Решение № 328 от 10.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Велико Търново, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500342 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на въззивната жалба на ответника Р. Н. А. чрез пълномощник адв. Й.

И. ВТАК е Решение № 378/26.02.2024 г. по гр.д. № 1455/2023 г. по описа на РС Велико Търново, с което е уважен иска на „Е. М.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. С., ж.к. „М. д.“ ***, район „В.“, ул. Р. П. К. № ***, да бъде установено спрямо жалбоподателя-ответник, че дължи на дружеството сумата от 3912,90 лв., представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит № ***/28.05.2011 г. за периода 28.08.2016 г. – 28.05.2021г., представляваща част от общо вземане за договорна лихва в размер на 9912,90 лв. за периода 28.05.2011г.-28.05.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №169 от 16.02.2023г. по частно гр.дело 487/2023г. по описа на ВТРС. Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради неяснота относно процесното вземане, нарушение на материалния закон по отношение изводите за приложимия срок по погасителна давност, противоречие на изводите на съда с за размера на дължимата лихва със заключението на ССчЕ. Формулирано е искане да се отмени изцяло обжалваното решение.

Ищецът чрез пълномощника си – адвокат М. Н. от ВТАК е подал писмен отговор на жалбата, съдържащ изложение на подробни доводи за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон.

Моли за неговото потвърждаване.

1

В с.з. страните устно и писмено поддържат и оспорват жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Спор по фактите /сключения договор за потребителски кредит, усвояване на сумата, частичните плащания към банката, наличието на договор за прехвърляне на вземания/ страните нямат. Те са предмет на точни констатации в мотивната част на решението, поради което въззивният съд упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към тях , без да е нужно описателно да ги повтаря. По същата причина ненужно е и повторението на съдържанието на исковата молба, описано от първоинстанционния съд.

Единствените възражения, наведени от ответника в срока по чл.131, ал.1 ГПК, които са оплаквания и във въззивната жалба са за неуведомяване на длъжника за договора за цесия и оттам оспорване активната материална легитимация на ищеца и възражение за погасяване по давност на вземанията, с довода, че договорът за кредит е от 28.05.2011г. и не са предприемани действия за събиране на сумата.

По възражението за липса на активна материална легитимация на ищеца – че същият не е носител на спорното право, тъй като цесията не е произвела действие, не е надлежно съобщена на длъжника, настоящият състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд. Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, като целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане защита на длъжника - предпазване от неточно изпълнение. В случая жалбоподателят не твърди да е изпълнил на стария кредитор и така да се е освободил от вземането, същевременно с връчване на препис от заповедта за изпълнение узнал за цесията, а е уведомен най-късно с получаване на препис от исковата молба, приложение към която е съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД.

Неоснователни са доводите в жалбата, че е налице разминаване между изчисленията на ССчЕ, заповедта за изпълнение и съдебното решение.

Заявлението е единствено за посочената част от договорната лихва, уточнена като пълен договорен размер, като претендиран в заповедното производство размер и вид вземане. Налице е пълна идентичност между описанието на вземането в ЗИ и в исковата молба, като уточнението за кой точно период се отнася претендираната лихва е извършено изцяло по възражение и настояване на ответната страна и в резултата на указания от съда. В този смисъл не се констатира произнасяне от исковия съд по вземане, различно от това, предмет на заповедното производство, а само уточняване на периода.

По отношение на възражението за изтекла в полза на жалбоподателя-длъжник погасителна давност, са събрани доказателства за извършени две плащания към кредитодателя, отнесени за погасяване на погасителни вноски по плана до 28.10.2011г. изцяло и частично погасителна вноска с падеж 28.11.2011г.

Предмет на заповедта за изпълнение само договорната лихва за периода 28.08.2016г.- 28.05.2021г., която според писмените доказателства и според изчисленията на ССчЕ не е погасена с плащане от страна на ответника.

2

Ответникът не е конкретен във възражението си кога счита е настъпила изискуемостта на вземането, съответно от кога тече давностният срок за погасяването му. Позовава се на кратката – тригодишна давност. В исковата молба и съответно в предхождащото я заявление по чл.410 ГПК, ищецът не се е позовал на предсрочна изискуемост на кредита. Безспорно е, че се претендира договорна лихва, дължима на части, уговорени и посочени в погасителния план, като всички вноски са падежирали преди заявлението. В настоящия случай изплащането на кредита е уговорено по погасителен план на 120 анюитетни вноски, като крайния срок на договора за кредит е 28.05.2021г.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че по отношение на процесните вземания е приложим петгодишният давностен срок за погасяване на задълженията, както и че същите са дължими едва от датата на крайния падеж. Действително съгласно задължителните указания на цитираното в отговора на жалбата ТР № 5/2019г. на ОСГТК задължените по договор за кредит е единно и неделимо и неговият краен падеж е датата, от която тече срокът за погасяване по давност, но даденото от ВКС разрешение касае само вземането за главница, което корелира на задълженото на длъжника за връщане на части на заетата сума. Задължените за заплащане на лихва е насрещната престация по договора за кредит и съставлява цена на услугата.

Нейното изплащане е уговорено на части, поради което самата престация се състои от множество задължения, всяко в различен размер и с различен падеж, съгласно погасителния план, от всяка от които дати съответното вземане е дължимо и тече срокът за погасяването му по давност.

По отношение на приложимия срок на погасителна давност, настоящият състав намира за неправилни изводите на ВТРС за приложимост на общия петгодишен давностен срок. Не са изложени правни аргументи за този извод, който изцяло противоречи на законовата разпоредба – чл.111, т. 3, предл. второ от ЗЗД, където вземането за лихви е изрично посочено сред хипотезите на приложимост на тригодишният давностен срок за погасяване на този вид вземане. Несъстоятелни са доводите на ответника по жалбата относно периодичност на това вземане, след като законът изрично го е посочил в изключението от общата давност.

Предвид изложеното възражението за изтекла погасителна давност на вземането за договорна лихва е основателно за период от три години преди прекъсване на давността. Както бе посочено, от датата на падежа на всяка вноска, се поставя началото на самостоятелен тригодишен давностен срок за вземанията за договорна лихва на банката и съответно на ищеца - цесионер /чл. 99, ал.2 ЗЗД/ - чл.114, ал.1 ЗЗД. Давността е прекъсната с факта на предявяване на специалния установителен иск - чл.116, б."б", пр.1-во ЗЗД, който се счита предявен на 14.02.2023г. - денят, в който е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно императивната разпоредба на чл. 422, ал.1 ГПК. Видно е, че до посочения момент тригодишният срок е изтекъл по отношение на вноските за лихва, падежирали преди 14.02.2020г., по отношение на които искът се явява неоснователен.

След тази дата са падежирали вноски от №105 до 120 от погасителния план, 3 които са за договорна лихва в общ размер от 369,10лв. Искът за договорна лихва в този размер е основателен, тъй като вземането за нея не е погасено по давност.

С оглед изложеното, следва решението на ВТРС следва да бъде отменено в частта, в която се установи, че вземането е погасено по давност, както изцяло в частта за разноските, като се присъдят в полза на ищеца разноски от заповедното производство съответно на признатата част от вземането в размер на 30,86лв. /от общо 328,26лв./ и от разноските по исковото производство – в размер на 24,28 лв. /от общо 258,26лв./. Ответникът по жалбата следва да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение на първоинстанционното производство съответно на отхвърлената част от иска в размер на 634,20 лв. /от общо 700лв./, както и съответна част от разноските за ДТ на въззивно производство – 70,90 лв. /от 78,26лв./.

Неоснователни са възраженията на ответника по жалбата, направени пред ВТРС за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, което предвид цената на иска, правната и фактическа сложност на делото е адекватно като размер и не се претендира друга сума за представителството пред въззивната инстанция.

По изложените съображения Великотърновският окръжен съд, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 378/26.02.2024 г., постановено по Гр.д. № 1455/2023 г. по описа на РС Велико Търново, в частта, в която е уважен иска на „Е. М.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. С., ж.к. „М. д.“ ***, район „В.“, ул. Р. П.

К. № ***, да бъде установено спрямо Р. Н. А., че дължи на дружеството договорна лихва по договор за потребителски кредит № ***/28.05.2011 г. за периода 28.08.2016 г. – 28.05.2021г., за разликата от сумата от 368 лв. до уважения и предявен размер от 3912,90 лв. /предендирана като част от общо вземане за договорна лихва от 9912,90 лв. за периода 28.05.2011г.28.05.2021г./, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №169 от 16.02.2023г. по частно гр. дело 487/2023г. по описа на ВТРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОХВЪРЛЯ иска, предявен от „Е. М.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр.

С., ж.к. „М. д.“ ***, район „В.“, ул. Р. П. К. № ***, да бъде установено спрямо Р. Н. А. с ЕГН ********** от гр. В. Т., че дължи на дружеството договорна лихва по договор за потребителски кредит № ***/28.05.2011 г. за периода 28.08.2016 г. – 28.05.2021г., за разликата над 368 лв. до предявения размер от 3912,90 лв. /предендирана като част от общо вземане за договорна лихва от 9912,90 лв. за периода 28.05.2011г.-28.05.2021г./, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №169 от 16.02.2023г. по Ч.гр.дело 487/2023г. по описа на ВТРС, като неоснователен, поради погасяване по давност на вноските за лихви за периода до 14.02.2020г.

ОСЪЖДА Р. Н. А. с ЕГН ********** от гр. В. Т., ул. „Д. Р.“ № 6, вх. ***, 4 ет. ***, ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е. М.“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище гр.

С., ж.к. „М. д.“ ***, р-н „В.“, ул. Р. П. К. № ***, сумата от общо 55,14 лв./ петдесет и пет лева и четиринадесет ст./ за разноски по заповедното и исковото производство.

ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище гр. С., ж.к. „М. д.“ ***, р-н „В.“, ул. Р. П. К. № *** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. А. с ЕГН ********** от гр. В. Т., ул. „Д. Р.“ № 6, вх. ***, ет. ***, ап. *** сумата от 705,10 лв.

/седемстотин и пет лева и десет ст./ за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5