Решение № 3198 от 21.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3198 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря АДЕЛИНА АЛ. КОСТОВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20251110205590 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от дружество „***“ ЕООД, ЕИК *** представлявано от управителя му Р.Р. К. депозирана чрез адв. К. П. – САК, редовно упълномощена срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 9217428 издаден от СДВР, с който на фирма „***“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата от „***“ ЕООД, представлявано от управителя му Р.Р. К. депозирана чрез адв. К. П. – САК, редовно упълномощена се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, като се иска същият да бъде отменен. Развиват се подробни съображения за неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на юридическо лице и наложеното административно наказание „глоба“.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД, редовно призовано се представлява от адв. К. П. – САК. В пледоарията си по същество, адв. П. поддържа жалбата и отправя искане за отмяна на оспорения електронен фиш. Навежда довод, че е недопустимо да съществуват два електронни фиша с един и същ номер, за едно и също нарушение, но с различни административнонаказателно отговорни субекти. Претендира се присъждане на сторените в хода на производството разноски, за които адв. П. представя списък.

1

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, се представлява от редовно упълномощената главен юрисконсулт С. К., която пледира за потвърждение на оспорения електронен фиш.

По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на въззиваемата страна – СДВР – главен юрисконсулт С. К., в които се изразява становище, че електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен, като се навеждат подробни доводи в тази насока, и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като бланкетно се възразява срещу размера на насрещно сторените разноски.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Към *** г. дружеството - жалбоподател „***“ ЕООД, било вписано като ползвател на лек автомобил „Мерцедес С 500 4 Матик“, с рег. № ***. Срещу дружеството, в това му качество бил издаден Електронен фиш Серия К № 9217428 от 04.06.2024 г. от СДВР, за това че на *** г., в 20:32 часа, в гр. София, по бул. „Сливница“ срещу блок 124, с посока на движение от ул. „Кукуш“ към ул. „Чавдарица“ посоченият лек автомобил се движел със скорост от 95 км/ч. при действащо ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, въведено с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Скоростта на лекия автомобил била измерена с техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с № 120сс97, след приспаднат толеранс от -3% от измерената скорост от 98 км/ч., който толеранс бил приспаднат в полза на водача.

След връчване на процесния ЕФ (съгласно отразяването в информационната система на МВР-АИС-АНД) на 14.03.2025 г., дружеството го атакува с жалба, депозирана пред Софийски районен съд на 24.03.2025 година.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: справка за собствеността на автомобила, Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, Протокол от проверка № 088-СГ-ИСИС/19.06.2023 г. на Български институт по метрология, главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и контрол“, удостоверение за одобрен на тип средство за измерване, справка за датата на съставяне/връчване на обжалвания електронен фиш, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-43128/04.06.2024 г. /за *** г/, сертификат № AR1H06102021526 от 06.10.2021 г. за успешно завършен курс на обучение на Николай Манолов служител в ОПП-СДВР, с правомощие за работа с технически средства тип „ARH CAM S1” № 20200826/20, справка за нарушител/водач и веществените доказателствени средства – снимков материал от използваното АТСС, с което е установено нарушението.

2

Съдът кредитира писмените доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, като ги намира за безпротиворечиви, еднопосочни и логични.

Доказателствената съвкупност не е вътрешно противоречива и е относима към подлежащите на доказване обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло снимка към електронен фиш серия К № 9217428 като годно веществено доказателствено средство. От същата се установяват регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената от използваното АТСС скорост. Съдът кредитира и приложеното към протокол за използване на АТСС с рег. № 4332р-43128/04.06.2024 г. фотоизображение на използваната на процесната дата преносима система за контрол на скоростта на МПС, от което е видно разположението върху контролирания пътен участък.

Протоколът за извършена метрологична проверка на Български институт по метрология, главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и контрол“ № 088-СГ-ИСИС/19.06.2023 г. съдът цени като удостоверителен документ, който свидетелства за факта, че използваното АТСС /описано горе/ е преминало успешно първоначална проверка и е годно да установява административни нарушения, извършени от физически лица, управляващи моторни превозни средства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание, т. е. лице с надлежна процесуална легитимация, като същата е подадена в срок и е насочена срещу акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

При осъществяване на правомощието си да извърши служебна проверка на оспореният санкционен акт, настоящият съдебен състав констатира, че при издаване на процесния електронен фиш е допуснато съществено процесуално нарушение свързано с неправилно посочване на субекта на административнонаказателна отговорност – наказаното с „Глоба“ юридическо лице „***“ ЕООД.

Легалната дефиниция за електронен фиш е посочена в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, според която ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

3

Съгласно чл. 189, ал. 5, изр. 1-во Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ / редакция ДВ, бр. 66 от 2023 г. / електронният фиш се връчва на лицето по чл.

188, ал. 1 или 2 ЗДвП. В чл. 188, ал. 2 ЗДвП се посочва, че когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика, съответно на ползвателя.

В случая е налице втората хипотеза, т.к. дружеството-жалбоподател е вписан ползвател на процесното МПС, който факт се удостоверява от приложеното писмено доказателство в административнонаказателната преписка – справка за собственост на МПС с рег. № ***. С цитираната разпоредба е въведена презумпцията, че за нарушител се счита законният представител на дружеството, което е регистрирано като собственик на ППС, с което е извършено нарушение санкционирано с ЕФ. Законният представител на юридическото лице е вписаният управител в партидата на ЮЛ в Търговския регистър към Агенция по вписванията към датата на нарушението.

Управителят има представителни функции извършва действия по управление от името на дружеството. В конкретния случай такова качество има Р.Р. К., предвид че управляваното от него дружество е ползвател на МПС. С процесния ЕФ обаче глобата е наложена на управляваното от Р. К. дружество „***“ ЕООД /вече с нова фирма - „***“ ЕООД /, но името, а и качеството му на законен представител не са словесно изложени в процесния електронен фиш, връчен на дружеството. Следва да се отбележи, че по този начин изначално в конкретното административнонаказателно производство е лишен годният субект на административнонакзателна отговорност – законният представител на юридическото лице, евентуално да упражни правото си декларира, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро ЗДвП /в относимата редакция/, на кое лице е бил предоставен за управление лекият автомобил, установен да се движи с неразрешена скорост на процесните дата и място, ако се касае за такава хипотеза.

Съдът намира, че неправилно е ангажирана административната отговорност на юридическо лице, за установено нарушение свързано с управление на МПС със забранена за движение скорост. По този начин и санкционирането на ЮЛ с административно наказание глоба е недопустимо, като в чл. 83, ал. 1 ЗАНН се посочва, че на юридическо лице може да бъде налагана имуществена санкция и то само в случаите предвидени в закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет.

Отговорността на ЮЛ за извършени нарушения е обективна и безвиновна, т.е. представлява имуществена отговорност и е свързана само с осъществяваната от тях дейност. Имуществената отговорност на ЮЛ се ангажира поради неизпълнение на вменено задължение, свързано с тяхната дейност, което съществено се различава от административнонаказателната отговорност, която понасят физически лица за умишлени или непредпазливи техни действия или бездействия. Изчерпателно посочените в чл. 13 ЗАНН административни наказания, сред които е и глобата, могат да бъдат наложени 4 единствено за извършени административни нарушения, чиято дефиниция е нормирана в чл. 6 ЗАНН, според който административното нарушение е деяние, което от обективна и субективна страна може да бъде извършено само от физическо лице.

Отделно от горното - приложеният от АНО електронен фиш и съдържащ се в административнонаказателната преписка, се различава съществено от връченият ЕФ на дружеството жалбоподател „***“ ЕООД, срещу който правилно е насочена въззивната жалба. При прочита на легалната дефиниция за електронен фиш съдържаща се в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, посочена горе, се прави извод, че при издаването на санкционен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН не е предвидена човешка намеса относно реквизитите и словесното му съдържание. От посоченото в легалната дефиниция, че електронният фиш се създава чрез административно-информационна система, следва извода, че в процеса по създаване на ЕФ не се включва каквато и да е човешка намеса, като същият е изцяло автоматизиран и се извършва от информационна система.

За разлика от оспорения ЕФ, който е действително връчен и именно с неговото съдържание се е запознал управителят на дружеството-жалбоподател и поради това, спрямо този ЕФ е възникнала активната легитимация за дружеството да го обжалва, то в приложения от АНО електронен фиш, се наблюдава, че е добавено и името на законният представител на юридическото лице – вписан ползвател на ППС, с което е извършено нарушението. В реквизитите на този коригиран ЕФ, вече е посочен законният представител на „***“ ЕООД като лицето, на което се налага административно наказание „Глоба“. Не следва да бъде поощряван опитът на АНО, чрез последвала ръчна корекция при недопустима човешка намеса в изцяло автоматизирана дейност, да бъде заобикалян реда по създаване на ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, като всъщност бъде приет за верен приложеният в преписката.