Решение № 109 от 19.03.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Т., 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Т., VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря Ж. Люб. Ив. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20243530101008 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ООД от гр.Т., против А. П. Т. с ЕГН-********** от ******************** с предявени обективно съединени искове за признаване съществуване и дължимост на сумата от 404.18лв. главница представляваща цена за ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект в гр.Т., ул.“В.Т.“ № * с аб.№ *******, за периода 20.06.2019г. до 20.07.2023г., както и на сумата от 126.96лв. общ сбор лихва за забава върху главниците за периода 02.09.2019г. до 02.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда – 29.03.2024г., за които вземания в полза на ищеца по ч.гр.д.№ 447/2024г. по описа на ТРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 241/01.04.2024г.

В молбата са изложени твърдения, че представляваното от ищеца дружество доставя на ответника питейна вода за за обект в гр.Т., ул.“В.Т.“ № * с аб.№ ********, за периода 20.06.2019г. до 20.07.2023г., за което последният дължи заплащане на изразходената и отчетена по водомерите му питейна вода и такси канал. Същият не е платил сумите, съгласно приложените към настоящата молба фактури, за доставена питейна вода и такси канал за периода, на обща стойност 404.18лв. главница, както и лихва за забавено плащане в размер на 126.96лв. за периода 02.09.2019г. – 02.08.2023г.

Поканили ответника да издължи процесната сума, но в определения в поканата срок той не я платил, с което ги мотивирала да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е образувано гр.д.№ 447/2024 състав и е издадена заповед за изпълнение № 241/01.04.2024г.

1

Правото на представляваното от ищеца дружество да се снабди със заповед за изпълнение за дължимата от ответника сума по извлечение от сметка произтича от нормата на чл.203 от Закона за водите.

С получаването на съобщение от РСТ граждански състав били уведомени, че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с указанията за предявяване на иск по общия ред, като за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Молят съда да постанови решение с което да признае за установено, по отношение на ответника, че има вземане, за предоставени ВиК услуги, за периода от 20.06.2019г. до 20.07.2023г., Партиден № 1000031 на обща стойност 404.18лв. главница, както и лихва за забавено плащане в размер на 129.96лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Претендират разноски и в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа иска.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначеният му особен представител. Счита иска за допустим и частично основателен. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от задълженията.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 447/2024г. по описа на РС Т. е налице издадена заповед № 241 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2024г. за сумата от 404.18лв. главница за периода 20.06.2019г. до 20.07.2023г. и 126.69лв. мораторна лихва за периода 02.09.2019г. до 02.08.2023г., ведно със законна лихва, считано от 29.03.2024г. до изплащане на задължението, държавна такса в размер на 25лв., както и юрисконсултско възнаграждение от 50лв.

Заповедта до длъжника е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в законоустановения срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.

С исковата молба е представен Договор № 1000031 от 02.12.2008г. съгласно който ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за обект в гр.Т., ул.В.Т. № *. Ползването на В и К услуги е регламентирано в Наредба № 4 от 14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на "ВиК“ ООД - гр. Т., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.

– т.46 и публично обявени в пресата и на сайта на дружеството.

Приложени са и 46 броя фактури за претендирания период, както и справка-извлечение за неизплатени задължения към 26.03.2024г.

По делото не са представени доказателства ответницата да е възразила срещу Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ООД, гр.Т. и предвид това обстоятелство те я обвързват и без приемането им, и 2 представляват сключеният между нея и ищеца договор за предоставянето на ВиК услуги до процесния водоснабден имот ( чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.). Ето защо, като потребител на тези предоставяни от ищеца ВиК услуги, според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. , ответницата има задължение съгласно чл. 32, ал. 2 и чл. 62, ал. 2, изр. 2 от действащите общи условия да плати цената на ищеца в 30-дневен срок от фактурирането им.

От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че между страните са възникнали отношения, имащи характер на договор за доставка на питейна и отвеждане на канална вода. По силата на създаденото правоотношение ищецът е разкрил на ответницата партида, по която да се отчитат консумираните от него количества вода. Въз основа на отчетеното са издадени и отделните квитанции, удостоверяващи месечните доставки. Задължение на ответницата е да заплаща ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в случай, че той не стори това, дружеството ищец разполага, съобразно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с правото да иска цената да му бъде заплатена.

Във връзка с оспорването, направено от особения представител, че по делото липсват доказателства ответницата да е потребител на ВиК услуги по смисъла на Общите условия, в съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е представил извлечение от електронното досие на абоната, от които е видно, че партидата е открита на името на ответницата и се отнася за процесния имот. Начинът на отчитане показанията на водомерите и отразяването на показанията на измервателните устройства - водомерите - по партидата на абоната, е подробно посочен в Глава шеста „Заплащане на услугите В и К” на цитираната Наредба № 4. Показанията на водомерите се отчитат от длъжностни лица на „ВиК“ оператора, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета / чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 /, освен в случаите на отчитане по електронен път. В случая, отчитането показанията на водомера на ответника е извършено с електронни средства. В разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 е предоставена възможност на абоната да подава възражения до „ВиК“ оператора срещу определено заплащане на изразходваното количество вода в 7-дневен срок от изтичането на срока за плащане. Такова възражение от ответницата против начислени задължения за плащане не се установи да е постъпвало в ответното дружество и не са представени доказателства в тази насока по делото.

Съдът приема, че представените Общи условия за предоставяне на ВиК услуги действали за процесния период, се явяват сключен договор между ВиК оператора и титуляра на партидата. При наличието на Общи условия, ВиК операторите сключват индивидуални договори само в случай, че има договорени условия различни от тези в Общите условия / чл. 8, ал. 2 от посочената Наредба № 4 /. В ал. 4 на чл. 8 от Наредба № 4 е посочено, че „в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да представят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения.” По делото 3 не бяха събрани доказателства за предложени и приети условия, различни от одобрените Общи условия, поради което Общите условия обвързват ответницата и без приемането им, и представляват сключен договор между страните по делото.

С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възникват договорни отношения, по силата на които “ВиК” ООД Т. се задължава да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането /чл.

33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от „ВиК“ оператор/. Задълженията за заплащане на изразходена питейна и отведена и пречистена канална вода са периодични задължения, поради което не е нужно уведомяването на ответника, за да бъдат те изискуеми. Тяхната изискуемост и задължение за плащане е уредено в Общите условия. При закъснения за заплащане на задълженията си потребителите заплащат лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

От заключението на назначената по делото ССчЕ се установи че размерът на неизплатените задължения от ответника А. П. Т. за периода 20.06.2019г. – 20.07.2023г. за който са издадени 46 броя фактури е 404.18лв. главница и 131.53лв. лихва за забава. За периода 29.03.2021г. до 29.03.2024г. задължението за главница е 188.46лв. и 39.49лв. лихва.

Както се посочи, ответната страна е направила възражение за погасено по давност вземане на ищеца – в тригодишения давностен срок. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл.114 ал.2 от ЗЗД - ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В чл.111 б.“в” от ЗЗД е предвидена кратка тригодишна давност, с изтичането на която се погасяват вземания за наем, за лихви и други периодични плащания. Според чл.116 от ЗЗД, давността се прекъсва: - с признаване на вземането от длъжника; - с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; - с предприемане на действия за принудително изпълнение. Действително, в случая се касае за периодични плащания, които съобразно разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Периодично задължение по смисъла на тази законова разпоредба е налице, когато съществуват повтарящи се пред определен период от време еднородни задължения. За тях е характерно, че произтичат от един и същ правопораждащ факт, с погасяването на който се погасява и задължението на длъжника. Този въпрос е разрешен и със задължителна практика на ВКС/Тълкувателно решение№3/18.05.2012г. по тълк.дело№3/2011г., на ОСГТК на ВКС/. Началният момент, от който започва 4 да тече давностният срок по общо правило при облигационните задължения възниква от деня, в който вземането е установено по основание и размер и е настъпил падежа на негово плащане. При периодични вземания съдът следва да установи изискуемостта и давността на всяко периодично вземане, които настъпват поотделно. По правилото на чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно вече цитираната клауза на чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, същите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след дата на фактуриране.

Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47999bec-2d03-4084-bc9f-0b81dd2181d9