Решение № 580 от 10.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. София, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Цветина Костадинова при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605114 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 25.10.2023 г. по НОХД №3099/2022 г., СРС, НО, 110 състав е признал подсъдимия П. Н. Н. за виновен по обвинение за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.А вр. ал.1, б.Б, предл.2 вр. чл.342, ал.1, пр.2 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 2 година и 6 месеца, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК на подсъдимия е наложено и наказание ЛПУМПС за срок от 1 година и 6 месеца. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия- адв.Д. Т., с която иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС като неправилна и незаконосъобразна- постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон, като постанови нова, с която да оправдае подсъдимия изцяло. В жалбата оспорва правните изводи на първостепенния съд относно причастността на подс.Н. към престъплението, за което му е повдигнато обвинение като излага подробни съображения в тази връзка и твърди, че вина за настъпване на ПТП има единствено водачът на другия лек автомобил, участник в ПТП- св.Б. С.. Твърди, че не се установява и причинно- следствена връзка между поведението на подс.Н. и причинените телесни увреждания на пострадалите пътници в другия автомобил. Твърди, че според вещите лица, до ПТП и до последиците от него е щяло да се стигне дори и при скорост на движение на лекия автомобил, управляван от подс.Н. от 50 км/ч или по-ниска такава. Поддържа, че от разпита на същите се установява, че те са били без поставен обезопасителен колан, поради което са допринесли за настъпване на получените от тях телесни увреждания, обстоятелство, което не е било изследвано от заключението на СМЕ. Отделно от това сочи, че след настъпване на ПТП подс.Н. е оказал на 1 място помощ на пострадалите и е изчакал идването на полицейските органи, както и че е съдействал за разкриване на обективната истина по делото по време на цялото наказателно производство. Сочи, че ще представи допълнителни съображения след запознаване с мотивите към присъдата, като до този момент такива не са депозирани. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да оправдае подсъдимия, алтернативно да намали наложеното му наказание лишаване от свобода, като приложи разпоредбата на чл.55 от НК спрямо него, както и в този случай да не наложи кумулативно предвиденото наказание ЛПУМПС, каквато възможност предвижда разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК. Сочи, че допълнителни съображения ще изложи след запознаване с мотивите към присъдата, каквито до този момент не е депозирал. В жалбата нея не се иска събирането на нови доказателства.

Срещу присъдата в частта, с която на подс.Н. е наложено наказание ЛПУМПС за срок от 1 година и 6 месеца е постъпил в срок и протест от прокурор при СРП, с който се иска въззивният съд да измени присъдата в тази й част. Прокурорът твърди, че приема наложеното на подс.Н. наказание лишаване от свобода за правилно и законосъобразно, но счита, че наказанието ЛПУМПС е постановено в нарушение на закона, доколкото и съгласно Постановление на Пленума на ВС от 1982 г. наказанието ЛПУМПС не може да бъде пократък от срока на наказанието лишаване от свобода, когато наказанието ЛПУМПС се налага кумулативно с наказанието лишаване от свобода. С оглед на това иска от въззивния съд да увеличи така наложеното на подс.Н. наказание ЛПУМПС до размера на наказанието лишаване от свобода, а именно да го увеличи като постанови наказание ЛПУМПС за срок от 30 месеца- т.е. 2 години и 6 месеца. В протеста не се иска събирането на нови доказателства.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, но следва да бъде допуснат допълнителен разпит на вещите лица, изготвили СМЕ и КВАвТЕ, а именновещите лица Н. и вещите лица П. и В., като след да бъде изискана и справка от НС т.112 за това дали, и какви сигнали са били получени на т.112 за процесното ПТП (от 25.01.2021 г. около 23.20 ч. в гр.София, на ул.Околовръстен път в района на кръстовището с бул.**** между 2 леки автомобила)- кога, от какъв номер, с какво съобщение и от кои лица. Следва също така да се актуализира справката за съдимост на подс.Н., както и да се изиска актуална справка от СДВР- ОПП относно правоспособността на подсъдимия като водач на МПС и нарушенията и наложените наказания на същия по ЗДвП.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс.Н. поддържа жалбата и допълнението към нея, като оспорва подадения протест от прокуратурата. Счита същият за неоснователен. Направеното искане за увеличаване за увеличаване на наказанието за лишаване от право, счита че противоречи на целите на наказанието и в конкретния случай така наложеното наказание не следва да бъде увеличавано. От друга страна, съгласно изложеното в жалбата, счита присъдата на СРС за изцяло незаконосъобразна, с оглед на което, моли въззивният съд да я отмени изцяло и да признае подсъдимия за невиновен. При условията на евентуалност, в случай че прецени, че подсъдимият е виновен в конкретната ситуация, счита че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства и следва да бъде приложен чл.55 от НК, като на основание ТР № 1/13.904.2023 г. следва да не се налага кумулативното наказание „Лишаване от право на управление на МПС“ Прави възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения от страна на частните обвинители.

Подсъдимият Н. заявява, че се чувства невинен. Твърди, че случката е нелепа и моли да бъде оправдан. Сочи, че е професионален шофьор, от 15 години има книжка. Твърди, че момчето (другият обвиняем по делото) го е засякъл, а той е шофьор само от два месеца, нямал е стикер на колата „Млад шофьор“. Твърди, че е направил всичко възможно да предотврати, удара, оказал е помощ, съдействал е. сочи, че ако съдът му вземе книжката, остава на улицата.

2

Представителят на държавното обвинение изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна, като следва единствено да бъде увеличено наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ в размер на 30 месеца по различни от посочените в протеста причини. Счита, че така цитираното от прокурора при СРП постановление не е относимо в случая, защото то касае ефективно наказание, но счита, че следва да се увеличи действително наказанието, предвид тежестта деянието и с оглед да се постигнат целите на наказанието. Счита, че в останалата част присъдата е правилна и законосъобразна.

Повереникът на ЧО Н. Г.- адв.З. заявява, че поддържа протеста и становището на представителя на СГП. Оспорва жалбата. Счита, че присъдата е правилна и законосъобразна.

Повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Моли съдът да я потвърди, като уважи протеста.

Частният обвинител Н. Г. не се явява и не взима становище по делото.

Повереникът на частния обвинител К. Д.- адв.Ц. счита присъдата за правилна и законосъобразна, с оглед на което моли съдът да я потвърди. По отношение на протеста на СРП, счита същия за основателен и в тази връзка, в случай че съдът намери, че следва да бъде увеличено наказанието, то моли да бъде уважен протеста на прокуратурата.

Претендира разноски, сторени в хода на производството пред първа инстанция.

Частният обвинител К. Д. не се явява и не взима становище по делото пред въззивния съд.

Повереникът на частния обвинител С. Г.- адв.В. счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, като направените изводи кореспондират с установената фактическа обстановка по делото. Относно жалбата, подадена от защитата на подсъдимия, считасъщата за неоснователна. Присъединява се към протеста на прокурора за размера на кумулативно предвиденото наказание "Лишаване от право да се управлява МПС". Счита, че същото не може да бъде по-ниско от присъденото наказание "Лишаване от свобода" в настоящия случай. Претендира разноски съобразно представения пред въззивната инстанция договор за правна помощ.

Частният обвинител С. Г. не се явява и не взима становище по делото пред въззивния съд.

В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият Н. моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, II въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред, в рамките на който първостепенният съд е събрал и съобразил следните гласни, писмени и веществени доказателства- обяснения на подсъдимия Н.; показанията на свидетеля Б. С.; показанията на свидетелите К. Д., Н. Г., С. Г., А. М., дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебно производство, приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК; приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: констативен протокол №К31/25.01.2021 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 26.01.2021 г., ведно със скица на ПТП и фотоалбум към него; протокол за доброволно предаване от 02.02.2021 г.; медицински документи; актуални справки за съдимост, ведно с бюлетини; справки от УИС на Прокуратурата на РБългария; справка картон на водач; заключенията по СМЕ и допълнителна СМЕ, КВАТЕ и допълнителна КВАТЕ и др.

С протоколно определение от 16.12.2022 г. е било одобрено споразумение за решаване на НОХД №15794/2022 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, по силата на което на 3 подсъдимият Б. Л. С. е наложено на основание чл.343, ал.3, пр.3, във вр. с ал.1, б.“Б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години; наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, и на основание чл.189, ал.3 от НК е възложено да заплати направените разноски на досъдебното производство в размер на 282,75 лева.

Същият е бил подсъдим по НОХД №3099/22 г. на СРС, НО, 110 с-в заедно с подсъдимия П.

Н. Н. с повдигнато обвинение за съпричиняване на съставомерния резултат от инкриминираното деяние с подс.Н., като след одобряване на споразумението спрямо С., последният е бил разпитан като свидетел по делото.

Въззивният съд намира, че атакуваната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателствени материали, обсъдени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Пред въззивната инстанция бяха събрани допълнителни доказателства, а именно- беше проведен допълнителен разпит на вещите лица, изготвили СМЕ и ДСМЕ и КСАвТВЕ на ДП, като бяха събрани и нови писмени и веществени доказателства- справка от ОПП- КАТ и от НС т.112 и СД, както и справка за съдимост за подс.Н.. Независимо от това обаче, пред въззивния съд не бяха установени нови факти и обстоятелства, като възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция, която не намира основания за промяна във фактическите изводи на първостепенния съд, нито има основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материалнаправените от първостепенния съд фактически констатации, както и оценката на доказателствения материал, дадени от този съд, изцяло се споделят от настоящата въззивна инстанция, която възприе следната фактическа обстановка по делото: