Решение № 3547 от 29.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 29.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Теодора Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11985 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, чл. 92, ал.

2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителни искове с правно основание чл. 335 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „А.Б.“ ЕАД твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д 16190/2018 г. по описа на ВРС срещу ответника М.А.Н. за вземанията, предмет на предявените установителни искове. Обосновава правния си интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК с обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Поддържа, че между дружеството и ответника са сключени рамкови договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти № М4801656 от 12.12.2015г. и № М4382330 от

13.01.2015 г. Твърди, че към Договор № М4801656 е подписано Приложение № 1 от 12.12.2015 г., с което е избран тарифен план за телефонен номер **********. Уговорена е месечна абонаментна такса в размер на 34.90 лева с ДДС /29.08 лева без ДДС/, като договорът е сключен за срок от 24 месеца, т.е. до 12.12.2017 г. и е предвидена отстъпка в размер на 50 % до изтичане на този срок.

Заявява, че към посочената мобилна услуга е предоставено устройство на изплащане, във връзка с което е сключен Договор за продажба на изплащане от 12.12.2015 г. за срок от 23 месеца. По силата на последния на ответника е прехвърлено правото на собственост върху устройство Lenovo Tab A8-50 DS Сърф XL 23м. Уговорено е цената на последното да бъде изплатена на 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 6 лева.

Към Договор № М4382330 от 13.01.2015 г. е подписано

Приложение № 1 от същата дата, с което е избран тарифен план за телефонен номер ********** при месечна абонаментна такса в размер на 99.90 лева с ДДС /83.25 лева без ДДС/. Срокът на договора е 24 месеца, като за този период е предоставена отстъпка в размер на 65 % от абонаментната такса.

Ищецът сочи, че наред с абонаментните такси за процесния период са фактурирани и други предоставени услуги съобразно действащата тарифа на мобилния оператор.

В исковата молба се излага, че съгласно общите условия на ищцовото дружество за предоставените услуги и продукти се издават ежемесечно фактури. Посочено е, че за ползваните от ответника мобилни услуги са издадени фактури, както следва: по Договор № М4801656 от 12.12.2015 г. – на обща стойност 36.39 лева за периода от 26.12.2015 г. до 25.01.2016 г.; по Договор № М4382330 от 13.01.2015 г. – на обща стойност 308.40 лева за периода от 13.07.2016 г. до 12.12.2016 г. Наред с това в периода от 26.12.2015 г. до 24.06.2016 г. са издадени фактури за сума в общ размер от 138 лева за дължими вноски по договора за продажба на изплащане от 12.12.2015 г. Ищецът уточнява, че договорът за продажба на изплащане е прекратен поради неплащане на дължимите месечни вноски, поради което и всички вземания до края на срока му са станали изискуеми.

Поддържа, че описаните фактури не са оспорени от ответника и съгласно т. 26.5 от Общите условия изискуемостта на задълженията по тях е настъпила след изтичането на 15-дневен срок от датата на издаване на съответната фактура. Посочва, че върху сумите е начислено обезщетение за забава, както следва: върху главницата от 344.79 лева /формирана като сбор от задълженията за мобилни услуги по двата договора/ – в размер на 76.91 лева за периода от 11.01.2016 г. до 26.10.2018 г., върху главницата от 138 лева – в размер на 33.23 лева за периода от 11.01.2016 г. до 26.10.2018 г.

Ищцовото дружество заявява, че договорите за услуги с ответника са прекратени предсрочно поради неизпълнение в срок на задължението му за заплащане на предоставените услуги на основание чл. 40ж във връзка с чл.

54.1 от Общите условия. Поради изложеното са начислени следните неустойки: за предсрочно прекратяване на Договор № М4801656 от 12.12.2015 г. в размер на стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора – 523.44 лева; за предсрочно прекратяване на Договор № М4382330 от 13.01.2015 г. в размер на стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора – 416.25 лева.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че М.А.Н. дължи на „А.Б.“ ЕАД следните суми:

- сумата от 36.39 лева – незаплатена цена на предоставени далекосъобщителни услуги по фактури за периода от 26.12.2015 г. до 25.01.2016 г. по Договор № М4801656 от 12.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 523.44 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № М4801656 от 12.12.2015 г.;

- сумата от 308.40 лева – незаплатена цена на предоставени далекосъобщителни услуги по фактури за периода от 13.07.2016 г. до 12.12.2016 г. по Договор № М4382330 от 13.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 416.25 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № М4382330 от 13.01.2015 г.;

- сумата от 76.91 лева – обезщетение за забава върху главницата от 344.79 лева, начислена за периода от 11.01.2016 г. до 26.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 16190/2018 г. по описа на ВРС.

Наред с това предявява искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми:

- сумата от 138 лева – неизплатени вноски по фактури за периода от 26.12.2015 г. до 24.06.2016 г. по Договор за продажба на изплащане от 12.12.2015 г.;

- сумата от 33.23 лева – обезщетение за забава върху главницата от 138 лева, начислена за периода от 11.01.2016 г. до 26.10.2018 г.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, с който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че в исковото производство по чл. 422 ГПК е недопустимо преминаване от установителен към осъдителен иск, ако издадената заповед за изпълнение не е била обезсилена.

Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по описаните в исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги, както и реалното предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност. Навежда доводи за нищожност на клаузите, на които ищецът основава претенциите си за неустойка. Счита, че същите противоречат на добрите нрави и са неравноправни по арг. от чл. 143, т. 5 ЗЗП.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на предявените осъдителни искове. Съобразно задължителното тълкуване, дадено с т. 11б от ТР № 4/2013 на ВКС, ОСГТК, в производството по иск по чл.

422 ГПК са приложими общите правила на ГПК относно първоначалното обективно съединяване на искове. Следователно не съществува пречка в условията на първоначално обективно съединяване да бъдат предявени осъдителни искове за вземания, които не са предмет на заповедта за изпълнение.

Претенциите за заплащане на цена на предоставени далекосъобщителни услуги и начислено върху същите обезщетение за забава, както и за неустойки за предсрочно прекратяване на договори, са предявени по реда на чл. 422 ГПК. От приложеното ч. гр. д. № 16190 по описа за 2018 г. на ВРС, 39 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК срещу ответника за тези вземания, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за вземането си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от предявяване на исковете и същите са допустими.

По претенциите за незаплатена цена на предоставени мобилни услуги:

За да бъдат уважени тези претенция, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че между него и ответната страна е налице валидно възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че реално са предоставени посочените услуги и стойността им е начислена правилно съобразно сключения индивидуален договор и общите условия.

От представените с исковата молба писмени доказателства се изяснява, че с Приложение № 1 към Договор от 12.12.2015 г., сключен между страните /л. 28-30/, по отношение на ползвания от М.А.Н. мобилен телефонен номер ********** е избран ценови пакет за пренос на данни Мтел мобилен интернет Сърф XL 50 % отстъпка за 2 год. Видно от т. 3 от приложението, е уговорена месечна абонаментна такса в размер на 34.90 лева, по отношение на която е приложена отстъпка от 50 %, т.е. същата е намалена на 17.45 лева. Съгласно чл. 6.1 новият тарифен план влиза в сила, считано от 12.12.2015 г., като срокът на договора е

24 месеца /чл. 6.2/.

Наред с това между страните е сключен договор от

13.01.2015 г., ведно с приложение № 1 от същата дата /л. 38-42/. По силата на същия на ответника е предоставен за ползване мобилен телефонен номер ********** при тарифен план Мтел Трансфер XL Коледа ТВ

2014 2 год. От съдържанието на т. 3 от приложението става ясно, че месечната абонаментна такса за избрания от абоната тарифен план възлиза на 99.90 лева, като спрямо нея е приложена отстъпка от 65 %, т.е. същата е намалена на 34.97 лева. Между страните е уговорено, че новият тарифен план влиза в сила, считано от 13.01.2015 г., като срокът на договора е 24 месеца /чл. 6 от приложение № 1/.

Следователно по безспорен начин се установява наличието на облигационни отношения между ищцовото дружество и М.А.Н.. Потвърждава се, че в процесния период ответникът е ползвал мобилни услуги посредством два мобилни номера, а именно – ********** и **********. Доколкото номерата са ползвани при условията на месечна абонаментна такса в размер, уговорен със сключения между страните договор, за процесния период несъмнено е възникнало задължение на ответника да заплаща въпросната такса. Последната се явява възнаграждение за правото на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответната СИМ карта, което се установява с представения по делото договор за мобилни услуги, подписан от ответника. За процесния период дължимата абонаментна такса е в размер, както следва: по договора от 12.12.2015 г. – 17.45 лева месечно, по договора от 13.01.2015 г. – 34.97 лева месечно. Видно от съдържанието на приложените по делото фактури, по първия от посочените договори е начислена абонаментна такса по фактури за периода от 26.12.2015 г. до 25.01.2016 г., като нейната стойност възлиза на общо 34.90 лева. По договора от 13.01.2015 г. е начислена абонаментна такса по фактури, издадени в периода от 13.07.2016 г. до 12.12.2016 г., отнасящи се за отчетен период от 09.06.2016 г. до 08.12.2016 г., т.е. за общо 6 месеца. За посочения период същата е в размер от 209.82 лева.

От подробната справка за потреблението, приложени към съответните фактури, става ясно, че за процесния период са отчетени ползвани услуги в рамките на предоставения абонаментен план, като за ползването им е начислявана дължимата абонаментна такса. Наред с нея по процесните фактури са начислени и допълнителни суми за услуги като изпращане на SMS и ММS, „такса уведомяване за просрочено задължение“ и пр. Същевременно, ищецът не ангажира каквито и да било доказателства, че подобни допълнителни услуги са действително предоставени, респ. че разходи за подобни действия са действително извършени. Издадените от ищцовото дружество фактури сами по себе си не са основание за плащане – такова е доставката на услугата, а фактурите удостоверяват този факт за данъчни цели /решение № 46 от 27.03.2008 год. на ВКС по т.д. № 454/2008 год., ІІ т.о./. Касае се за едностранно съставени от ищеца частни документи, които имат единствено формална, но не и материална доказателствена сила. Тъй като не се установява ищецът действително да е извършил разходи в претендирания размер, следва да се приеме, че не е възникнало задължение за заплащането на такива.