Решение № 215 от 08.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Велико Търново, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Еманоел Вардаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20244100500119 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от "ЗК Л.И." АД, Е ИК ..., въззивна жалба против Решение № 1417/17.11.2023г. , постановено по гр.д. № 2753/2022г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което е осъден "ЗК Л.И." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул./ул. бул."..." № 67А , ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. И., ЕГН **********, с адрес: с. Самоводене, общ. Велико Търново, ул. „...“ № 3, сумата от 10 030 /десет хиляди и тридесет/ лева, от които 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 27.12.2021г. и сумата в размер на 30 /тридесет/ лева, представляваща претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечението й, в резултат на ПТП, от 27.12.2021г., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от 10.08.2022г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 575 лева / петстотин седемдесет и пет лева/ – деловодни разноски, както и д а заплати на Д. С. А., ЕГН **********, с адрес: с.

Самоводене, общ. Велико Търново, ул. „...“ № .., СУМАТА от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 27.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2022г. до окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 900 лева / деветстотин лева/, деловодни разноски.

1

Решението се обжалва само в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Д. А. сума над 3000 лв. и на ищцата П. И. сума над 4000 лв.

, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото се обезщетение, като се развиват подробни доводи.

Наведено е и оплакване, че съдът не е съобразил наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата пострадали, а именно, че ищецът като водач на автомобила със собствените си действия е допринесъл за настъпване на удар между двете МПС, а ищцата е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан.

Отправя се искане към съда да отмени обжалваното решение в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Д. А. сума над 3000 лв. и на ищцата П. И. сума над 4000 лв.

В законоустановения срок отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно в частта му , с която на ищцата П. И. е присъдена сума над 6000 лв. и с която е присъдена сума на ищеца Д. А. над 8000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Съображенията за този извод са следните :

2

С исковата си молба двамата ищци са предявили искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като твърдят, че са пострадали при ПТП, настъпило на 27.12.2021г. между л.а.

„Нисан Терано 2“, с ДК№ ..., управляван от ищеца Д. С. А. и л.а. „Ауди А4“, с ДК№ ..., като ищцата П. И. е била пътник в л.а. „Нисан Терано 2“, с ДК№ .... Твърдят, че и двамата са пътували с поставени обезопасителни колани и че вина за настъпване на процесния инцидент носи изцяло водачът на л.а.

„Ауди А4“, с ДК№ ....

Твърдят, че от процесното ПТП за тях като пряка и непосредствена последица са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физическа болка и страдание, в следствие физически травми, както и в преживени негативни емоции и стрес, подробно описани.

Претендират присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за ищцата П. И. и в размер на 15 000 лв. за ищеца Д. А., ведно със законната лихва върху същите , считано от 10.08.2022г. до окончателното им изплащане.

Ответникът в постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба е оспорил претенциите, като е навел доводи за неоснователността им, а при условията на евентуалност е оспорил размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от двамата пострадали.

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първоинстанционния съд, който е преценил всички събрани по делото доказателства и е извел правилни изводи относно това какви факти, относими към повдигнатия пред него спор се установяват с тях. Въззивният съд възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и не намира за необходимо да я възпроизвежда в настоящото решение.

Предвид това, че първоинстанционното решение се обжалва само в частта му за присъдени суми над посочените в жалбата, по отношение наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане и по отношение наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на жалбоподателя решението е влязло в сила. Спорът пред въззивния съд се отнася само до размера на присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди в полза на двамата ищци.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни правни изводи относно размера на дължимите се на двамата ищци обезщетения за претърпени неимуществени вреди .

От събраните по делото доказателства се установява, че в следствие на процесното ПТП ищцата е получила закрито травматично увреждане на нервните коренчета на гръбначния мозък на нивото на шийната област, с клинични прояви на изразен вертебрален синдром на нивото на трети-шести шийни прешлени; тръпнене и понижена сетивна чувствителност на горния 3 ляв крайник; кръвонасядане с оток на меките тъкани на предна коремна стена; персистиращи оплаквания към затихване на внезапно проявяващи си болки при движение на главата настрани, при промяна на времето и при продължителна физическа активност, повлияващи се от обезболяващи.

Ищецът Д. С. А. е получил следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение-проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място,съпроводено и проявено с персистиращо главоболие и световъртеж; субективни оплаквания от болки във врата и кръста, усилващи се при движение с палпаторна болезненост в тези зони; повърхностна травма на окосмената част на главата; персистиращо/с непостоянен характер/ главоболие с болки в шийната област при движение на главата настрани и при промяна на времето,със затихващ характер след проведено лечение.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно- медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, срокът на възстановително-оздравителния процес от получените увреждания при пострадалата като пътник в л.а. ищца П. Д. И. е от около 20-25 дни, необходими за възстановяване на нейното клинично здраве.

Срокът на възстановително оздравителния процес от получените увреждания при ищеца Д. С. А. според заключението на СМЕ е бил около 3/три/месеца, необходим за протичане на възстановително оздравителните процеси и възстановяване на неговото клинично здраве. Обичайни са били субективните оплаквания на пострадалия, като остатъчни явления, наблюдаващи се във времето от пътния инцидент, предизвикал травма в шийния отдел на гръбначния мозък на това ниво.

Показанията на разпитаната по делото свидетелка К. Н., които съдът възприема като достоверни, понеже не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, установяват, че получените от двамата ищци физически травми са довели до влошаване на качеството им на живот за период от около три месеца, като те не са можели да вършат присъщите им ежедневни дейности като гледане на телевизия, не са можели да се грижат пълноценно за детето си, като се е налагало свидетелката да го води на училище. И двамата били в шок, като и към момента избягват да пътуват в автомобил. Ищецът А. не е можел да ходи на работа три месеца.

Така установеното от фактическа страна обосновава извод, че двамата ищци безспорно са претърпели неимуществени вреди от процесното ПТП.

Получените от ищцата травми са довели до влошаване на качеството й на живот за период от около един месец, като здравето й е напълно възстановено съгласно заключението на СМЕ.

Ищецът е търпял в рамките на по-продължителен период физически неразположения като резултат от получената при процесното ПТП травма, не е можел да гледа телевизия, да работи, да се натоварва физически, все неща, присъщи за неговата възраст – към момента на ПТП той е бил на 34 години.

Преценката на всички обстоятелства около настъпването на процесното ПТП, тежестта на физическите увреждания на двамата ищци, периодът, който им е бил необходим за пълното им възстановяване, каквото безспорно е 4 настъпило, възрастта им, начинът им на живот преди процесното ПТП, степента на влошаване на качеството им на живот за периода на възстановяване обосновават извода, че справедливият размер на дължимото им се обезщетение за претърпени неимуществени вреди е , както следва :

За ищцата П. И. – 6000лв., а за ищеца Д. А. – 8 000 лв.

Така определеният размер на обезщетението е съобразен с икономическата обстановка към момента на настъпване на процесното ПТП.

От събраните по делото доказателства не се установява наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от нито един от двамата ищци.

Ищецът А., видно от заключението на изслушаната по делото САТЕ, което съдът възприема като компетентно и обосновано, не е нарушил правилата за движение при настъпването на процесното ПТП. Единствената причина за настъпването му е виновното и противоправно поведение на водача на л.а.

„Ауди А4“, с ДК№ .... От своя страна ищцата И. категорично е била с поставен обезопасителен колан към момента на настъпване на процесното ПТП, предвид установените травми – резултат от произшествието и наличието на синини по тялото й, характерни за т. нар „коланна травма“.

Предвид горното съдът намира, че обезщетенията на двамата ищци се дължат в пълния им посочен по- горе размер.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение в частта му , с която на ищеца А. е присъдена сума над 8000 лв, а на ищцата И.- сума над 6 000 лв. В тази му негова част решението следва да се отмени.

При този изход на делото решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и в частта му относно разноските, като на ищеца Д. А. се присъдят разноски в размер на 480 лв. , а на ищцата П. И.- 345 лв., съобразно уважената част от исковете.