Решение № 79 от 24.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Благоевград, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500023 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Д. Г.

М., ЕГН **********, чрез особения представител адв. Л. И., срещу решение № 867/ 05.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 173/ 2025 г. на Pайонен съд – Благоевград, в частта, с която са уважени предявените искове – признава за установено, че Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „Б. №, вх., ет., ап., дължи на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ №, ап., представлявано от законните представители Х. М. М. и П. В., следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1098 от 27.08.2024г., издадена по ч. гр. д. № 2316/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно: - 1000 лв.

/хиляда лева/ - главница по Договор за паричен заем Кредирект № 245723 от 14.12.2018 година, сключен между „С. К.“ ООД и Д. Г. М., вземанията по който са прехвърлени на „А. Б.“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 година, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /26.08.2024г./ до окончателното погасяване.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение 1 на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал.

Поддържа се, че съгласно чл. 26. ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Предвид на това в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 о г ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.

Поддържа се във въззивната жалба, че Договор за паричен заем Кредирект №2 45723 от 14.12.2018г., сключен между „С.К.“ООД и Д. Г. М. следва да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26 ал.1, предл.1. ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр.с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона.

С оглед изложената недействителност на договора За кредит, заплащането на посочените разноски, сторени в заповедното производство и в исковото производство се явява лишено изначално от основание.

Поддържа се, че давността на вноските по договор за потребителски кредит е 5 години за главницата, като започва да тече от момента на изискуемостта на всяка отделна вноска - от датата, на която тя трябва да бъде платена съответната вноска. Този срок е определен съгласно общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Неправилно и незаконосъобразно в постановеното решение е посочено, че 5-годишният давностен срок за цялата главницата е започнал да тече считано от датата на крайния срок на процесния договор за заем -16.12.2019 г., а не за всяка вноска поотделно. Съгласно представения договор за паричен заем кредит № 245723, сключен на 14.12.2018 г. и посоченият в същия погасителен план падежът на първата вноска е 14.01.2019 г., и съответно давностният й срок за плащане изтича на 14.01.2024, а на дванадесетата е 16.12.2019 г. и изтича на 16.12.2024 г.

Давностният срок при падеж на отделни вноски по договор за кредит тече от момента на падежа (изискването) на всяка отделна вноска. Това означава, че за 2 всяка вноска по договора за кредит се отваря давностен срок от нейния падеж, а не от датата на изискуемостта на целия кредит, както се твърди в обжалваното решение. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2023г. на Върховния касационен съд е уреден окончателно въпросът за давностния срок при погасяване на кредит на вноски. Според решението, давностният срок за главницата е пет години за всяка отделна вноска, която става изискуема на различни данни според погасителния план.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 867/ 05.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 173/ 2025 г. на Pайонен съд – Б., в частта, с която са уважени предявените искове – признава за установено, че Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Бл., ул. „Б. №, вх., ет., ап., дължи на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Б“ №, ап., представлявано от законните представители Х. М. М. и П. В, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1098 от 27.08.2024г., издадена по ч. гр. д. № 2316/2024г. на Районен съд – гр.

Благоевград, а именно: - 1000 лв. /хиляда лева/ - главница по Договор за паричен заем Кредирект № 245723 от 14.12.2018 година, сключен между „С.“ ООД и Д. Г. М., вземанията по който са прехвърлени на „А.“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 година, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /26.08.2024г./ до окончателното погасяване, както и за отмяна на решението и в частта, с която се осъжда Д.

Г. М. да заплати на „А.“ЕООД разноски, сторени в заповедното производство и в исковото производство в размер на 17,78лв. разноски по заповедното производство по ч. гр. д.№ 2316/ 2024г. на PC - гр.Благоевград и сумата от 223,71лв. представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство по гр. д.№ 173/ 2025г. на РС- гр. Благоевград, като бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, против Д. Г. М., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че между "С.К.“ ООД, действащ в качеството му на заемодател, и ответницата, като заемополучател, е бил сключен на 14.12.2018 г. Договор за потребителски кредит № 245723, като по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 1000 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер на 40,05 %. Заявява, че кредитополучателят не е заплатил

3 дължимите се парични суми. Поддържа, че със сключване на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 21.07.2022 г., (цедент) "С.К.“ ООД е прехвърлило на "АПС БЕТА България" ЕООД (цесионер) вземанията си към ответницата Д. Г. М., произтичащи от процесния договор за потребителски заем, като ответницата е била уведомена за така извършената продажба на вземането на настоящия й адрес, както и по електронната поща и телефонния му номер. Смята, че алтернативно уведомяването на ответницата за станалата цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същата на препис от приложеното към исковата молба уведомление.

Излага, че задълженията на ответницата към настоящия момент били както следва: 1000 лв. - главница по договор за кредит, вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното погасяване; 274,54 лв. - дължима договорна лихва за периода 14.12.2018 г. до 16.12.2019 г., и 239,76 лв. - дължима се законна лихва за забава за периода 16.12.2019 г. до 02.08.2024 г. Навежда, че за посочените вземания по ч. гр. д. № 2316/2024г. по описа на РС - Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1098/ 27.08.2024 г., която е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът, чрез особения й представител адв. Л. И., счита предявените срещу нея искове за неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Прави и възражение за нищожност на договора за кредит. Сочи, че уговорената между страните възнаградителната лихва от 40,05% надвишава максимално допустимия в практиката на съда трикратен размер, при необезпечени договори за потребителски кредит, която клауза се явява противоречаща на добрите нрави, поради което е нищожна и не обвързва кредитополучателя. Излага, че нищожността на клаузата от процесния договор за потребителски кредит относно процента на възнаградителната лихва не би могла да се замести по право от повелителни норми на закона, както и договорът не би могъл да бъде сключен без тази недействителна част, по смисъла на чл. 26, ал.4 ЗЗД. Смята, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 т. 12 от ЗПК. Счита, че договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 12 от ЗПК и чл. 22 ЗПК, както и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С оглед на горното се иска от съда да признае за установено, че ответницата не дължи претендираните от ищеца суми.

Съдът в решението в обжалваната част е приел, че за погасяване на задължението за главница по процесния договор за заем е приложим 5годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. "в", пр. 2 ЗЗД вземанията за лихви (каквито представляват и претендираното неплатено договорно възнаграждение и лихвата за забава) пък се погасяват с тригодишната давност.

В тази връзка е приел, че съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). В принципен план искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК).

Съобразно разпоредбата на чл.

422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск, имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Приел е съда, че посоченият нормативен регламент е изключение от общото правило на цитирания чл. 125 ГПК и като законодателно разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като свързва материалноправните последици от предявяването на иска с момент, предхождащ депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се включва и прекъсване течението на погасителната давност, спиране на давността и правото на законна лихва (вж. в този смисъл мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).