Акт № 1219 от 20.03.2014, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 39/2014
- Подписан
- 20.03.2014
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.426,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.36,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.15 · Закон за нормативните актове
Публикувай
Решение № 134
Номер
134
Година
26.3.2014 г.
Град
Велико Търново
Окръжен съд - Велико Търново
На
03.26
Година
2014
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Станислав Стефански дело номер
20144100100181 по описа за
2014 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Жалба с правно основание чл.435 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят „Е. - П. П.” , гр. В., с ЕИК: *, с жалбата си до съда оспорва постановление на частен съдебен изпълнител С. К., рег. № 809 и район на действие ВТОС, постановено по изпълнително дело № *1558 по описа на ЧСИ, с дата 16.12.2013 г., с което е постановен отказ да бъде намален адвокатският хонорар по изпълнителното дело от 200,00лв. на 100,00лв. В жалбата се сочи незаконосъобразност на постановлението поради неправилно приложение на правилото на §2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага се довод, че наредбата е издадена на основание чл.36 от Закона за адвокатурата, което по същността си е законова делегация на правомощия от органите на законодателната власт към тези на съдебната власт. Но по отношение на чл.78, ал.5 от ГПК такова делегиране не е предвидено, поради което §2 от наредбата не следва да се прилага. Това е така, защото Висшият адвокатски съвет може да определя само минималните размера на адвокатските възнаграждения, но не и тези по чл.78,ал.5 от ГПК/ арг. от чл.15 от ЗНА/.Следователно при прилагане на чл.78,ал.3 от ГПК съдебният изпълнител не е ограничен до трикратния минимален размер на разноските, а до еднократния минимум. Единственото изискване за редуциране на адвокатския хонорар е да са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК, а именно делото да не разкрива особена фактическа и правна сложност. В жалбата се сочи, че конкретното изпълнително дело не е спорно и всички действия са извършено от ЧСИ, а участието на адвокат се ограничава само до подаването на молбата за образуване на делото. В този смисъл следва да се определи адвокатски хонорар в рамките на предвидения в наредбата минимум, който в конкретния случай включва 100,00лв. за завеждане на делото - чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. на ВАС и евентуално извършването на други действия като запориране на банковата сметка на длъжника, при което хонорарът би се увеличил съобразно чл.10,т.2. Жалбоподателят се позовава на ТР №6/2012 г. на ВКС, с което е прието за правилно становището, че §2 от ДР на Наредбата противоречи на по-горен по степен нормативен акт и не следва да се прилага. Иска се отмяна на обжалваното постановление и намаляване на адвокатския хонорар до минималния размер предвиден в Наредба №1/2004 г.
Частният съдебен изпълнител в обясненията си посочва, че жалбата е неоснователна и недоказана.
Съдът служебно провери изпълнително дело № *1558 по описа на частен съдебен изпълнител С. К. рег. № 809, район на действие ВТОС и след като взе в предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:
Делото е образувано и е със страни: „К.” ООД, ЕИК: *, с. Ш., с процесуален представител адвокат В. В. - Л. - взискател и „Е. - П. П.” , гр. В. – длъжник, с предмет на делото: частно – паричен, по вземане произтичащо от присъдени разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана за това страна и касае обжалваем акт на съдебния изпълнител, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Изпълнително дело № *1558 по описа на частен съдебен изпълнител С. К. рег. № 809, район на действие ВТОС е образувано по молба на взискателя „К.” ООД, ЕИК: *, с. Ш., подадена чрез процесуалния му представител адвокат В. В. - Л. - ВТАК, срещу „Е.- П. П.” , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление град В., район „В. В.”, В. Т.-Г, въз основа на издаден изпълнителен лист от 21.11.2013 г. по гр.д.№ 1019/2013г. по описа на Великотърновския районен съд за определена сума представляваща разноски. В приложеното към молбата пълномощно, дадено от взискателя на адвокат В. - Л. е отразено внесено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане на основание чл.79 от ГПК да бъдат събрани и разноските по изпълнението. По изпълнителното дело е постъпило писмено възражение с дата от длъжника „Е. П.” за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Отправена е молба за намаляването му до минималния предвиден в Наредба №1/2004 г. на ВАС размер. Твърди се, че самото изпълнително производство не е спорно и участието на адвокат в него е несъществено и не се отличава с полагането на особено големи усилия, а само с подаване на бланкетна молба за образуване на делото с посочен способ за изпълнение, което е задължителен реквизит съгласно разпоредбата на чл.426,ал.2 от ГПК. Във възражението си длъжникът се позовава на практиката на ВКС от 2011 г.,според която §2 от ДР на Наредба 1 е извън законовата делегация на чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата.
Съдебният изпълнител, прилагайки разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК,след преценка сложността на делото от фактическа и правна страна, е отказал с атакуваното постановление да редуцира адвокатското възнаграждение, като го намали. Предмет на жалбата е това постановление на ЧСИ, като се иска намаляването на хонорара и свеждането му до минималния предвиден в Наредбата размер, а именно 100 лв.
Съдът намира искането в жалбата за основателно. Видно от материалите по изпълнителното дело, участието на пълномощника на взискателя се изразява в подаването на молба за образуване на изпълнителното дело и посочване на способ за изпълнение – запори върху вещи и вземания. Действията по изпълнението са извършени от ЧСИ без да се е наложило някакво особено участие на пълномощника. В този смисъл делото не разкрива особена фактическа и правна сложност, каквито са критериите на чл.78,ал.5 от ГПК, при наличието на които съдът /респ. съдебният изпълнител/ може да намали адвокатското възнаграждение. От друга страна, съдебната практика - ТР № 6/2012 г. на ВКС разрешава еднозначно въпроса за приложението на §2 от ДР на Наредба №1/2004 г. на ВАС, като приема че съдът не е обвързан да намали хонорара най-много до трикратния минимум по наредбата, а следва да се съобрази единствено с разпоредбата на по-висшия по степен нормативен акт – ГПК - чл.78,ал.5, при което може да намали хонорара до размера на еднократния минимум по Наредбата. Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай адвокатското възнаграждение е завишено и според критериите за справедливост и съобразно сложността на делото и извършената адвокатска работа следва да бъде сведено до предвидения в наредбата минимум, който в случая възлиза на 100,00лв. Предвид това обжалваното постановление следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено намаляването на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело от 200,00лв. на 100,00лв.
Водим от изложеното и на основание чл.437 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление от 16.12.2013год. на частен съдебен изпълнител С. К., рег. № 809 и район на действие ВТОС, издадено по изпълнително дело № *1558 по описа на ЧСИ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № *1558 по описа на ЧСИ С. К., рег. № 809 от 200,00лв. на 100,00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Решение
2
48310763B1CAE71CC2257CA7004BCB95