Решение № 78 от 05.05.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Карнобат, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20212130101294 по описа за 2021 година да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК: 175074752, със седалище: гр.

София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуален представител юк. Р. ИВ. ИЛ., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 913 / 2021 г. по описа на КбРС на парични задължение със следните основания и размер:Дължими суми по договор за потребителски кредит № 3019002511 от 24. 04. 2017 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и Л.Щ.С.., от които главница в размер на 1 500,56 лева /хиляда и петстотин лева и 56 стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 296,04 лева /двеста деветдесет и шест лева и 04 стотинки/, законна лихва в размер на 109,74 лева /сто и девет лева и 74 стотинки/, дължима от 25. 05. 2019г. от датата на изтичане на погасителния план до 27. 07. 2021 г., ведно със законна лихва от датата на входиране на заявлението в съда - 27. 07. 2021г. до изплащане на вземането срещу ответника Л.Щ.С.., ЕГН: **********,с адрес: с. *******

Предявен е и осъдителен иск срещу същия ответник, като се желае да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 843,75 лева /осемстотин четиридесет и три лева и 75 стотинки/, ведно със законната лихва.

Претендира се ответника да бъде осъден да заплати направените 1 съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Към исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е проверил исковата молба и е намерил, че същата е редовна и допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК, след което е изпратил препис от нея ведно с приложенията и на ответника Л.Щ.С.., по реда на чл. 131 и сл. от ГПК, на който е указал да даде писмен отговор в едномесечен срок, като му е указал задължителното съдържание на отговора по чл. 131, ал. 2 от ГПК и последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК, както и за възможността му да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

В законния едномесечен срок ответникът, редовно уведомен по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор по така предявения иск.

Преди първото по делото заседание, в съда е постъпила писмена молба от представител на ищцовото дружество, с което същия е изразил желание делото да се гледа в негово отсъствие, поради обективна невъзможност да присъства в деня на насрочената дата. Заявява, че подържа исковата молба, желае приемане на представените с нея доказателства и заявява, че дружеството не желае да сключи споразумение или писмена спогодба с ответника по делото. Желае постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако са налице условията за това.

В първото по делото съдебно заседание ищецът не се явява, не се явява законен или упълномощен представител.

В първото по делото съдебно заседание ответника се явява лично, признава иска, като твърди, че повече от 100 лева не може да плаща на месец, понеже бил диабетик и инвалид- лявата му ръка била неподвижна и не можел да си служи с нея. Твърди, че не отказва да плаща и ще плати парите на вноски посочени от него, а именно по 100 лева месечно. Не представя доказателства и не желае събирането на такива.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Установява се от приложеното ч. гр. д. № 20212130100913 / 2021 г. по описа на Карнобатски районен съд, че по подадено заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 305 от 30.

07. 2021 г., с която е разпоредено длъжникът Л.Щ.С.. ЕГН ********** и длъжникът Й. М. СТ. ЕГН ********** да заплатят на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК 175074752, сумите: главница от 25. 05.

2019г. в размер на 1 500,56 лева /хиляда и петстотин лева и 56 стотинки/, ведно със законна лихва от 27. 07. 2021г. до изплащане на вземането, законна лихва от 25. 05. 2019г. до 27. 07. 2021 г. в размер на 109, 74 лв. /сто и девет лева и 74 стотинки/, договорна лихва от 25. 09. 2018г. до 25. 05. 2019 г. в размер на 296, 04 лв. /двеста деветдесет и шест лева и 04 стотинки/, държавна такса в размер на 38, 12 лв. /тридесет и осем лева и 12 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/.

2

Заповедта е връчена на длъжника Л.Щ.С. на 04. 08. 2021 г. и на длъжника Й. М. СТ. на 17. 08. 2021 г..

На 09. 08. 2021 г. в РС- Карнобат е са постъпили попълнени стандартни бланки с Възражение, както по чл. 414а от ГПК, така и по чл. 414 от ГПК от длъжника Л.Щ.С... Въпреки дадените указания от съда да уточни възражението си ответника С. не го направил и с Разпореждане № 631 от 21.

09. 2021 г. съдът е изпратил подадените възражения на заявителя за становище. С нарочна молба заявителят е поискал производството за издаване на изпълнителен лист да продължи. Във връзка с подадените възражения в срок съдът е указал на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, че може да предяви иска си относно претендираното вземане в едномесечен срок пред РС- Карнобат. В преклузивния срок е подадена и исковата молба от ищеца по която е образувано настоящото дело.

От приложените към исковата молба и приети като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № 3019092511 / 24. 04. 2017 г. се установява, че на 24. 04. 2017 г. е сключен договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като кредитор и Л.Щ.С. ЕГН ********** като длъжник и Й. М. СТ. ЕГН **********, като солидарен длъжник, по силата на който договор на длъжника е отпуснат кредит в размер на 3000 лева за срок от 24 месеца с ГПР 49, 89 % и годишен лихвен процент 41, 17 % . Дължимата сума по кредита е в размер на 4451, 04 лева. Видно от същия договор длъжника е закупил пакет от допълнителни услуги, възнаграждението по който възлиза на 2250 лева, като със същия общото задължение по кредита е възлизало на 6701, 04 лева и е следвало да се погасява на месечни вноски в общ размер от 279, 21 лева на 25 число от месеца. Към договора са приложени Декларация за предоставени общи условия към договора за потребителски кредит, както и че са запознати с Тарифа за таксите на кредитора, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план към договор за потребителски кредит № 3019092511. От представеното с исковата молба Преводно нареждане за кредитен превод е видно, че на 25. 04. 2017 г. сумата от 3000 лева е преведена по сметка на Ответника в Уни Кредит Булбанк АД.

На 23. 10. 2017г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и солидарните длъжници е сключен Анекс № 1 към договор за потребителски кредит № 3019092511, с който страните се договарят за отлагане на погасителна вноска № 5, като клиента се съгласява и задължава да изплаща кредита си по нов погасителен план приложен към анекса, като се запазват ГЛП и ГПР след сключване на анекса е в размер на 45, 94 %, а отложената вноска да бъде заплатена в края на погасителния план.

Солидарните длъжници не са изпълнявали поетите договорни задължения и са направили четиринадесет пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с от 30. 12. 2019 г. видно от приложеното 3

Извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № 3019092511.

Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК е изтекъл на дата 25. 05. 2019г., след което е настъпила изискуемостта на задължението на длъжниците в пълен размер.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявените установителен и осъдителен искове по чл. 422 от ГПК са процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предвид подаденото в срок възражение срещу издадената по ч. гр. д. № 20212130100913 / 2021 г. по описа на Карнобатски районен съд, Заповед за изпълнение на парично задължение № 305 от 30. 07. 2021 г. и Разпореждане № 430 / 29. 07. 2021 г. с което е установено без уважение искане за издаване на заповед за изпълнение в частта за сумата от 843, 75 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги дължимо от 25. 05. 2019 г., с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен и осъдителен искове. Исковата молба е подадена в срока по чл. 422 от ГПК.

Разгледани по същество, установителния иск е основателен, поради следните съображения:

Безспорно се установява наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит. Налице е подписан между страните писмен договор, чиято автентичност не е оспорена.

Паричната сума, предмет на договора, е усвоена от кредитополучателя и нейния размер, както и размера на неплатените задължения не се оспорват от ответника и даже същия признава наличието на вземане на ищеца спрямо него,твърдейки единствено, че не може да заплаща пълните дължими вноски.

Към момента на сключване на договора е действал Закон за потребителския кредит. Към момента на сключването на същия са спазени всички изисквания за формата и съдържанието на договора. По силата на процесния договор за ответника е възникнало задължението да върне предоставената му по кредита парична сума, както и уговорената договорна лихва, представляваща възнаграждението на кредитодателя. Безспорно се установява, че ответника С. е неизправна страна по договора, като по същия договор са били направени част от договорените с погасителния план плащания, които са били преустановени.

Кредита не е бил обявяван за предсрочно изискуем и неговата изискуемост произтича от изтичането на крайния срок за погасяването на кредита. Предвид изложените аргументи, съдът намира предявения иск за доказан и счита, че същия следва да бъде уважен.

По отношение на предявения осъдителен иск за осъждане на ответника Л.Щ.С. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД вземане в размер на 843.75 лева (осемстотин четиридесет и три лева и седемдесет и пет ст.), 4 представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законна лихва, съдът счита същия за неоснователен по следните причини:

Ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Като потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на съда да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично установена съдебна практика /решение № 23 / 07. 07.

2016 г. по т. д. № 3686 / 2014 г., І т. о. на ВКС/, която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 / 09. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384 / 02. 11. 2011 г. по гр. д. № 1450 / 2010 г., I г. о. на ВКС и определение № 751 / 17. 08. 2010 г. по гр. д. № 2022 / 2009 г., I г. о. на ВКС/. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.