дата на периода, за който се претендира законна лихва върху обезщетението, поради което в тази част решението на първостепенния съд е извън обхвата на въззивната проверка. В останалата му част – с която е уважен искът на Т. Г. М., и с която е отхвърлен искът на Г. А. Г., спорът е пренесен пред въззивния съд.

4

Между страните не се спори, че ищцата Т. Г. М. е дъщеря на пострадалата Д.Д. Г., а ищецът Г. А. Г. е внук на пострадалата, като тези обстоятелства се установяват и от представеното с исковата молба Удостоверение за наследници на Д.Д. Г., на л.7 от делото на ОС – С.З.. Не се спори, че Д.Д. Г. е пострадала при ПТП на 09.08.2018 г., при което е получила травматично увреждане, и в пряка причинна връзка с това увреждане е настъпила смъртта й на 05.09.2018 г. Не се спори, че ответницата Д. Т. Й., като водач на л.а. „О., виновно е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП с което е причинила настъпването на ПТП на 09.08.2018 г., при което по непредпазливост е причинила смъртта на Д.Д. Г., за което е осъдена с влязла в сила Присъда №36/09.10.2019 г. по НОХД №315/2019 г. на ОС – С.З. – тези обстоятелства се установяват и от приобщеното по делото като доказателство НОХД №315/2019 г. на ОС – С.З., ведно с постановената по него Присъда №36/09.10.2019 г., влязла в сила на 25.10.2019 г.