Решение № 85 от 06.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Велико Търново, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600169 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по Глава ХХІ от НПК вр. чл.306 ал.1 вр. ал.3 от НПК.

С определение №77/18.03.2026г., постановено по ЧНД№85/2026г. ОСГаброво е постановил: Определя на основание чл.25, ал.1 във вр.с чл.23, ал.1 от НК, на Г. В. П. общо наказание за изтърпяване по НОХД №13/2024г. на РССевлиево, по НОХД №301/24 на РС-Севлиево, по НОХД №104/2025г. на РССевлиево, по НОХД № 128/2025г. на РС-Севлиево и по НОХД №37/2026г. на ГОС от една година и четири месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 100.00 евро/ сто евро/. Увеличава определеното общо наказание лишаване от свобода на осъденото лице Г. В. П. с шест месеца, на основание чл.24 от НК. Осъденото лице следва да изтърпи наказание от общо една година и десет месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. На основание чл.25, ал.2 от НК, приспада от определеното общо наказание за изтърпяване на осъденото лице Г. В. П. с изтърпяната част от наказанието по която и да е от горните присъди, включени в групирането, до привеждане в изпълнение на определението. На основание 1 чл.59, ал.1 от НК, зачита за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, времето през което осъденото лице Г. В. П. е било задържано с мярка за неотклонение „задържане под стража” по НОХД №128/2025г. на РССевлиево, считано от 09.10.2024г. до 27.05.2025г.

Недоволен от постановеното определение е останал Г. В. П., като го обжалва в частта, с която на основание чл. 24 от НК е увеличено определеното общо наказание „лишаване от свобода“ с шест месеца, като неправилно, незаконосъобразно и явно несправедливо. Иска се да се отмени определението на Окръжен съд - Габрово в обжалваната част, с която е увеличено наказанието по чл. 24 НК с шест месеца. И се остави в сила определеното общо наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.

В съдебно заседание защитника на осъдения адв. Д. Р. Р.-Николова изразява становище, че протеста е основателен и следва да се уважи.

Осъденият Г. В. П. моли да бъде уважена подадената жалба.

Представителят на ВТАП, изразява становище, че атакувания съдебен акт е правилен, законосъобразен и следва да бъде потвърден.

ВТАС след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

По допустимостта на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, подаден е в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна.

По основателността на частната жалба.

За да постанови определението си ОС-Габрово е изложил следните съображения, които се споделят от настоящия състав:

Правилно ОС-Габрово е посочил, че от приложените по делото доказателства се установява, че Г. В. П. е осъждана, както следва: 1.С присъда №12/19.03.2024 по НОХД №13/24 на РС - Севлиево, влязла в законна сила на 09.10.2024г. за престъпление извършено в периода от началото на месец юни 2022 г. до 13.04.2023 година - престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 във вр. с чл.

194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, във вр.чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца , изпълнението на което наказание е отложено с определен три годишен изпитателен срок.

2

2. С Определение за одобряване на Споразумение №64/11.11.2024 г. по НОХД №301/2024 на Районен съд -Севлиево, влязло в законна сила на 11.11.2024г.год. е признат за виновен за извършено на 21.04.2024 г. срещу 22.04.2024г. престъпление по чл.197, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.2 б."б" от НК му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител - два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца.

3. С Определение за одобряване на Споразумение №24/15.05.2025 г. по НОХД №104 по описа на Районен съд -Севлиево за 2025 година , влязло в законна сила на 15.05.2025 г. е признат за виновен за извършено на неустановена дата в началото на месец юни на 2024 година престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което наказание да се изтърпи при първоначален общ режим, на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

4. С присъда №17/06.05.2025 по НОХД №128/2025г. по описа на Районен съд - Севлиево, влязла в законна сила на 02.06.2025 г. е признат за виновен за извършено в периода 02.02.2024г. до 07.10.2024г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК, като на основание чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което наказание да се изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

5. С присъда №1/06.02.2026 по НОХД №37/26 по описа на Окръжен съд - Габрово, за извършено престъпление на 16.05.2024г. по чл.249, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 и с чл.58а, ал.1 му е наложено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100.00 евро. Със същата присъда е осъден за това, че в периода 16.05.2024 г.-17.05.2024г. е извършил престъпление по чл.197, т.3 във вр.чл.195, ал.1, т.4 във вр.чл.194, ал.1 от НК и му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК, Съдът е определил на осъденото лице общо наказание, най тежкото от наложените му с цитираната присъда от една година и четири месеца лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при първоначален общ режим, на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. На основание чл.23, ал.3 от НК, съдът е присъединил към така определеното общо наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода и наказанието глоба в размер на 100.00 евро. Присъдата е влязла в сила на 24.02.2026 год.

3

Правилно предвид горното ОС-Габрово е посочил, че деянията по посочените присъди се намират в реална съвкупност, тъй като Г. П. ги е извършил преди да е влязла в сила присъда за което и да е от тях. По отношение на тези пет осъждания са налице предпоставките на чл.25, ал.1 във вр.с чл.23, ал.1 от НК и на осъденото лице следва да се наложи най-тежкото наказание, а именно това наложено от ОС-Габрово по НОХД № 37/2026г. от една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба от 100.00 евро.

Правилно на следващо място ОС-Габрово приема, че Г. П. е деец със завишена степен на обществена опасност, като този извод се основава на факта, че предмет на настоящото дело са пет осъждания за тежки умишлени престъпления, като едното от тях е за повече от десет деяния, извършени при условията на чл.26, ал.1 от НК. Правилно е също и констатацията, че деянията на осъдения са свързани предимно с престъпления срещу собствеността, като незаконното придобиване на чужди вещи с цел материално облагодетелстване се е превърнало в негов начин на живот. Следва да се добави от настоящата инстанция, че три от присъдите са за деяния при условията на чл.26 от НК, а две при условията на повторност по чл.28 от НК.

На следващо място правилно ОС-Габрово посочва, че наказанието има за цел поправяне и превъзпитание на осъдения, приучването му към спазване на законите и правилата на съвместното социално общуване, както и да му се въздейства предупредително и да му отнеме възможността да върши други престъпления. Извършването на множество престъпления е индикация за системност в престъпното поведение. В тази връзка следва да се добави от настоящата инстанция, че настоящата съвкупност не е единствената престъпна дейност на осъдения. Видно е от справката за съдимост, че Г. П. е осъждан с три предходни присъди за деяние по чл.330 от НК, във връзка с чл.195 от НК и чл.194 от НК.

Предвид горното правилно ОС-Габрово посочва, че след направи преценка на цялата престъпна дейност на осъдения, на обществената опасност на извършените престъпления, на продължителността на периода, на броя деянията, за постигане целите на наказанието и поправянето на дееца е необходимо определеното общо наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода да се увеличи с шест месеца лишаване от свобода.

При горните съображения на ГОС оплакванията в частната жалба 4 и в съдебно заседание се свеждат до следното:

Първото оплакване се свежда до това, че съдът се е ограничил до общи констатации относно обществената опасност на дееца и множествеността на деянията, които обаче вече са отчетени при определяне на наказанията по отделните присъди, както и при формиране на общото наказание. Съгласно утвърдената съдебна практика, увеличаването по чл. 24 НК изисква конкретна и изрично обоснована необходимост, а не формално позоваване на броя осъждания. В своята практика Върховен касационен съд последователно приема, че увеличението по чл. 24 НК е изключение, което се прилага при наличие на особено висока обществена опасност. Не е достатъчно единствено множествеността на престъпленията, тъй като тя е предпоставка за самото групиране. Необходимо е съдът да изложи конкретни факти, които налагат извода, че и най- тежкото наказание не е достатъчно. В този смисъл е и практиката на апелативните съдилища, според която липсата на конкретна индивидуализация води до незаконосъобразност на увеличението.

Във връзка с това оплакване следва да се отбележи, че освен мотивите на ОС-0Габрово, които бяха обсъдени по-горе следва да се има предвид, че броя на групираните присъди има значение. Това е така защото минималния брой от присъди е две, а в случая се групират пет присъди. Освен това е видно, че по две от присъдите наказанието е лишаване от свобода в размер на година и четири месеца, а по друга присъда наказанието също реално е десет месеца лишаване от свобода. Като се има предвид, че по две от присъдите деянията са при повторност по чл.28 от НК и освен това са налице предходни три присъди, извън процесната съвкупност е повече от ясно, че крайния извод на ОСГаброво е правилен. Осъденият определено е проявил упоритост при извършване на престъпления и е показал, че предходните осъждания не са му оказали поправителен и превъзпитателен ефект. Това налага и приложението на чл.24 от НК.

Второто оплакване се свежда до това, че окръжният съд е използвал като аргумент обстоятелства (брой деяния, продължителност на престъпна дейност), които вече са били отчетени: -при определяне на наказанията по отделните дела;- при избора на най-тежкото наказание по чл. 25 НК. Това води д о недопустимо двойно утежняване, което противоречи на принципите на наказателното право. Определеното общо наказание от 1 година и 4 месеца 5 лишаване от свобода е напълно достатъчно за постигане целите на генералната и специалната превенция. Увеличаването му до 1 година и 10 месеца е прекомерно и не съответства на необходимостта от справедливо наказание.

Във връзка с това оплакване следва да се има предвид, че при групиране на присъдите съвсем правилно ОС-Габрово е взел предвид продължителността на престъпната дейност по петте присъди и броя на престъпните посегателство, които определено не са отчетени по нито една от отделните присъди. Относно твърдението, че определеното общо наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода е напълно достатъчно за постигане целите на генералната и специалната превенция, следва да се посочи отново, че е видно от справката за съдимост на осъдения, че той определено от 2017г. до 2024г, включително е проявил упоритост в извършване на престъпления. И тази упоритост, въпреки предходните постановени присъди по пункт 1-3 от справката за съдимост и наложени съответни наказания е продължила. В този смисъл оплакването е неоснователно.