Решение № 3820 от 10.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../10.08.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10854 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.с.н.в.”

ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда ******, срещу И.П.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание правно основание чл. 9, ал. 1, чл. 10а, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 600 лв., представляваща неизплатена главница договор за паричен заем № 3075917 от 08.11.2017 г., сключен между ответника и „И.А.М.” АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 01.06.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 52,05 лв., представляваща договорна лихва за периода от 16.11.2017 г. до 05.04.2018 г., сумата от 45 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, както и сумата от 64,02 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.11.2017 г. до 04.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 3546/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.

По твърдения в исковата молба, на 08.11.2017 г. между „И.А.М.” АД, в качеството му на заемодател, и ответника – заемополучател, е сключен договор за паричен заем № 3075917, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата от 600 лв. срещу насрещното задължение на последния да върне отпуснатите средства, ведно с договорна лихва от 52,05 лв. при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, или общо 652,05 лв., платими на 21 седмични погасителни вноски в размер на 31,05 лв. всяка от тях, при падеж на първата вноска – 16.11.2017 г., и краен срок на договора – 05.04.2018 г.

Ищецът поддържа, че в договора е уговорено при забава на плащането на погасителните вноски с повече от 30 календарни дни заемополучателят да дължи такса за разходи за събиране на просроченото вземане, представляващи разноски за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и лични посещения на адрес, в размер на по 9 лв. за всеки 30-дневен период, но не повече от 45 лв. Излага, че при тези условия на ответника е начислена такса в размер на 45 лв.

Излага, че ответникът не е извършил плащания по договора и е изпаднал в забава, поради което дължи също и обезщетение за забава в размер на 64,02 лв., начислено за периода от 16.11.2017 г. до 04.03.2019 г. върху незаплатените падежирали вноски, включващи главница и договорна лихва.

Твърди, че по силата на приложение № 1 от 01.06.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. „И.А.М.” АД е прехвърлило в полза на ищеца вземането за главница по договора за заем, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което счита, че длъжникът е уведомен с получаването на препис от исковата молба.

Излага, че за дължимите суми по договора за кредит е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По тези съображения моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски за заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително депозира писмена молба, в която поддържа исковата молба и обективираното е нея искане. Представя и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява лично, не се явява и назначеният му особен представител адв. Р.Ж.. Последният депозира писмена молба, с която бланкетно оспорва предявените искове по основание и размер. В предоставения за това срок не представя писмена защита.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за паричен заем № 3075917 от 08.11.2017 г. (л. 6-9) се установява, че между „И.А.М.” АД, в качеството му на заемодател, и ответника И.П.М. – заемател, е сключен договор, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя сумата от 600 лв., която последният се е задължил да върне, ведно с фиксирана възнаградителна лихва, или общо 652,05 лв., платими на 21 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 31,05 лв., с падеж на първата вноска 16.11.2017 г. и краен срок на издължаване до 05.04.2018 г. Уговореният годишен лихвен процент (ГЛП) е в размер на 40 %, а годишният процент на разходите (ГПР) – 48,32 %.

Според чл. 3 от договора с подписването му заемателя удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена сума.

Според чл. 16, ал. 2 от договора заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифата за таксите на „И.А.М.“ АД, актуална към датата на сключване на сделката, която се намира на видно място в офисите и на интернет страницата www.easycredit.bg. От съдържанието на въпросната тарифа, публично обявено и достъпно на посочения електронен адрес, се изяснява, че при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 дни се начисляват разходи за събиране на вземането, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и посещения на адреса на потребителя, като общият размер на начислените разходи не може да надвишава сумата от 45 лв.

Клаузата на чл. 10 от договора предвижда възможност за заемодателя да прехвърли правата си по договора на трети лица.

От съдържанието на представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 16.11.2010 г. (л. 10-13) се установява, че цедентът - „И.А.М.“ АД, е прехвърлило в полза на цесионера - „А.з.с.н.в.“ ООД, непогасените изискуеми вземания, произтичащи от договорите за потребителски кредит, посочени като общ размер в приложение № 1 - неразделна част от договора, който включва всички непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и изтеклите лихви към датата на подписване на приложението (арг. от т. 2.1 във вр. т. 2.3. от договора). По делото е представено извлечение от въпросното приложение № 1 от 01.06.2018 г. (л. 15-17), в което под № 259 е посочен договор № 3075917 от 10.11.2017 г. с длъжник И.П.М., ЕГН **********, и е отразена общо дължима сума по кредита към 01.06.2018 г. в размер на 947,94 лв. и лихва за забава от 20,32 лв.

Видно от приобщеното пълномощно от 09.09.2015 г. (л. 18), „И.А.М.“ АД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД да го представлява, като уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, цедирани с рамковия договор от 16.11.2010 г.

Приложено е и уведомително писмо от дата 21.06.2018 г. (л. 19) за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния договор, изходящо от „А.з.с.н.в.” ЕАД, в качеството му на пълномощник на „И.А.М.“ АД, и адресирано до ответника И.М.. Във връзка с неговото връчване е представено известие за доставяне (л. 20), върнато обратно на подателя, ведно с отбелязване, че пратката е непотърсена.

Видно от материалите по приобщеното ч. гр. д. № 3546/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 05.03.2019 г. заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу И.П.М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми, която е връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане от 03.06.2019 г. заповедният съд е дал указания на кредитора за предявяване на установителен иск за вземанията по заповедта и в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Положителните установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.

422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.

Основателността на предявените искове е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между „И.А.М.” АД и ответника по процесния договор за заем, изпълнението на поетите от кредитора задължения по договора, настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер и неизпълнение на същите, както и наличието на валидно сключен договор за цесия между „И.А.М.” АД и ищеца и уведомяването на ответника за това. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.

Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна легитимация от договор за цесия, съдът намира, че на първо място следва да обсъди събраните в тази връзка доказателства, касаещи действието на прехвърлянето по отношение на ответника.

От коментираните по-горе писмени доказателствени средства се установява, че между „И.А.М.” АД и ищеца е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 16.11.2010 г., ведно с приложение № 1 от 01.06.2018 г. към него, с който са цедирани вземанията на „И.А.М.” АД към ответника по процесния договор. Възможност за такава промяна в титуляря на вземанията е предвидена и в самия договор за заем, съобразно изискването на чл. 26 ЗПК.

Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие по отношение на длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Според разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД (респ. чл. 26, ал. 4 ЗПК) и съдебната практика по нейното приложение, която настоящият съдебен състав напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015 год. по гр.д. № 5759/2014 год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника следва да се осъществи от цедента, като няма пречка същият да упълномощи изрично цесионера за това действие.

Освен това, доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС и др.).

В конкретния случай ищецът (цесионер) е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия с изрично писмено пълномощно. Ищецът, действащ в качеството му на пълномощник на кредитора, е изпратил до ответника уведомително писмо, но няма данни същото да е получено преди завеждане на делото, поради което и с оглед цитираната по-горе съдебна практика, съдът намира, че уведомяването на ответника е надлежно осъществено с получаването на препис от исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление, от назначения му особен представител, тоест на 18.02.2020 г. (л. 68).