Решение № 549 от 17.11.2025, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Търговище, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Ж. Люб. И. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530100587 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК. Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът, действащ чрез пълномощник твърди в молбата, че е наследник на Д. В. Т., починал през 1988 год., който през 1973 год. закупил недвижим имот – лозе, с площ от около 1 дка, находящ се в м. „Драката“, землището на гр. Търговище, а през 1985 год. построил и вила в дворното място. В молбата се твърди, че праводателят на ищеца е владял и ползвал имота 15 години, а след неговата смърт владението е продължен от неговите наследници – ищеца и майка му С. Т., която починала през 2000 год., от който момент ищецът владее и ползва лично имота, явно и необезпокоявано, повече от 25 години.

Ищецът твърди, че имота по КК и КР на гр. Търговище е заснет като Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1176 кв.м., но при справка установил, че същия е отразен като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Ищецът твърди, че имота, винаги е бил частна собственост, никога не е бил одържавяван, или включван в ТКЗС, поради което и не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и твърди, че спрямо имота не са били на лице законови ограничения за придобиването му 1 по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик на процесния имот, на основание давностно владение. В съдебно заседание подържа иска чрез процесуален представител, като моли съда да постанови решение при признание на иска.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който иска е признат изцяло. Ответникът е признал и заявените в исковата молба факти, и обстоятелства. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител заявява, че признава предявения иск и моли съда да се постанови решение при признание на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: От представените по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е законен наследник на Д. В.

Т., починал на 04.01.1988 год. и на С. Б. Т., починала на 15.03.2000 год., като приживе наследодателят Д. Т. придобил, чрез договор за покупко-продажба от 13.03.1973 год., недвижим имот – лозе от около 1 дка., в м.“Драката“, землището на гр.Търговище. Безспорно е по делото, че от тогава и до смъртта си момента наследодателят и съпругата му С. Т. владели и ползвали имота, явно и необезпокоявано, без някой да оспорва правата им, като изградили и вилна сграда в имота, а след смъртта на Д. Т. ищецът и майка му продължили да ползват имота. Безспорно е, че след 2000 год. ищецът сам владее и ползва имота явно и необезпокоявано. Предвид представените доказателства, съдът приема за безспорно и обстоятелството, че процесния имот не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, или друга сродна организация, не е бил предмет на отчуждителни процедури и тъй като винаги е бил частна собственост не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, или други реституционни закони, но в КК били отразени като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника. Видно е, че по КК и КР процесният имот е отразен като Поземлен имот с идентификатор 7362.170.91(7, с площ от 1176 кв.м., като няма спор относно идентичността на имотите - отразения в КК Поземлен имот и този, описани в договора от 1973 год.

В съдебно заседание ответникът призна, както фактите и обстоятелствата изложени от ищеца, така и основанието на предявения иск.

Признава, че ищеца е носител на правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност и наследство.

2

Ищецът е направил искане да се постанови решение при признание на иска и съдът прекрати съдебното дирене.

С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск, с оглед направеното признание и събраните по делото доказателства е основателен, поради което следва да бъде уважен.

Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което същите следва да останат за него, така както ги е направил.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, представлявана от Кмета д-р Д. Д., че В. Д. В., ЕГН ********** от гр.

Търговище, кв. „З.", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, действаща чрез пълномощник адв.

А. М. от ТАК, със съдебен адрес : гр. Търговище, ул. “Л." № *, вх. *, ет. *, кантора *, е собственик по наследство и давност на Поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-18 / 17.06.2005 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в землището гр.Търговище, местност „Драка“, с площ от 1176 кв.м., ведно с построената в него вилна сграда, с предназначение на територията : Земеделска, категория на земята : 5, начин на трайно ползване : Друг вид трайни насаждения, при граници :

Поземлени имоти с идентификатори : ***, ***,

*** и ***, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 3