Решение № 3090 от 09.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3090 гр. Пловдив, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330103932 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК:

115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от ******* ********* ******, чрез пълномощника адв. Р. В., против Б. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: град П., ул. „Г. П.“ № **, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 52 от ЗЗО за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2379 лева, представляваща сбор от стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой, продължил от 13.10.2021г. до 25.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 28.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК с № 7632/31.10.2022г. по ч.гр.д. № 15530/2022г. по описа на ПРС, XII гр. състав.

В исковата молба се твърди, че на **** г. в **** ч. ответникът е транспортиран с линейка на Център за спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр.Пловдив, отделение по спешна медицина, с оплакване от прогресиращ *****, с продължителност от две седмици, тежест в **** при минимални физически усилия и *** в **** крайници. След като бил 1 извършен преглед, направени били изследвания и бърз антигенен тест с положителен резултат, д. л. преценил, че диагностичната и лечебна цел на медицинската помощ не могат да бъдат постигнати в условия на извънболнична помощ и се налагало болнично лечение. Пациентът бил насочен за приемане в Клиника по инфекциозни болести, с Направление за хоспитализация. Приемната диагноза била „******“ по Клинична пътека № ***„******“, с минимален брой престой от 3 дни, чиито изисквания били посочени в Приложение № 17 „Клинични пътеки“ на национален рамков договор за медицински дейности 2020- 2022.

Твърди се, че ищецът е дал своето информирано съгласие. Сочи се, че бил приет на **** г. Съставена му била история на заболяването (ИЗ) № ****/2021г., в която били описани извършените медицински дейности, включени в диагностичнолечебния алгоритъм на КП № ***. Пациентът бил изписан на **** г.

Твърди се, че няколко месеца по – късно ответникът отново бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр.Пловдив на **** г. в **** ч., транспортиран с линейка на Център за спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр.Пловдив, отделение по спешна медицина, с оплакване от *************. След преглед от д. л. било установено, че пациентът е с увредено общо състояние, с **** по цялото тяло и контактен.

Наложило се болнично лечение и пациентът бил хоспитализиран на **** г. в ** ч., в Клиника по кардиология с диагноза „********“ по КП № ** „************“, чиито изисквания били посочени в Приложение № 17 „Клинични пътеки“ на национален рамков договор за медицински дейности 2020-2022г.

За приемането си в болницата ответникът дал своето информирано съгласие. Съставена била История на заболяването (ИЗ) № ****/ 2022г.

Лечението приключило с окончателна диагноза „********************“ по КП № ** „***************“. В издадената епикриза били описани извършените диагностични и терапевтични процедури. Ответникът бил изписан на **** г.

Твърди се, че към дата на постъпване в лечебното заведение и в период на болнично лечение, ответникът бил здравно неосигурен по смисъла на Закон за здравно осигуряване. Сочи се, че същият не е възстановил правата си на здравно осигурено лице до изписването си от болницата и на основание чл.109, ал.1 от ЗОО, следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в размер на 1500 лева за КП № *** и 879 лева за КП № **, определена съгласно действащия по време на болничното лечение на пациента „Ценоразпис на медицинската помощ и услуга, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД– гр.

Пловдив.

Твърди се, че до изписването си ответникът не бил възстановил здравноосигурителните си права, както и че не е заплатил сумата в общ размер на 2379 лева.

До ответника били изпратени две покани за доброволно плащане за 2 сумите от 1500 лева и за 879 лева, заедно със сметка за цена на лечението, които били върнати в цялост с отбелязване като непотърсени.

Поради неплащане на дължимата сума, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15530/2022 г. по описа на ПРС, 12 гр. състав. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия иск в срока по чл. 415 ГПК. Моли се искът да бъде уважен. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 28.10.2022г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от служебния защитник на ответника адв. Д. С., с който се оспорва иска като неоснователен. Не оспорва обстоятелствата, че ответникът е постъпил по спешност за лечение в УМБАЛ „Счети Георги“ ЕАД, че са извършени сочените медицински услуги и изследвания в периода на престой в болничното заведение, както и че е напуснал здравното заведение на посочените в исковата молба дати.

Оспорва ответникът да е бил надлежно поканен да заплати процесните суми. В деня на изписването му на двете посочени дати, на ответникът не бил издаден първичен счетоводен документ, на който да се е подписал и да е приел, че дължи процесните суми. Сочи, че представения от ищеца документ „Сметка на платеца“ от **** г. е съставен за нуждите на делото. Не бил ясен начинът, по който са формирани исковите претенции.

Твърди, че „Сметка на платеца“ от **** г. била изготвена след дата на напускане на ответника и не била доведена до негово знание. Сочи, че ответникът не бил уведомен преди изписването си, че в случай на невъзстановени здравноосигурителните права, ще следва да заплати стойността на лечението си в размер на 2379 лева. Твърди,че в сметката липсвало посочване на конкретни суми, които се дължали за всяко едно изследване или манипулация.

Оспорва обстоятелството ответникът да е бил уведомен за цената на услугите, както и че е с прекъснати здравноосигурителни права. Сочи, че макар и ценорасписът да е поставен на видно за пациента място, ищецът не се освобождавал от отговорността да уведоми пациента затова, че липсата на здравноосигурителни права, води до задължението на същия да заплати ползваните от него услуги по цени посочени в ценоразписа.

Твърди, че ответникът освен, че не бил запознат със здравноосигурителния си статус, но не е и подписвал декларация за информирано съгласие от **** г. и **** г. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 15530/2022 г. по описа на ПРС, XII гр.

3 състав, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно на основание чл. 47, ал.5, вр. ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

От представената медицинска документация относно двата престоя – история на заболяването, листи за преглед на пациент, декларации за информирано съгласие и епикризи се установява по безспорен начин, че ответникът е хоспитализиран на два пъти в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за периода от **** г. до **** г. – в Клиника по инфекциозни болести и в Клиника по кардиология.

От материалите по делото се изяснява също, че състоянието на ответника и двата пъти не е могло да бъде преодоляно в спешния кабинет към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, от където е транспортиран. Този извод се налага и от приетия по делото Лист за преглед на пациент в КДБ/ СО № от ***** год., в графа „Насочен към“ от листа за преглед на пациент се установява, че ответникът е насочен към „лечебно заведение за болнична помощ“, ( обстоятелство, което е записано и в графа „Терапия“ от листа за преглед ).

Безспорно се установява от приетата на л. 131 от делото справка от НАП, че за двата периода на хоспитализация ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права.

От приетото по делото заключение на ВЛ С. по допуснатата от съда съдебно – почеркова експертиза, което се кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно, се установява, че подписите, положени в декларациите за информирано съгласие в раздел „Подпис на пациента“ са изпълнени от ответника Б. Т. С..

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че всички сочени от ищеца и необходими за възстановяване здравето на ответника медицински услуги и изследвания, са извършени в периода на двата му престоя. При това положение и доколкото ответника не доказа заплащане на оказаната му медицинска помощ, а е бил здравно неосигурен, той следва да плати стойността на двата престоя и лечение на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив.

4

Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане, по делото са приети множество медицински документи.

Епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, са свидетелстващи документи, които макар и да нямат обвързваща съда доказателствена сила, преценени съвкупно налагат единствения възможен извод, че ответникът е бил хоспитализиран и му е оказаната необходимата медицинска помощ ( досежно правния характер на издадената медицинска документация- Определение №2/06.01.2020 по дело №2059/2019 на ВКС, ГК, III- то г.о. )

С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Размерът на иска се установява по категоричен начин и от действащия към момента на хоспитализацията на ответника Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив. Предвид изложеното, предявеният иск се явява доказан по основание и размер.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца на основание чл.

78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство, 400 лева – депозит за особен представител на ответника, 47, 58 лева – разноски за заплатена държавна такса и 5 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение. Предвид изложеното, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 800, 16 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото и заповедното производство ( съобразно разясненията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС).

Така мотивиран, съдът