Определение № 1745 от 19.12.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 880/2024
- Вид
- Определение № 1745
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 19.12.2024
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 427 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 427, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.427 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1745 гр. Плевен, 19.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500880 по описа за 2024 година Постъпило е разпореждане №16515/02.12.2024г. на ДСИ Б.К. при Плевенски районен съд, с което е повдигнат спор за подсъдност между ДСИ при РС-Плевен и ДСИ при РС-Бяла Слатина.
В разпореждането се твърди, че изпълнителното производство е образувано за събиране на парично вземане, като в хода на същото е установено, че както настоящия, така и постоянния адрес на длъжника са в района на РС-Бяла Слатина, като те са били такива още преди образуване на изпълнителното дело. Твърди също, че след като е установил този факт е препратил изпълнителното производство на ДСИ при РС-Бяла Слатина, който обаче е отказал да го приеме. Затова и повдига спор за подсъдност.
Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в разпореждането, както и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигането на спор за подсъдност между ДСИ респ.ЧСИ е процесуално недопустимо действие, както от страна на съдебния изпълнител, така и по искане на която и да е от страните.
Споровете за подсъдност са изрично уредени в чл.122 от ГПК, като те са относими само спрямо исковия процес. По отношение на заповедното производство, изпълнителното производство и охранителното производство са налице специфични норми, които регламентират местната компетентност на съответния съд или друг орган. Доколкото заповедното производство се осъществява от съд, в практиката е прието, че би такъв спор би могъл да се 1 повдигне. За изпълнителното и охранителните производства обаче такъв ред не се предвижда.
ДСИ /респ. ЧСИ/ не е съд и следователно не може да прилага разпоредбата на чл.122 от ГПК, където изрично е посочено, че споровете за подсъдност са между съдилищата. Същевременно в глава 38 и следващите от ГПК, регламентиращи изпълнителното производство липсва аналогичен текст, който да дава възможност за ДСИ при разминаване в тълкуването за местната компетентност по едно изпълнително дело да сезира съд, за да определи, кой да води изпълнителните действия.
При тълкуването промяната на чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК настоящият състав приема, че когато обстоятелствата, обуславящи местната компетентност (постоянният или настоящ адрес или седалището на длъжника), са настъпили преди подаването на молбата, те имат значение за подсъдността и са основание за препращане на делото. ДСИ, при вече образувано изпълнително дело, не е следвало да се извършва действия по него. ДСИ е следвало да извърши проверка и след като установи постоянния и настоящ адрес на длъжника и констатира, че същите не са в района на РС-Бяла Слатина, да преустанови извършването на изпълнителни действия и да препрати делото по искане на взискателя с посочване на конкретен съдебен изпълнител, а при липса на такова искане, да го прекрати.
От друга страна обаче основанията за прекратяване на изпълнителното производство са уредени изчерпателно в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, като сред тях не е предвидена възможност за прекратяване на изпълнително производство поради образуването му в нарушение на чл. 427 от ГПК.
Прекратяването на изпълнението е действие, което е изцяло в компетентността на съдебния изпълнител. Това следва от нормата на чл. 435 от ГПК, която предоставя право на взискателя да обжалва прекратяването на принудителното изпълнение, а на длъжника – правото да обжалва отказа на съдебния изпълнител да го прекрати. Действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване са уредени с разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Нарушаването на местната компетентност на ДСИ по чл. 427 ГПК не попада в лимитативно посочените в чл. 435 от ГПК действия, които подлежат на съдебен контрол. Решаването на въпроса за местната компетентност по чл.
427 от ГПК при подадено възражение, е в правомощията на съдебния 2 изпълнител и не подлежи на съдебен контрол. В производството по реда на чл.
435 - чл. 438 ГПК, компетентният окръжен съд действа не като въззивна, а като контролна инстанция, той може да отмени незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, да го задължи да предприеме определено действие, но не и сам да извърши валидно изпълнително действие (в случая – да препрати изпълнителното производство, респ. да задължи ДСИ при РС-Бяла Слатина да стори това).
Недоумение буди и факта, че ДСИ при РС-Бяла Слатина е отказал приемане на делото при условие, че безспорно е установено със справка от База данни население, че постоянния и настоящ адрес на длъжника се намират в неговия съдебен район. Изложените в разпореждането от 29.08.2024г. мотиви нямат нищо общо с местната компетентност, а позоваването на чл.427 ал.4 от ГПК е неточно, защото е видно, че не е налице промяна в обстоятелствата по ал.1 т.5, а че тези адреси са били такива още при подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело /регистриран е настоящ адрес на 10.03.2023г., а молбата е подадена на 06.06.2024г./.
Независимо от правилните съображения, че изпълнителното производство следва да се води от местно компетентния ДСИ при РС-Бяла Слатина, ДСИ при РС-Плевен не притежава процесуалното средство да повдига спор за местна подсъдност и разпореждането му следва да се остави без разглеждане. Процесуално правните норми за разлика от материалните не могат да се тълкуват разширително, нито да се прилагат по аналогия, т.е. ако няма изрична уредба за определено процесуално правно действие, то е процесуално недопустимо, какъвто е и настоящия случай.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ разпореждане №16515/02.12.2024г. на ДСИ Б.К. при Плевенски районен съд, с което е повдигнат спор за подсъдност между ДСИ при РС-Плевен и ДСИ при РС-Бяла Слатина.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4