Решение № 739 от 03.07.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов

Весела Гълъбова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500489 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Oбразувано е по въззивна жалба на Д. К. Д., ЕГН ********** и В. П. Д., ЕГН**********, срещу Решение №4398 от 05.12.2024г. по гр. д.

№10886/2020г. на ВРС, 31-ви състав, в частта с която са осъдени Д. К. Д., ЕГН********** и В. П. Д., ЕГН**********, по иска на И. Т. И., ЕГН**********, да премахнат изградената стена от бетонови блокчета над кота +2.50м. по границата между имотите на страните, находящи се в гр.Варна, ул. „К.“ с идентификатор №*** с адм.адрес гр.Варна ул.“К.“ *** (на ищцата) и с идентификатор №*** и адрес гр.Варна, ул.“К.“ *** (на ответниците), както и изградената над стената лека дървена конструкция, ползвана за склад, явяваща се трето ниво на надстрояване, на осн. чл.109 ЗС.

Подадена на 13.01.2025г. е и въззивна жалба на И. Т. И.,

ЕГН**********, срещу Решение №4398 от 05.12.2024г. по гр. д.

№10886/2020г. на ВРС, 31-ви състав, в частта с която е отхвърлен искът й за осъждане на ответниците Д. К. Д., ЕГН********** и В. П. Д., ЕГН**********, да премахнат изградената от тях едноетажна постройка с идентификатор №***.4 с калканна стена по границата между имотите на страните, находящи се в гр.Варна, ул. „К.“ с идентификатор №*** и адм. адрес гр. Варна ул.“К.“ *** (на ищцата) и с идентификатор №*** и адрес гр.Варна, ул.“К.“ *** (на ответниците), както и с фасадна стена на лицето на имота им 1 към улица „К.“, с предназначение на същата „билярдна зала“, а преди това „гараж“.

Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в останалата му част – по отхвърлените искове по чл.45 от ЗЗД за обезщетение за вредите от незаконно строителство на посочените елементи (обекти) в имота на Д.и.

Във въззивната жалба на ответниците В. и Д. Д.и се поддържа, че решението на ВРС, в обжалваните му части, е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. След като се прави подробен правен анализ на предпоставките на иска по чл.109 от ЗС се твърди, че същите не са налице в случая относно стената от бетонови блокчета и дървената конструкция над нея. Тези елементи са изградени изцяло в имота на ответниците; не са довели до наклоняване на гаражната плоча на ищцата; не причиняват наводняване на гаража на ищцата при дъжд, напротив – водите при валежи се стичат в имота на ответниците предвид вида на покрива на конструкцията; не създават пречки на ищцата да ползва имота си по обичаен начин, нито увреждат по конкретен начин гаража й, в която връзка се позовава на заключенията по двете СТЕ пред ВРС. От последните въззивниците считат, че се установява и че главните причини за пукнатините в обекта на ищцата са липсата на хидроизолация на покрива, наличния в него отвор около ствола на дърво, некачествените материали и липсата на поддръжка на стени и покрив. А липсата на строителни книжа не е основание за уважаване на иска по чл.109 от ЗС без доказване на реалното увреждане на ищеца, както в случая. По същество се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за отхвърляне на исковете в тази част, а в о.с.з. чрез молба искането се поддържа.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения.

Акцентира върху незаконността на строежа на стената от бетонови блокчета и дървената конструкция над нея по см. на чл.225, ал.2 от ЗУТ, която е безспорна и която е достатъчна пречка за спокойното ползване на имота на ищцата. Позовава се на съдебна практика. По същество моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС, което поддържа и в о.с.з.

Във въззивната жалба на ищцата И. И. се твърди, че решението на ВРС, в обжалваната му част, е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. При строежа на едноетажната постройка (билярдна зала, гараж) в имота на ответниците са били нарушени чл. 31, ал.1, т.1 от ЗУТ, чл.53 от ЗС и чл.50 от ЗС, тъй като: 1/ е нямало съгласие от ищцата и нейните праводатели за неспазване на минималното отстояние от 3 метра до имота й; 2/ строителството е незаконно; 3/ разрешението за строеж от 1996г. за постройката е нищожно. Във връзка с последното развива правни съображения, като обобщено сочи, че едноетажната постройка била изградена 2 към 1984г. при липса на разрешение, при което последващото разрешение за преустройство на гаража в билярдна зала от 1996г. е нищожно. Това счита за достатъчна пречка за спокойното ползване на имота на ищцата. Отделно неспазването на отстоянието от 3 метра и изграждането на постройката по самата граница на съсдените имоти също съставлява достатъчна пречка за нормалното ползване на имота на ищцата. Позовава се на съдебна практика в подкрепа на оплакванията си. По същество моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за уважаване на иска в тази част, а в о.с.з. поддържа искането си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор по тази (втората по време) жалба, а в о.с.з. чрез молба я оспорва.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпР. съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД на И. Т. И., ЕГН**********, за осъждане на Д. К.

Д., ЕГН********** и В. П. Д., ЕГН**********, да премахнат: 1/ изградената от тях едноетажна постройка с идентификатор №***.4 с калканна стена по границата между имотите на страните, находящи се в гр.Варна, ул. „К.“ с идентификатор №*** и адм. адрес гр. Варна ул.“К.“ *** (на ищцата) и с идентификатор №*** и адрес гр.Варна, ул.“К.“ *** (на ответниците), както и с фасадна стена на лицето на имота им към улица „К.“, с предназначение на същата „билярдна зала“, а преди това „гараж“; 2/ стена от бетонови блокчета над кота +2.50м. по границата между имотите на страните, находящи се в гр.Варна, ул. „К.“ с идентификатор №*** с адм.адрес гр.Варна ул.“К.“ *** (на ищцата) и с идентификатор №*** и адрес гр.Варна, ул.“К.“ *** (на ответниците), както и изградената над стената лека дървена конструкция, ползвана за склад, явяваща се трето ниво на надстрояване; както и да заплатят на ищцата сумата 1500лв. – обезщетение за вредите от незаконното строителство на всички посочени обекти/елементи в имота на ответниците Д.и.

Ищцата твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК и КР, както и на изградените в него жилищна сграда с идентификатор ***.1 и гараж с идентификатор ***.2, а ответниците Д. Д. и В. Д. са собственици на жилищна сграда с идентификатор ***.1 и гараж с идентификатор ***.4, изградени в съседния на ищцата парцел с идентификатор ***, а също и на изградена дървена постройка над гаража на ответниците.

През 2019г. ищцата констатирала напуквания по задната и страничната стена (едната от тях – гранична с имота на ответниците). След обследване от компетентно лице последното посочило, че гаражът е на калканна стена със сграда на ответниците, върху която те са надградили стена с височина 2.50лв.

3 над покривното ниво на гаража. Поради това ищцата твърди, че деформациите по собствения й гараж са следствие на незаконно преустроената едноетажна постройка (преди гараж, сега билярдна зала) на ответниците и на незаконната калканна стена и дървена постройка над нея. От тях задният ъгъл на гаража на ищцата се отцепил, тухлената зидария се разместила и напукала, а основата в зоната около ъгъла е пропаднала към калканната стена. Оценява щетите по гаража си на 1 500лв.

По тези причини претендира осъждане на ответниците за обезщетение в посочения размер и за премахване на едноетажната постройка, върху която са издигнали калканната стена и изградена дървена конструкция, явяваща се трето ниво на надстрояването. В о.с.з. поддържа твърденията и искането си.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците депозират писмен отговор, с който оспорват твърденията на ищцата, обвиненията за незаконни действия и основателността на исковете. Считат, че направеното от тях, въз основа на разрешение за строеж №54/16.09.1996г. издадено от началник управление при р-н А. на общ. Варна „За ремонт и преустройство на съществуващ гараж в билярдна зала“, не представлява калкан на стена и не стъпва на зида на гаража на ищцата, което е видно от обяснителната записка към одобрения и съгласуван проект част конструкции за „Преустройство на гараж в билярдна зала“ , в който се предвижда – последната плоча на кота 5 да бъде използвана като тераса, оградена от към улицата с метален парапет, а от към съседния парцел (имота на ищцата) ограждане с масивен парапет, стъпващ изцяло върху конструкцията на собствената им сграда. Твърдението за ползван общ зид по калкана между имотите за строителството, при което с времето се бил получил натиск, провокирал пукнатините по задната и страничната части от гаража на ищцата, се опровергава от проекта за част „архитектурна“ за „Преустройство на гараж в билярдна зала“, видно от който са налице два отделни зида, изградени на границата между имотите, като масивния парапет (определен като калканна стена от ищцата) е ситуиран изцяло върху зида, ограждащ преустроения гараж на ответниците. Невярно е и че за извършеното строителство няма издадени по надлежния ред строителни книжа.

Направеният масивен парапет (определен като калканна стена от ищцата) е бил предвиден в одобрените и съгласувани от компетентния за това орган проекти по части „конструктивна“ и „архитектурна“ за „Преустройство на гараж в билярдна зала“, въз основа на които е било издадено удостоверението от 1996г. от р-н А.. Соченото от ищцата като надстроено трето ниво представлява лека постройка за отоплителни материали и инвентар върху покрива на сградата на ответниците с размери 2/5 метра, извършена от лека метална конструкция облицована с дървена обшивка и дограма; покривът е едноскатен състоящ се от ондолин закрепен за метални греди. Поради това изпълненото е лека постройка по чл.151, т.3 ЗУТ, за която не се изисква изготвяне на проектна документация и издаване на разрешение за строеж. За строителството, освен одобрените проекти и разрешение, са налице и декларации - съгласие за извършване на строителство от страна на ответниците на общата граница с имота на ищцата, дадени от собствениците 4 на имота към годината на тяхното построяване 1996г. - Г. П.а Т. и И. И. Д..

Отделно в северозападната си част имота на ищцата ПИ №*** навлиза в границите на собствения на ответниците имот, което също е от значение за предявените искове.

От правна страна допълват, че за основателността на исковете по чл.109 от ЗС е от значение създаването на пречки за ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. В случая не може да бъде направен извод, че с и след преустройството и надстрояването в имота на ответниците се накърняват правата на ищцата да ползва гаража си. Няма и връзка между действията на ответниците и напукванията и пропаданията по гаража на ищцата.

По същество молят за отхвърляне на исковете и за разноски, като в о.с.з. поддържат позицията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приетия НА №86/27.11.2018г. се установява, че с обективираната в него сделка Г. Т. е продала на ищцата И. И. собствеността върху 1/2 ид. част от ПИ №*** и от намиращите се в него жилищна сграда с идентификатор №***.1 и гараж с ид. №***.

От приетия НА №45/21.01.2019г. се установява, че с обективираната в него сделка С.М.-И. и Т. И. И. са продали на И. И. собствеността и върху другата 1/2 ид. част от ПИ №*** и изградените в него жилищна сграда с идентификатор №***.1 и гараж с идентификатор ***.