Определение № 1719 от 25.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1719 гр. Варна, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20243100900208 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба вх. № 32513/11.11.2025г., депозирана от „Балистик Сел“ ЕООД, чрез адв. Б., за изменение на постановеното по делото решение № 405/27.10.2025г. в частта относно присъдените на страната разноски по делото.

Поддържа, че в съдебния акт липсват мотиви относно начина, по който са разпределени разноски в с производството. Сочи, че по делото ищецът е заплатил държавна такса в общ размер на 47 109,22 лева. Разноските за експертизи са в размер на 7369 лева, като счита, че същите са дължими изцяло независимо от размера, до който са уважени исковете, тъй като заключението е назначено за доказване основанието на иска, а не за размера. По отношение на адвокатското възнаграждение обосновава, че при заявени в условията на евентуалност искове не се дължи отделно възнаграждение по всеки иск, тъй като работата на адвоката подлежи на общо възмездяване. Поддържа, че не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, тъй като насрещната страна не е направила възражение по реда на чл. 78,ал. 5 от ГПК в срок. Ето защо поддържа, че на страната се следват разноски за процесуално представителство в размер на 61 000 лева. Въз основа на изложеното, намира, че следва да й се определят разноски за първата инстанция в размер на 115 478,22 лева

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна в производството Община Варна, чрез юк. М., е изразила становище за неоснователност на молбата. Поддържа се, че ответникът е възразил за прекомерност в съдебно заседание на 03.10.2025г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в законоустановения за обжалване на постановеното по делото прекратително 1 определение легитимирана страна, представила списък по чл. 80 ГПК, приложен на л.

1423 от делото, поради което същата следва да се разгледа по същество.

С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил предявения от ищеца главен иск за присъждане на договорно основание на сумите от 1 361 538 лева за възнаграждение по договор и 13 153,80 лева - неустойка. С решението е уважен предявения евентуален иск за сумата от 1 361 538 лева като дължими полезни разноски, на основание водена на чужда работата без натоварване, като е отхвърлен иска за горницата до претендираните 2 199 029,40 лева с ДДС.

С решението, съдът, като е зачел уважения материален интерес и общо признатите разноски за държавна такса (80 297,2 лева), за експертизи (7369 лева), и заплатено адвокатско възнаграждение (61 000 лева), е присъдил на ищеца 86 680.42 лева за разноски. С решението си съдът не се произнесъл по възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Този пропуск, обаче, може да се релевира само от страната, осъдена за адвокатско възнаграждение без извършена преценка за прекомерност. Обратното би означало да се влоши положението на страна, в полза на която са присъдени разноските.

Съдът намира, че следва да изясни, че е определил отговорността за разноски като е умножил размера на уважената част от иска (1 361 538 лева) с размера на всички разноски, за които ищецът е представил доказателства, и разделил полученото произведение на общия заявен материален интерес (2 335 183 лева), или:

1 361 538 лв. х 148 666,20 лв.

= 86 680,42 лева

2 335 183 лв.

В резултат се получава сумата от 86 680,42 лева, която съдът е присъдил за разноски.

Разноските по делото се преценяват според уважения, респективно отхвърлен, материален интерес (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В случая с решението разноските са определени именно при спазване на този принцип. По делото е назначена експертиза за установяване както на основанието, така и на размера на иска, поради което аргумента, че разноските по нея следва да се присъдят изцяло, тоест без огледа на уважения материален интерес, е необоснован. Възнаграждението за процесуално представителство не е редуцирано по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а е присъдено съобразно уважения интерес.

В заключение съдът намира молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, за неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 32513/11.11.2025г., депозирана от „Балистик Сел“ ЕООД, чрез адв. Б., за изменение на постановеното по делото решение № 405/27.10.2025г. в частта относно присъдените на страната разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.

Съобщението до страните да се връчи чрез ЕПЕП.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3