Решение № 13089 от 04.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13089 гр. С., 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110130937 по описа за 2024 година

„.“ ЕАД е предявило срещу К. Г. С., И. К. С. и Г. К. С. искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от по 86.34 лева всеки от тях, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.С., за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 30.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата от по 23.14 лева всеки от тях, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 15.05.2024г. върху цената на топлинната енергия, сумата от по 5.15 лева всеки от тях, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2021г до 30.04.2022г, ведно със законна лихва от 30.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата от по 1.48 лева всеки от тях, представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2021г. до 15.05.2024г. върху цената на услугата дялово разпределение. /при съобразяване на допуснатото изменение на предявените субективно и обективно съединени искове по чл. 214 ГПК в последното открито съдебно заседание/.

В исковата молба ищецът твърди да е налице облигационно отношение с ответниците в качеството им на наследници на П. Г. С. възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите 1 заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от името на ответниците, чрез назначения им особен представител, в който се оспорват предявените искове по основание и размер. Излагат се твърдения, че не са налице доказателства, въз основа на които да се установи дали ответниците са приели наследството на П. С., във връзка с което се релевират и доказателствени искания. Оспорва се твърдението, че наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния недвижим имот, с оглед на което се изтъква, че не е налице и облигационна връзка между нея и ищцовото дружество.

Подчертава се, че наследодателят на ответниците не е заявявала желание за свързване към топлопреносната мрежа, включително не е ползвала услуга във връзка с отоплението на имота и е нямала монтирани уреди за измерване. Наведени са аргументи, че общите условия на ищцовото дружество не са влезли в сила, тъй като липсват доказателства за публикуването им съобразно законовите изисквания. Изтъква се, че не са ангажирани доказателства в процесния имот да е реално потребена, съответно доставена топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност. Оспорва се и наличието на валидно сключен договор с „.“ ООД, тъй като приложеният по делото бил от 2002г. Твърди се, че не е налице и правно основание именно ищеца да претендира суми за дялово разпределение. Сочи се, че не са налице и доказателства за техническа годност на измервателните уреди на ищеца.

Излагат се и твърдения, че не е нестъпила изискуемостта на процесните суми, доколкото не били представени доказателства за публикуване на фактурите, с които претендираните суми са начислени. Подробно се излагат аргументи и относно неприложимостта на методиката за дялово разпределение, тъй като същата е отменена от ВАС. Твърди се, че в случая намира приложение ДиректИ. 2011/89/ЕС на Европейския парламент и Съвета относно правата на потребителите. Релевирано е възражение и за изтекла погасителна давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД /с предишно наименование „.“ ООД/ не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за 2 исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ., находящ се в гр.С., ж.к. ., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция. Това обстоятелство се потвърждава и от представения протокол от проведено на 10.06.2002г. ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр.С., ж.к. ., и сключения въз основа на него договор с третото лице-помагач /л.22 и л.24 от делото/.

Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между ищеца и наследодателя на ответниците и в последствие между ищеца и самите ответници през исковия период, доколкото са изложени подробни аргументи от името на ответниците в депозирания от тях чрез назначения им особен представител отговор на исковата молба досежно липсата на възникнало облигационно отношение. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

За установяване наличието на облигационно отношение между страните по делото е представен нотариален акт за собственост върху жилище построена върху държавно място № . от 19.04.1983г, по силата на който . и Г. . са признати за собственици на апартамент ., находящ се на трети етаж във вход В, в сграда ., на ул. „., в местността ., в гр.С., който адрес на имот съгласно удостоверение изх.№ .02.07.2015г. на ГИС С. /л.21 от делото/ е идентичен с адрес гр.С., ж.к. „И.“ бл. 71. Същевременно съгласно приета по делото справка за родствени връзки /л. 153 и л.154/ . и Г. Ш. са били в брак. Следователно топлоснабденият имот е бил придобит от двамата при условията на СИО съгласно действащата към 1983г разпоредба на чл.13 то СК /ДВ. Бр. ../ Съгласно така цитираните справки за родствени връзки . е починала на 14.06.2011г, като е оставила за свои наследници съпруга си Г. Ш. и двете си деца – П. С. и . Ш., които на основание чл. 5, ал.1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН са получили по 1/3 ид.ч от притежаваното от нея имущество, в това число и от притежавания от нея топлоснабден апартамент. С настъпване на смъртта на . семейната имуществена общност със съпруга и е била прекратена, поради което следва да се приеме, че . към датата на смъртта си е притежавала 1/2 ид.ч от жилището, а останалата 1/2 ид.ч е останала собственост на Г. Ш..

Следователно Г. Ш., П. С. и . Ш. са получили по наследство по 1/3 ид.ч от нейните 1/2 ид.ч или по 1/6 ид.ч от процесния имот. Не са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства някой от тримата да се е отказал от наследството на ..

Съгласно представената по делото справка за родствени връзки на Г. Ш. същият е починал на 28.01.2015г., като е оставил за свои наследници двете си деца П. С. и . Ш., като всеки от тях на основание чл. 5, ал. 1 ЗН е получил по 1/2 ид.ч от притежаваните от него 3 общо 4/6 ид.ч., т.е всеки е получил по 2/3 ид.ч по наследство от Г. Ш.. Предвид това следва да се приеме, че П. С. и . Ш. са придобили по наследство от Г. Ш. по 2/3 ид.ч от топлоснабдения имот и по 1/3 ид.ч от топлоснабдения имот по наследство от Г. Ш., т.е през 2015г. П. С. и . Ш. са били собственици на по 1/2 ид.ч от имота.

Във връзка с правото на собственост на П. С. и . Ш. върху топлоснабдения имот видно от представените по делото искова молба с вх.№ 8009638/27.04.2016г. и решение № 46001/1.10.2018г. по гр.д.№ 2.г. по описа на СРС, 67 ми състав, е било образувано производство по делба, като е допусната делба на същия имот при квоти в съсобствеността за двамата именно по 1/2 ид.ч.

По делото е приета и справка за родствени връзки на П. С. /л. 44 от делото/, от която е видно, че същата е починала на 06.06.2021г и е оставила за свои наследници по закон съпруга си К. Г. С. и двете си деца И. К. С. и Г. К. С. – ответници по настоящото дело, които на основание чл. 5, ал.1 ЗН са получили по 1/3 ид.ч от притежаваните от П. С. 1/2 ид.ч., т.е всеки от тях е придобил по наследство по 1/6 ид.ч от проецсния имот. Същевременно от страна на ищеца не са ангажирани доказателства след смъртта на П. С. през 2021г в рамките на исковия период да е извършена делбата на същия имот и той да е бил възложен на някой от ответниците изцяло.

С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищеца са ангажирани доказателства единствено, че ответниците през исковия период са били собственици на по 1/6 ид.ч от процесния топлоснабден имот.

Неоснователно се явява възражението на ответниците релевирано чрез назначения особен представител, че ответниците са се отказали от наследството на П. С.. Напротив, видно от приложеното към настоящото дело гр.д.№ .г по описа на СРС, 83ти състав, е налице дори изрично приемане на наследството направено от Г. К. С.. По отношение на другите двама ответници в действително не са ангажирани доказателства за изричното приемане на наследството от страна на ищеца, но следва да се съобрази, че съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобИ. с приемането му, като приемането произвежда действие от открИ.е на наследството, което приемане може да бъде изрично /като в случая с ответника Г.

С./ и мълчаливо /като в случая с другите двама ответници/.Съгласно възприетото в съдебната практика /решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III г. о. и др./ нормата на чл. 48 ЗН регламентира законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от открИ.ето на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследство.

В случая ответниците К. С. и И. С. не са заявили изрично, че са се отказали от наследство, а са посочили единствено, че е имало дело във връзка с въпрос досежно приемането или отказ от наследство. Следователно не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с изложени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца за установяване на това обстоятелство. С оглед на това и доколкото не са въведени от ответницата твърдения за вписан отказ от наследство или пък за приемането му по опис, нито пък са представени 4 доказателства за това, следва извода, че възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането на наследството, е неоснователно.