Решение № 1990 от 02.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1990 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100506422 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №4255 от 11.03.2024г., постановено по гр.дело №53735/2022г. по описа на СРС, I I Г.О., 63-ти състав, се отменя по иск, предявен от М. И. И., с ЕГН **********, против "БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК 175405647, "ПОДЕЛЕНИЕ за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ", заповед №Д-123/09.08.2022г. на директора на ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ СОФИЯ при "БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, връчена на 12.08.2022г., с която е наложено на ищцата - М. И. И. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" като незаконосъобразна. С решението е осъдена "БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК 175405647, "ПОДЕЛЕНИЕ за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ", да заплати на М. И. И., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от общо 300 лв., сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение в исковото производство. С решението е осъдена " Б Д Ж ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК 175405647, "ПОДЕЛЕНИЕ за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ", да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СРС сумата от 60 лв. за държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК 175405647, "ПОДЕЛЕНИЕ за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ", чрез процесуален представител юрисконсулт Д.Я., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №4255 от 11.03.2024г., постановено по гр.дело №53735/2022г. по описа на СРС, I I Г.О., 63-ти състав, с което е уважен 1 предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ, както и са възложени в тежест на ответника разноски. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се, че първостепенният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, релевираните доводи и възражения от ответника, поради което е обосновал неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед №Д-123/09.08.2022г. на директора на ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ, с която е наложено на ищцата дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Поддържа се, че необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че от съдържанието на оспорената заповед не може да се установи за какво нарушение на трудовата дисциплина работодателят е наложил дисциплинарното наказание на ищцата. Твърди се, че в мотивите на оспорената заповед е посочено, че извършените нарушения от ищцата се състоят в това, че след като е установила, че билета на пътничката Н.М. е дублиран е следвало да я настани в свободната кабина №6, а не да я изпраща във вагон със седящи места и тези действия на кондукторката – М. И., представляват неизпълнение на възложената й работа, за което й е било наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".

Поддържа се още, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяването на иска за отмяна на обжалваната заповед, тъй като към момента на приключване на устните състезания по делото пред първоинстанционния съд -13.02.2024г., наложеното дисциплинарно наказание е било заличено, тъй като е била изтекла една година от налагането му. Излага се още, че незаконосъобразен се явява изводът на първостепенния съд, че в случай, че се приеме, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, то в тази хипотеза същото не съответства на тежестта на наложеното наказание. Твърди се, че ищцата с поведението си е нарушила основно нейно задължение като спален кондуктор, а именно да настани пътник в свободно легло, което е довело до подаване на жалба от пътника, който е изпитал разочарование и дискомфорт от пътуването, поради което не е налице прекомерност на наложеното наказание. В същия смисъл са изложени и аргументи в подадена молба на 24.02.2025г., която по същество представлява писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови друго съдебно решение, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ.

Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - М. И. И., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Е. М., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че изложените от СРС мотиви, че при доказателствена тежест за работодателя не са ангажирани убедителни доказателства, от които по несъмнен начин би могло да се обоснове извода, че ищцата е извършила описаното в оспорената заповед №Д123/09.08.2022г. на Директор на ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ нарушение на трудовата дисциплина, за което й е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", са законосъобразни, напълно кореспондират със събраните по делото доказателства и съответстват на правилното тълкуване и прилагане на закона. Твърди се, че ответникът с допустимите в закона доказателствени 2 средства не доказва, че ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина, посочени в обжалваната заповед, което е основание за нейната отмяна като незаконосъобразна. Излага се още, че правилно първоинстанционният съд приема, че дори и да се приеме, че ищцата е извършила твърдяното от работодателя нарушение на трудовите й задължения, то тежестта на наложеното й наказание не съответства на нарушението, което е довело до неспазване на разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ и същото е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмено становище от 04.03.2025г., която по същество представлява писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 ГПК.

Предявен е от М. И. И., с ЕГН **********, срещу "БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК 175405647, "ПОДЕЛЕНИЕ за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ СОФИЯ", иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ за отмяна на наложено със заповед №Д-123/09.08.2022г. дисциплинарно наказание

"предупреждение за уволнение".

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че страните са обвързани от трудово правоотношение, на основание сключен между тях трудов договор и допълнително споразумение №492/04.06.2021г., по силата на които ищцата - М. И. И. към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед е работил при ответника на длъжност – "кондуктор, спални и кушет вагони" в превозна служба София, звено "Спални вагони" към "Поделение за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ" при " БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД.

На следващо място не се спори между страните, а и от доказателствата се установява, че със заповед №Д-123/09.08.2022г. на Директор на ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ, на основание чл.188, т.2 във връзка с чл.187, ал.1, т.8 КТ е наложено на М. И. И., заемала длъжността – "кондуктор, спални и кушет вагони" в превозна служба София, звено "Спални вагони" към "Поделение за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ" при " БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Изложени са мотиви, че на 20.06.2022г. спалният вагон на влак 8657 е бил обслужван от ищцата като кондуктор. Като пътникът Н.М. се качила от гара Пловдив, но при настаняването й ищцата й заявила, че спалното й място е дублирано и на него е бил настанен друг пътник. Поради това ищцата препоръчила на пътника да пътува на седящо място в първа класа, като пътникът разполага с бележка от началник влак, който удостоверява този факт.

Впоследствие обаче при проверка в системата за билетоиздаване не било установено наличието на дублиращи спални места. Дублирането на места се доказва с предоставяне на двата билета, за които се твърди, че местата са дублирани. В случая няма приложен втори билет, който да удостовери дублирането. Посочено е още, че от една страна кондукторът в своите обяснения заявява, че е настанила пътника на заплатеното от него място, а от друга страна пътника разполага с документ, че не е ползвал мястото си поради дублиране. В тази връзка е посочено още, че кондукторът е 3 следвало да пренастани пътника Н.М. в кабина №6, която не е била заета. Поведението на кондукторът е квалифицирано от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3, пр.1 от КТ – неизпълнение на възложената работа, както и по чл.187, ал.1, т.10, пр.1 и последно от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове или определени при възникването на трудовото правоотношение. За така описаното поведение на служителката - М. И. И. работодателят й е наложил на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".

Останалите събраните в първата инстанция доказателства са обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото писмени доказателства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост на правните изводи, поради което настоящата въззивна нстанция споделя окончателния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения от М.

И. И. срещу " Б Д Ж ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, "ПОДЕЛЕНИЕ за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ", иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ за отмяна на наложено със заповед №Д-123/09.08.2022г. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", като незаконносъоразно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Обратно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи досежно 4 материалната незаконосъобразност на оспореното решение, следва да се добави и следното: