Решение № 73 от 25.02.2025, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. К., 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320100998 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с иск по чл.109 ЗС, предявен от М. С. И., ЕГН:

********** и В. С. И., ЕГН **********, двамата от гр. С., ул. „***“ №* против Л. Б. Б., ЕГН: ********** и А. С. Б., ЕГН: **********, двамата от гр.

С., ул. „***“ № *, с адрес за призоваване: гр. П., бул. „***” № ***, ет.*.

Ищците, представлявани от адв. П. П. твърдят, че притежават право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с административен адрес гр. С., ул. „***“ №*, с номер по предходен план 880, парцел XIV в кв.66, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №100, том 11, рег. №6080, дело №2069 от 08.08.2022 год. на Службата по вписванията гр.

К.. Тъй като към датата на закупуването му били съпрузи – видно от Удостоверение за граждански брак №009973/27.08.1989 г. на Община К., имотът бил придобит в режим на СИО.

Историята на собствеността на поземлен имот с идентификатор към днешна дата *** започвала на 23.07.1990 г. с продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за която сделка бил съставен нотариален акт №84, том II, н.д. 502/23.07.1990 г. Дворното място, ведно с 1 построената в него жилищна сграда и подобренията били обект на възмездна прехвърлителна сделка между праводателката на ищците Т. Е. – баба на М. И..

През 1992г. към имота били придадени 47 кв. м. от съседния имот-УПИ XV- 881 /сега собственост на Л. Б./ по силата на дворищно-регулационен план, одобрен през 1973 г. Сключен бил договор за придаваемото място на 30.09.1992 г. Страна по него бил единият от съпрузите – В. И., заплатил на собствениците към онзи момент – И. и Е. Н. договорената цена. Самият договор бил заверен в Кметство С. при спазване разпоредбите на действащия към момента ЗТСУ и при изготвена оценка от Комисията по чл.265 от ППЗТСУ. Впоследствие с констативен НА № 81, том I, н.д. № 162/16.02.1996г. при Карловски PC ищците се снабдили с документ за собственост на недвижим имот, придобит по регулация, за чието издаване като документ бил приложен същия протокол от 1992 г. за оценка. Констативният нотариален акт бил изцяло с декларативен характер и не създавал субективни вещни права на собственост и като такъв можел да бъде изготвен по всяко време. През целият период от 1990 г. посоченият имот с административен адрес гр. С., ул. „***“ №* с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. ищците владели и стопанисвали без прекъсване до момента.

Действително за този период имало разпореждане от тяхна страна със собствеността върху същия, с намерение да сменят местоживеенето си, които действия били породени от нестихващите административни, полицейски и съдебни процеси, инициирани и поддържани от ответницитев настоящото производство, но същото се върнало отново в тяхна собственост в режим на СИО на 08.08.2022 г. с нотариален акт, наличен по кориците на делото.

През 2002 г., във връзка с инвестиционни намерения в имота, бил изготвен подробен устройствен план /ПУП/, одобрен със Заповед №528/19.08.2002 г. на Кмета на община К.. Същият действал и към момента, след като бил потвърден с окончателни решения на ВАС- Решение №9546/28.06.2011 год. на ВАС по адм. дело 4599/2011 год., Решение №8160/07.06.2012 год. на ВАС по адм. дело 4300/2012 год. и Решение №3215/06.03.2013 год. на ВАС по адм. дело 76/2013 год. Съдебните производства по законосъобразността на Заповедта от 2002 год. за одобряване на ПУП-ПЗ, били инициирани от Л. Б., поради извършено строителство в имота му, неотговарящо на действащия ПУП.

2

Във връзка с преустройството на жилищната сграда в имота на ищците през 2002 г. била издаД. скица - виза, в която изрично било посочено, че кадастърът е попълнен и регулацията е приложена. От 1992 г. след урегулиране на ПИ *** до 201З г., в него нямало никакви промени, относно граници и площ на същия. Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. били одобрени със Заповед РД-18/11.03.2011год. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

По отношение на двата имота /на ищците и не ответниците/ кадастралната карта била в сила и нямало изменение на същата до м. март 2019 г.

Ищците твърдят, че представеният акт за собственост в режим на

СИО, а именно – нотариален акт №1589, том 6, дело 1136 от 16.05.2019 год. на Службата по вписвания гр. К. бил констативен нотариален акт, който бил с декларативен характер и не създавал субективни вещни права. Ответниците станали собственици през 1996 г. на идеална част от дворно място с административен адрес гр. С., ул. „***“ №*, с номер по предходен план 881, парцел XV в кв.66. от праводателя Е. А. Н. и по-конкретно – на 112/690 идеални части от общите части, които идеални части са отделени като реални такива и присъединени към съседния имот – парцел III-883, собственост на Л. и И. Б.и, така като било описано в нотариален акт №110, том IV, дело 1144 от 02.10.1996 год.

През 2005 г. ответниците придобили правото на собственост върху останалата част от имот XV-881 в кв.66 на гр. С. чрез сделка за покупкопродажба на 581 кв. м. от праводателката им С. Б. по силата на нотариален акт №53, том XVII, дело 3516 от 28.12.2005 год. на Служба по вписванията гр. К..

При приключване на гр. д. 118/2014 год. по описа на Районен съд К. с постановения съдебен акт било признато за установено, че в одобрената през 2011 год. кадастрална карта на гр. С. е допусната грешка и погрешно са заснети 13 кв. м. по границата на имотите на ищците и ответниците в настоящото производство. Така след влизане в сила на съдебния акт по посоченото гр. дело, към имота на ищците с площ от 690 кв. м. били добавени още 13 кв.м.

Изграждането на оградата между имотите им – съответно ПИ *** и ПИ ***, било осъществено през м. май 2013 г. от ответниците А. и Л. Б.и.

3

През м. 09.2022 г. ищците били уведомени от Община С. с писмо изх.

№С- 3889/7 от 16.09.2022 г., че ще посетят имота им, за да се установи спазване на изискванията на чл.52 от ЗС, с посочена дата 30.09.2022 год.

Действията били по искане на ответниците, същите били мащабни – проверката се извършвала в присъствие на 6 лица – трима общински служители и трима полицейски служители, без обаче да се съставили каквито и да било документи на място. В отговор на запитването на ищците за характера на извършената проверка, те получи писмо на РУ на МВР К. с изх.

№ УРИ №281000-15438/06.12.2022 г. От Община С. през м.11.2022 г. сбили уведомени за съставен Констативен протокол от 04.11.2022 г. по спазване изискванията на чл.52 от ЗС. Друг документ в тази връзка семейството не получило.

Ищците твърдят, че в имота на Л. Б. Б. и А. С. Б. в непосредствена близост до оградата по продължение на цялата й дължина, били засадени и отглеждани многогодишни растения, а именно: 2 броя череши, 1 брой вечнозелена магнолия грандифлора и 8 броя иглолистни дървесни видове.

Всички били на различни височини, но надвишаващи значително билото на оградата между двата имота.

Посочените дървесни видове били третирани много често с препарати за растителна защита, които се разпръсквали върху короните и външните обеми на иглолистната растителност, ръчно с пръскачки. Тази обработка била почти всяка седмица, но не по-малко от три пъти в месеца. Начинът на нанасяне на препаратите създавал наситени пръски и капки под формата на облак, разнасящ се и попадащ върху част от имота на ищците. В този участък на имота им, освен трайна настилка, имало растителност – цветни лехи, храсти и тревна площ. Всичко, което попадало върху растителността, не можело да бъде отстранено, а измИ.ето водело до допълнително насищане на почвата в имота им с агресивни отрови.

Ищците твърдят, че в семейната им къща живеели заедно със семейството на сина си, в което имало две малки деца /едното на 5 г. и половина, а другото на 1 г. и половина към датата на иска/. Вместо тези деца, заедно с близките си да се възползват от зелените площи в имота, те били принудени след всяка такава обработка да не ги допускат в двора поне за три последователни дни, така като и ищците се въздържали от ползването му.

4

Препаратите били силни, със задушлива миризма, изключително агресивни – оставали трайни следи по настилките и изгаряне върху платнището на шатрата, която била разположена в южния ъгъл на двора. Точно на това място бил обособен кът за лятно хранене с барбекю. В резултат на действията на Б.и, водещи до химическо замърсяване, ищците преустановили изцяло ползването на тази част от имота си и били лишени от правото на ползване в пълен обем на собствеността си. В имота им не се използвали никакви препарати за обработка на почва и растителност, с оглед предотвратяване на допълнително увреждане на и без това достатъчно замърсената природа, а най-вече за запазване живота и здравето на живущите в имота. Ищците разговаряли с лицата, които извършвали физически тези обработки, за да се съобразяват с това и да предотвратят попадането на отровите в имота им. Същите отговаряли, че не могат да го изпълнят, тъй като височината на дърветата и иглолистната растителност, както и близостта им до оградата била определяща за замърсяването, а също така казвали, че изпълняват точно разпорежданията на собствениците на имота. Тези обработки с препарати, които били със силно задушлива миризма, дразнеща очи и затрудняващи дишането, с оглед неустойчивостта на метеорологичната обстановка, зачестявали.

В резултат на тези действия от страна на Л. и А. Б.и, ищците не използвали имота си в пълен обем – по три дни след всяко химическо третиране на дървесните видове, част от които били на повече от 5 м. височина. Не можели изобщо да ползват половината част от двора си, на юг от жилищната сграда – там, където били зелените ни площи. Най-вече потърпевши от това били децата, на които не се позволявало да посещават тази част от двора, за да се предотврати поглъщането на химически препарати, полепнали навсякъде. Чрез посочените действия от страна на Л. и А. Б.и, същите създавали пречки за ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем и тези пречки били по-големи от обикновените такива, поради което били и недопустими.

В посочения смисъл били задължителните разяснения, дадени в т.3 на Тълкувателно решение 4 от 06.11.2017 год. по тълкувателно дело №4/2015г. на ОСГК на ВКС. Съгласно чл.52 от ЗС, не се позволявало да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Релевантната височина на 5 дървото при определяне на дължимото, съгласно чл.52 ЗС отстояние от имота на съседа, по смисъла на закона била височината, до която достига съответния дървесен вид. Определянето на това кои дървета са високи, средни и ниски било уредено в Наредба №7/22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да преустановят неоснователните си действия по замърсяване на имота им – ПИ ***, с вредни пестициди и химически препарати, като преместят всички дървесни растения, разположени в техния имот – ПИ ***, по източната граница на имот ПИ ***. Претендират направените по делото разноски.

Ответниците, представлявани от ответниците, чрез адв. М. Г. оспорват иска.

Твърдят, че всички растения в имота им били посадени при съобразяване на законово регламентираните в чл. 52 от Закона за собствеността отстояния от имотната/регулационна граница. Дори оградата между имотите на И.и и Б.и (която ограда била изпълнена от Б.и) не била разположена на имотната граница, а била изцяло разположена в имота на Б.и, на разстояние от регулационната линия между двата имота.

Отделно от това, невярно било твърдението, че ответниците замърсяват имота на ищците с вредни пестициди и химически препарати. За осъществяването на растителна защита на растителността в двора си Б.и били ангажирали специалист, който използвал допустими и безопасни препарати за защита. В двора на ответниците постоянно гостували и пребивавали децата и внуците им и твърденията на ищците за използването на опасни препарати за обезпаразитяване било меко казано абсурдно.