Решение № 157 от 02.05.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Севлиево, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100362 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск правно основание чл.108 ЗС от Р.

И. П., В. П. В. и М. П. Л. срещу Ц. Е. Г. за признаване за установено правото на собственост и предаването владението на следния имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XIII – общ.по плана на с. Горна Росица, общ. Севлиево, с площ от 866 кв.м., с граници: улица, УПИ XII-общ, УПИ – XIV-общ., УПИ – VII-общ. И УПИ VIII-общ.

Ищците твърдят, че собствеността върху процесния имот придобили по наследство от общия им наследодател – П. В. П., починал на 12.01.2010 г., а наследодателят им придобил имота въз основа на следните документи: със Заповед № 283/11.10.1998 г. на Председателя на ОНС-Ловеч, отчуждава имоти в м. Дрянът, кварталите Мокра Бяла, Суха Бяла кметство Валевци, общ. Севлиево за строителство на язовир „Бяла“, като обезщетява собствениците, както следва: наследодателя на ищците на осн.чл. 251, ал. 1, т. 1 по негово искане с право на строеж върху държавен парцел в с. Валевци за задоволяване на здравни и курортни нужди. В исковата молба се сочи, че със Заповед № 99/27.11.1991 г. на Председателя на ОНС – Ловеч, на осн. чл.

103, ал. 2 от ЗТСУ видоизменя Заповед № 283/11.10.1998 г., в частта й отнасяща се до местонахождението на някои от жилищата, с които са обезщетени собствениците, като обезщетява наследодателя на ищците с парцел I, кв. 7 по плана на с. Стоките, общ.

Севлиево от 790 кв.м. Сочат, че със Заповед № 443/21.08.1992 г. на Председателя на ОНС – Ловеч, на осн. чл. 103, ал. 2 от ЗТСУ видоизменя Заповед № 99/27.11.1991 г. на Председателя на ОНС – Ловеч, в частта й отнасяща се до местонахождението на някои от жилищата, с които са обезщетени собствениците, като обезщетява наследодателя на ищците с парцел XIII, кв. 16 по плана на с. Горна Росица, Ловешка област, от 850 кв.м. на стойност 1275 лв., а разликата от заплатения парцел I,кв. 7 по плана на с. Стоките от 1095 лв. да се заплатят на лицето П. В. П.. Ищците сочат, че на 25.11.1992 г. е издадено разрешение за строеж и е издаден Протокол № 9 от Кметство Горна Росица, на П. П. за улична ограда и съседски огради за процесния парцел. На 14.03.2006 г. била издадена скица № 191 за процесния имот, в която като собственик на имота е посочен наследодателя на ищците. Ищците поддържат, че процесният имот е бил стопанисван и 1 обработван лично от П. П. до неговата смърт през 2010 г., а след това бил отдаден за обработване на съседите на имота. Сочат, че от придобиване на имота и до сега заплащат данъците на този имот, за което било издадено Удостоверение за данъчна оценка. Поддържат, че през месец юли 2018 г., В. П. посетил имота и установил, че е ограден с нова ограда и продаден на друго лице, след извършена справка в Имотен регистър, ищците установили, че на 05.04.2018 г. бил вписан Договор за покупкопродажба на недвижим имот № ОС – 14 от 04.04.2018 г., сключен между Община Севлиево в качеството на продавач и ответника Ц. Г., в качеството на купувач. Излагат се съображения, че ответникът владее имота и не желае да го освободи, като твърди, че е негов собственик.

Искането към съда е да признае за установено между страните, че ищците са собственици на имота и да им бъде предадено владението. Претендират се разноските.

Ответникът Ц. Е. Г. оспорва предявения иск. Поддържа, че е придобил процесния имот след участие в явен търг, проведен на 06.07.2018 г., като е обявен за спечелил търга със заповед № 192/07.03.2018 г. на Кмета на община Севлиево. Сочи, че с платежно нареждане от 12.03.2018 г. е заплатил на община Севлиево достигнатата от търга продажна цена, а тръжната процедура била финализирана с договор за покупкопродажба № ОС – 14 от 04.04.2018 г. Видно било от приложеното към исковата молба Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, че липсват данни за собственост от страна на трети лица, включително и по отношение наследодателя на ищците.

Ответникът се позовава на добросъвестно владение, доколкото е придобил имота на годно правно основание и го е владял в продължение на 5 години, като не е знаел и не е имал съмнения, че трети лица имат претенции върху имота, направил е и подобрения по него.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

Конституираното на страната на ответника трето лице помагач Община Севлиево депозира становище, в което излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че на 17.11.1986 г. за имота бил издаден Акт № 21 за държавна собственост на Общински народен съвет – гр. Севлиево, на 06.06.2005 г. била издадена заповед № 180 на Областния управител на област Габрово, с която той нарежда гореописаният имот да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост и да се предаде на Община Севлиево. Сочи, че на 02.01.2018 г. бил съставен акт № 6908 за частна общинска собственост за имота, като на 10.01.2018 г. бил съставен акт № 6909 за поправка на АЧОС № 690 в частта за площта на имота, а на 28.02.2018 г. Ц. Е. Г. е подал заявление за участие в търг за продажба на имота, а на 04.04.2018 г. след завършване на процедурата е сключен Договор № ОС – 14 за покупко продажба на имота. Отделно поддържа, че било видно то Акт за държавна собственост, че имотът бил държавен, като единствено било отстъпено правото на строеж на наследодателя на ищците, което не било реализирано. Сочи, че Ц. Г. в придобил собствеността и по силата на добросъвестно владение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена Заповед № 283 от 11.10.1989 г. на Областен Народен съвет – Ловеч, съгласно която на осн. чл. 101, 102, ал. 1 от ЗС, чл. 253 от ППЗТСУ, докладна записка от 30.06.1988 на ОбНС гр. Севлиево за откриване на производство по отчуждаване и оценителен протокол на комисията назначена със заповед № 576/2.06.1989 на Председателя на ОбНС гр. Севлиево са отчуждени имоти в м. Дрянът, кварталите Мокра Бяла, Суха Бяла кметство Валевци, община Севлиево за 2 строителство на язовир „Бяла“, както следва: 28. Имот в м. Мокра Бяла, кметство Валевци, община Севлиево извън полигона от 1200 кв.м. заедно с жилищната сграда и други подобрения на обща стойност 7974,27 лв. собственост на М. ДЯ.а Т. и П. В. П. по ½ ид.част на стойност 3987,13 лв. Собствениците, съгласно заповедта, са обезщетение, както следва: а) М. ДЯ.а Т. на основание чл. 251, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ по нейно искане в брой; б) П. В. П. на основание чл. 251, ал. 1, т. 1 по негово искане с право на строеж върху държавен парцел в с. Валевци за задоволяване на здравни и курортни нужди.

По делото е представена Заповед № 99 от 27.09.1991 г. на Областен Народен съвет – гр. Ловеч, с която на осн. чл. 103, ал. 2 от ЗТСУ и нотариално заверените молби на собственици на отчуждени имоти е видоизменена Заповед № 283 на Председателя на Областния народен съвет в частта й отнася се до местонахождението на некои от жилищата, с които са обезщетени собственици на отчуждени имоти за строителство на язовир „Бяла“, кметство м. Валевци, община гр. Севлиево с жилищя в ЖБ „Бяла 1“ и ЖБ“Космос 1“ гр. Севлиево, като е обезщетен П. В. П. с парцел I кв. 7 по плана на с. Стоките, община гр. Севлиево от 790 кв.м. на стойност 2370 лв.

По делото е представена Заповед № 443 от 02.08.1992 г., с която на основание чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ и Наредба вх. № 94-II-276/20.08.1992 год. е видоизменена Заповед № 99/27.11.1991 г. на Председателя на временния изпълнителен комитет на Областния народен съвет отнасяща се в частта и до местонахождението на имота, с която са обезщетение собственици на отчуждени за строителство на язовир „Бяла“, както следва: обезщетен е П. В. П. с парцел XIII в кв. 16 по плана на с. Горна Росица, Ловешка област от 850 м.кв. на стойност 1275 лв. Посочено е, че разликата от заплатения парцел I в кв. 7 по плана на с. Стоките от 1095 лв. да се възстанови на лицето П. В. П..

По делото е представен акт за държавна собственост № 21 от 17.09.1986 г. за процесния имот находящ се в с. Горна Росица.

Представен е и протокол № 9 за определяне на строителна линия и нИ. от 25.11.1992 г. за имот № XIII в кв. № 16 по застроителния и регулационен план на с.

Горна Рoсица, собственост на П. В. П., както и разрешение за строеж № 9,с което е разрешено на П. В. П. да извърши строителството в процесния имот, обективирано в разрешението .

По делото е представено удостоверение за наследници на П. В. П. с изх. № ДД1-А-07.783 от 27.03.2023 г., видно от което същият е починал на 12.01.2010 г. и е оставил за свои наследници ищците – Р. И. П., В. П. В. и М. П. Л..

По делото е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот № ОС – 14 от 04.04.2018 г., съгласно който Община Севлиево е продала на ответника Ц. Е. Г. недвижим имот, представляващ незастроен урегулиран поземлен имот XIII-общ.кв. 16, по плана на с. Горна Росица, общ. Севлиево, с площ 866 кв.м. за сумата от 4 610 лв. В договора е посочено, че е сключен на основание чл. 34, ал. 7 и чл. 35, ал. 6 от Закона за общинска собственост, Решение № 010/29.01.2018 г. на Общински съвет – Севлиево, Заповед № 0192/07.03.2018 г. на Кмета на Община Севлиево.

По делото е приложена заповед № 0192 от 07.03.2018 г., с която ответникът Ц.

Е. Г. е определен за спечелил публичен търг с явно наддаване за процесния недвижим имот, разписка и платежно нареждане и фактура за заплащане на сумата в размер на 5 792 лв.

Представено е и разрешение за строеж № 38/20.05.2019 г., с което е разрешено на Ц. Е. Г. да извърши строителство върху процесния имот – допълващо застрояване – гараж.

3

По делото е изискана и представена от Община Севлиево преписка по отношение процесния имот в с. Горна Росица.

По делото е прието заключение на вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза, съгласно което УПИ XIII – общ., кв. 16 по действащия регулационен план на с. Горна Росица, одобрен със Заповед № 32 от 10.10.1964 г. и изменен със Заповед № 228 от 1983 г. е напълно идентичен със : УПИ XIII-общ., кв. 16 по плана на с. Горна Росица по описа на Заповед № 443 от 21.08.1992 г., издадена от кмета на общ. Севлиево и УПИ XIII-общ., кв. 16 по плана на с. Горна Росица по описа на Договор за покупко-продажба на недвижим имот № ОС-14 от 04.04.2018 г., издаден от кмета на общ. Севлиево.

По делото не се спори, че ответникът Ц. Е. Г. владее имота, като това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетелите.

По делото са разпитани свидетелите В. Х.а С., Ц. Х. Л. и М. М. Г.а /майка на ответника/ и М.С.П..

От показанията на свидетелката С. се установява, че с В. се познават от 1990 г., а с Р. малко по-късно около 1994 г. и че ищците сеели царевица в процесния имот до към 2016 г. някъде 5-6 г. след това, спрели да го обработват. Ищцата споделила, че някаква жена се е обаждала и е искала да пита дали се продава имота.

От показанията на свидетеля Л. се установява, че през 2010 г. починал дядо му, а имотът бил даден на комшия, като в замяна на това, последният им давал земеделски неща. След това до към 2017 г. когато оперирали баба му мястото една година останало необработваемо. През 2018 г. сина й на бабата - В., отишъл на мястото да го почиства и разбрал, че мястото е продадено.

От показанията на свидетеля М. Г.а се установява, че има имот в с. Горна Росица повече от 30 години, дали им място, първоначално с право на строеж, баща й се отказал тогава от мястото в с.Стоките и му дали мястото с право на строеж на с. Горна Росица. Условията били, че ако до 5 години не се застрои ще им го вземат. Мястото на П. В. било дадено по същия начин. През 2018 г. синът и спечелил търг за мястото на П. В.. Свидетелката заявява, че е говорила с Р., преди това, дали продава имота.

От показанията на свидетеля М.С.П. се установява, че живее в имота си в с.