Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14901 от 20.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7552/2022
Вид
Решение № 14901
Подписан
20.12.2022
Състав
ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14901 гр. София, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.А като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110107552 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. С. С. и К. С. С., с която са предявени при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разделно – по ½ част всеки, следните суми: сумата от 847,06 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.11.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Левски-В, бл. 17, вх. Д, ап. 97, аб.№ 346367, сумата от 39,66 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 1.01.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2022г. до окончателното плащане, сумата от 159,23 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2019г. до 1.02.2022г., и сумата от 8,75 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 3.03.2019г. до 1.02.2022г.

В исковата молба, уточнена с допълнителна молба, ищецът излага, че ответниците в качеството си на съсобственици на топлоснабдения имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна 1 енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата – етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който признават дължимостта на предявените вземания, като заявяват, че предстои да извършат плащания към ищеца в погашение на същите.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 13.12.2022г. ответниците чрез адв. А. представят три броя фискални бонове за извършени плащания, с които твърдят, че са погасени част от вземанията и отново заявяват намерение за погасяване на остатъка с последващи плащания.

Ищецът чрез юрк. Петракиева оспорва относимостта на представените платежни документи към исковия период, като твърди, че същите удостоверяват плащане по фактура от 31.07.2022г., с която са начислени вземания, необхванати от този период.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното задължение на ответниците за плащане стойността на потреблението и на услугата дялово разпределение.

С оглед становището на ответниците, които признават изцяло предявените вземания за главници и лихви, както по основание, така и по размер, съдът намира за безспорни всички посочени правопораждащи факти. Поради това съдът приема за установено, че през исковия период от 1.11.2018г. до 30.04.2020г. страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот – апартамент № 97, находящ се в гр. София, ж.к. Левски-В, бл. 17, вх. Д, за който при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ 346367, като в изпълнение на задълженията си ищецът е доставил топлинна енергия за имота в количество на стойност съответна на начислената цена на потреблението в размер от 2

847,06 лв. и е извършвал дялово разпределение съобразно нормативните изисквания, цената на която услуга за периода от 1.01.2019г. до 30.04.2020г. възлиза на сумата от 39,66 лв. Потребителите по договора не са погасили задълженията си за заплащане цената на топлофикационната услуга в срока, предвиден в приложимите към договорното правоотношение Общи условия на топлопреносното предприятие, поради което в полза на продавача са възникнали и вземания за мораторна лихва в предявените размери съответно от 159,23 лв. и от 8,75 лв. за сочените от него периоди на забава. Като съсобственици на процесния имот отговорността на всеки от ответниците е съразмерно на притежавания дял в съсобствеността, възникнала от наследяване на С. Г. С. (техен баща) – по ½ част за всеки – арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН и чл.

30, ал. 3 ЗС.

От страна на ответниците е заявено оспорване на вземанията единствено с правопогасяващо възражение за плащане на част от дължимите суми. Като доказателства във връзка с направеното възражение по делото са приети представените от ответниците три броя фискални бонове, които датират от 20.09.2022г. и от 17.11.2022г. и удостоверяват извършени по партидата на процесния имот плащания в погашение на задължения по фактура № 1019335035/31.07.2022г. и по фактура № 1401656064/31.07.2022г., с които са начислени дължими суми от годишно изравняване и за дялово разпределение. Доколкото платецът изрично е посочил задълженията, които изпълнява с извършените плащания, съдът приема, че с платените суми се явяват погасени именно вземанията на ищеца по посочените като основание за плащането фактури от 31.07.2022г., които са за период, следващ исковия. Поради това, предвид и направеното от ищеца оспорване, съдът намира, че плащанията по така представените документи нямат погасителен ефект по отношение на процесните вземания. При извода за неоснователност на правопогасяващото възражение на ответниците предявените искове следва да бъдат уважени.

По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца, който претендира и доказва сторени разноски за държавна такса в размер от 50 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., определен от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, или общо 150 лв.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, и К. С. С., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Левски-В, бл. 17, вх. Д, ап. 97, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23Б, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.

3 чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, всеки от тях по ½ част от следните суми: сумата от 847,06 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.11.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Левски-В, бл. 17, вх. Д, ап. 97, аб.№ 346367, сумата от 39,66 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 1.01.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2022г. до окончателното плащане, сумата от 159,23 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2019г. до 1.02.2022г., и сумата от 8,75 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 3.03.2019г. до 1.02.2022г.

ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, и К. С. С., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Левски-В, бл. 17, вх. Д, ап. 97, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 150 лв. – деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Бруната“ ООД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4