Решение № 3121 от 02.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3121 гр. София, 02.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. Ц.А като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110207012 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 420005967 от 06.04.2023г. издадено от Директор на РД „АА“ гр.София, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на П. Д. А., ЕГН: ********** административно наказание „парична глоба“ в размер на 1500.00 лева за извършено административно нарушение по чл.44, ал.1, т.1, б. „а“, пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства вр. чл.178а, ал.7, т.3, пр.4 от ЗДвП.

В депозираната жалба се инвокират подробни съображения против постановения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва извършено административно нарушение. Иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Същият се представлява от надлежен процесуален представител, който излага допълнителни аргументи в съдебно заседание в подкрепа на основателността на депозираната жалба. Претендират се разноски

Въззиваемата страна е редовно уведомена и призована, не се 1 представлява от процесуален представител в съдебно заседание, който да релевира доводи и оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Не е заявена претенция за разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Свидетелят Д. Г. Ц. и неговия колега В. Е. С. в качеството им на инспектори към РД „АА“ гр.София извършили проверка на 01.03.2023г., около 11:50 часа в гр.С., кв. „В. ********“, където се помещавал пункт за периодични прегледи за проверка на техническа изправност на ППС, стопанисван от „Т. Т. С.“ ЕООД, притежаващ разрешително № 1741, валидно до 18.03.2024г., по доклад с рег. № 11-56-1213/09.02.2023г. Свидетелят Ц. и неговия колега С. установили на място, че жалбоподателя П. Д. А., като член на комисията за технически прегледи и като техническо лице, извършил визуална проверка чрез външен оглед на МПС „С. П****“ с рег. № ***** на 01.02.2023г., около 15:05 часа в същия пункт, без да извършва задължителния оглед с проверка на това ППС (било влизайки в канал или чрез подвижно техническо средство под автомобила, или чрез подемно устройство, вдигащо във височина МПС) и в частта на проверката на хлабините в окачването и управлението на товарния автомобил, съгласно изискванията на Методиката по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – част втора, раздел първи. Свидетелят Ц. съставил АУАН № 333771/01.03.2023г. срещу жалбоподателя А.. Въз основа на този АУАН било съставено и НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 42-0005967 от 06.04.2023г. издадено от Директор на РД „АА“ гр.София, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на П. Д. А., ЕГН: ********** административно наказание „парична глоба“ в размер на 1500.00 лева за извършено административно нарушение по чл.44, ал.1, т.1, б. „а“, пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства вр. чл.178а, ал.7, т.3, пр.4 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и 2 категоричен начин от събраните по делото доказателствени средства чрез разпита от показанията на свидетеля (актосъставител) Д. Г. Ц. в качеството му на инспектор към РД „АА“ гр.София, и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка. Решаващата инстанция на СРС кредитира изцяло показанията на свидетеля Ц.. Съдът кредитира изцяло същите като пълни, конкретни, детайлни, логични, последователни, единни, достоверни и добросъвестни.

Свидетелят Ц. излага възприятия за установеното от него нарушение, извършено от жалбоподателя А., а именно, че на 01.02.2023г., около 15:05 часа в гр.С., кв. „В. П****“, където се помещавал пункт за периодични прегледи за проверка на техническа изправност на ППС, стопанисван от „Т.Т.С.“ ЕООД, като техническо лице и член на комисията за технически прегледи, не извършил и дължимата проверка (било влизайки в канала или чрез подвижно техническо средство под автомобила, или чрез подемно устройство, вдигащо във височина МПС) и на хлабините в окачването и управлението на товарния автомобил, съгласно изискванията на Методиката по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – част втора, раздел първи, извършвайки само външен визуален оглед на автомобила. Според свидетеля Ц. непълната проверка на ППС би създало рискове да се верифицира товарният автомобил като технически изряден, без да е извършен задължителната проверка отдолу на товарния автомобил и в частта на хлабините му, окачването му и управлението му – например чрез проверка на стабилизиращите щанги, носачи, греди, ресори, ходова част, взависимост от модела на проверяваното ППС. Свидетелят Ц. сочи възприятия, че това действие не било осъществено от жалбоподателя А., който само външно огледал (визуално) МПС „С. П***“ с рег. №***** на 01.02.2023г., около 15:05 часа. Показанията на свидетеля Ц. са добросъвестни.

По делото няма данни показанията на свидетеля Ц. като служител на РД „АА“ гр.София да са превратни или да се основават на злоупотреба с държавни правомощия, докато е изпълнявал държавната си служба към ИА „АА“.

Съдът се довери на показанията на свидетеля Ц., водещи до установяване на посоченото административно нарушение от АУАН и НП. Свидетелят Ц. е независим и обективен, тъй като няма никаква връзка със жалбоподателя А..

Показанията на свидетеля Ц. изцяло опровергават показанията на свидетеля Ц. В. Ц.. Същият е в близки отношения със жалбоподателя А. и излага в негова полза твърдения за благоприятни факти, за да се избегне ангажирането на административно-наказателната му отговорност. Свидетелят Ц. В. Ц. излага в показанията си, че когато дошли на място служителите от РД „АА“ за проверка, същият не им е разяснил по никакъв начин на инкриминираната дата дали е извършен съответния оглед на МПС „С.П***“ с рег. № ******* под него чрез подвижно техническо средство чрез проверка на стабилизиращите щанги, носачи, греди, ресори, ходова час, взависимост от модела на проверяваното ППС. Свидетелят Ц. В. Ц. излага такива възприятия 3 за първи път пред съда, поради което показанията му обслужват линията на защита на жалбоподателя А. да избегне административно-наказателното си преследване. Предвид липсата на противоречия в гласните доказателствени средства, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.

Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на понестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

АУАН и НП са съставени от материално компетентни органи по закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатирано т о нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административн ите нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведен о е правилно под съответната норма на материалния закон . АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права.

Поради тези причини съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по 4 съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушени е е индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.

Правилен е изводът на административно-наказващият орган за законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П. Д. А. за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.1, б. „а“, пр.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства вр. чл.178а, ал.7, т.3, пр.4 от ЗДвП.