Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10853 от 04.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44407/2025
Вид
Решение № 10853
Подписан
04.06.2026
Състав
ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 10853 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110144407 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове от „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Г. И.

М., ЕГН **********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 460,16 евро (900,00 лева), представляваща дължима главница по Договор за паричен заем №******/19.07.2019 г., сключен между "С. К." ООД и Г. И. М., като вземането по договора е прехвърлено от "С. К." ООД в полза на „А. Б. Б.“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 21.07.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 12.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 109,53 евро (214,22 лева), представляваща договорна лихва за период от 19.07.2019 г. до 19.05.2020 г., сумата от 158,54 евро (310,07 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2020 г. до 31.05.2025 г., сумата от 379,94 евро (743,10 лева), представляваща дължими такси и сумата от 481,01 евро (940,78лева), представляваща неустойка.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 19.07.2019 г. между "С. К." ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем №****** за сумата от 900.00 лв., който е следвало да бъде издължен на 10 равни седмични вноски от по 210 лв. в срок до 19.05.202г. В исковата молба са описани подробно последиците от неизпълнението на процесните договор, с които се обосновават претенциите за лихви, такси и неустойка.

Поддържа се, че ищецът е закупил от "С. К." ООД вземането му от ответника с Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 21.07.2022 г., за което е уведомен длъжника – ответник по настоящето дело.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете, като неоснователни. Излага съображения, че договора за кредит е недействителен. Моли съда да отхвърли иска.

1

С Определение №17120/07.05.2026г., влязло в сила на 21.05.2026г., производството по делото е прекратено в частта по предявените искове за сумата от 109,53 евро (214,22 лева), представляваща договорна лихва за период от 19.07.2019 г. до 19.05.2020 г., сумата от 158,54 евро (310,07 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2020 г. до 31.05.2025 г., сумата от 379,94 евро (743,10 лева), представляваща дължими такси и сумата от 481,01 евро (940,78лева), представляваща неустойка, на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на исковата молба.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени становища.

По делото са събрани писмени доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 34733/2025 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 900,00 лева (деветстотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит №******/19.07.2019 г., сключен между "С. К." ООД и Г. И. М., като вземането по договора е прехвърлено от "С. К." ООД в полза на „А. Б.

Б.“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 21.07.2022 г., ведно със законна лихва от 12.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 743,10лева (седемстотин четиридесет и три лева и 10 стотинки), представляваща дължими такси, ведно със законна лихва от 12.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 940,78лева (деветстотин и четиридесет лева и 78 стотинки), представляваща неустойка, ведно със законна лихва от 12.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 214,22 лева (двеста и четиринадесет лева и 22 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 19.07.2019 г. до 19.05.2020 г., сумата от 310,07 лева (триста и десет лева и 07 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2020 г. до 31.05.2025 г. С възражение от 06.08.2025 г. ответникът е оспорил с мотив, че не дължи.

Н а 19.07.2019 г. ответника е сключил Договор за паричен заем кредирект №****** със "С. К." ООД, по силата на който последното е предоставило на ищеца сумата от 900,00 лева, която ответника се задължил да върне на 10 равни месечни вноски в размер на по 210 лв.

Н а 21.07.2022 г. ищецът е сключил със "С. К." ООД Договор за продажба и прехвърляне на вземания, като с приложение към същия е прехвърлено процесното вземане от ответника. Предствено е уведомление до ответника за извършена цесия.

С Решение №5524/23.03.2026г., постановено по гр.д.№ 49300/2025 г. по описа на СРС, влялзло в сила на 15.04.2026г., по предявен от Г. М. срещу „С. К.“ ООД, отрицателен установителен иск, Договор за потребителски кредит № ******/19.07.2019 г. е обявен за нищожен

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

С Определение №17120/07.05.2026г. производството по делото е прекратено в частта по предявените искове за сумата от 109,53 евро , сумата от 158,54 евро , сумата от 379,94 и сумата от 481,01 евро, поради оттегляне на исковата молба, поради което предмет на разглеждане е само главницата от 900,00 лв.

От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и „С. К.“ ООД са се намирали в облигационни отношения по Договор за потребителски кредит № ******/19.07.2019 г. Това обстоятелство, както и получаването от страна на ответника на 2 уговорената заемна сума от 900 лв. не е спорно между страните по делото. С Решение №5524/23.03.2026г. по гр.д.№ 49300/2025 г. на СРС, договора е обявен за нищожен, поради което и на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита, която в случая е 900 лв. По делото не се установи и не се ангажираха доказателства за заплащане от страна на ответника на главницата по договора, поради което иска за сумата от 900 лв. следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора ищеца има право на разноски, каквото искане изрично е направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 90,00 лв. (46,02€), от които 50,00 лв. за заплатена ДТ и 40 лв., възнаграждение на юрисконсулт, съразмерно с уважената част от исковете.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. И. М., ЕГН **********, с адрес /адрес/, че дължи на „А. Б. Б.“ ЕООД, Е И К **********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 460,16 EUR(четиристотин и шестдесет евро и 16 евроцента), представляваща дължима главница по Договор за паричен заем №******/19.07.2019 г., сключен между "С. К." ООД и Г. И. М., като вземането по договора е прехвърлено от "С. К." ООД в полза на „А. Б. Б.“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 21.07.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 12.06.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №18526/25.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 34733/2025 г. на СРС, 159 състав.

ОСЪЖДА Г. И. М., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 46,02 EUR(четиридесет и шест евро и 02 евроцента), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. №34733/2025 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се докладва с частно гражданско дело №34733/2025 г. по описа на СРС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3