Решение № 261292 от 12.04.2021, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№261292/12.4.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненският районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

Т.Л.

Секретар:

Д.Д. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 11475 по описа на ВРС за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Е.А.С., ЕГН **********, в качеството на управител на етажната собственост на жилищната сграда „Г. -3“, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „С.“ №4, с която против П.В.К., гражданка на Р.Ф., родена на *** г., БУЛСТАТ *, с адрес: ***и Р. М. Ц., гражданин на Р.Ф., роден на *** г., БУЛСТАТ *, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „С.“ №*, ет.2, ап.2-7, е предявен иск по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3203/19.04.2019 г. по ч.гр.д. № 5434/2019 г. по описа на ВРС, а именно: 1690,67 лв. - главница, от която: 604,41 лв. за текущ ремонт и обслужване и 4,80 лв. за основен ремонт за 2017/2018 г., които ответниците е следвало да се заплатят в периода от 01.06.2017 г. до 30.08.2017 г., сумата 724,41 лв. за текущ ремонт и обслужване и 48 лв. за вода за 2018/2019 г., които ответниците е следвало да се заплатят в периода 01.06.2018 г. до 30.08.2018 г., както и сумата 309,05 лв. за възстановяване на разходи на Етажната собственост за юридически услуги по жалби на ответниците, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2019 г. до изплащане на вземането. Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

Ответниците са собственици на недвижим имот – апартамент №Б 4-1 в жилищна сграда „Г. - 3“, с адрес: гр. Б., ул. „С.“ №4. Съгласно утвърдени от ОС на ЕС правила и ред, всички собственици дължат заплащане на годишни разноски за текущата поддръжка на сградата, както и за основен ремонт. Към същите, пропорционално за всеки обект, се добавят и разноски за консумирана вода за басейн и душове. Предвид обстоятелството, че ответниците са чужди граждани, било прието същите да дължат разноски за периода от 01.06. до 30.08., като за 2017/2018 г., дължимата сума е следвало да бъде платена от 01.06.2017 г. до 30.08.2017 г., а за 2018/2019 г. – през периода от 01.06.2018 г. до 30.08.2018 г. Ищецът сочи, че ответниците дължат заплащане на следните суми:

604,41 лв. за текуща поддръжка и 4,80 лв. за основен ремонт за 2017/2018 г., които ответниците е следвало да се заплатят в периода от 01.06.2017 г. до 30.08.2017 г., сумата 724,41 лв. за текуща поддръжка и 48 лв. за вода за 2018/2019 г., които ответниците е следвало да се заплатят в периода 01.06.2018 г. до 30.08.2018 г., както и сумата 309,05 лв. за възстановяване на разходи на Етажната собственост за юридически услуги по жалби. Независимо от проведените разговори и отправени писмени уведомления, ответниците на изпълнили задълженията си към етажната собственост.

Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №5434/2019 г. по описа на ВРС, по което съдът е издал заповед за парично изпълнение по чл.410 ГПК.

Заповедта е връчена на ответниците, всеки от които, в срок е възразил срещу същата, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът е представил искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците представят писмен отговор на исковата молба, с който оспорват допустимостта и основателността на ищцовата претенция. Твърдят, че не е налице основание за ангажиране отговорността на ответниците в условия на солидарност.

Сочат, че претенцията спрямо всеки от ответниците, като обикновени съсобственици, каквито са били те през процесния период, следва да бъде съобразно квотите им в съсобствеността. Не е ясен начинът на формиране размера на претендираните суми. Ответниците са поискали, но не им е бил предоставен препис от проведено заседание на ОС на ЕС. Сочат, че през процесния период са обитавали собствения им недвижим имот за време по-кратко от 30 дни/годишно, поради което и на осн. чл.51, ал.2, пр. 2 ЗУЕС, не дължат такси за управление и поддръжка на общи части. Намира искането за заплащане на сумата от 309,05 лева – за заплащане разноски за правни консултации, за абсурдно. Страните по делото не се намират в облигационно правоотношение; сумата не представлява сторени съдебни разноски.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*, том *, рег. № *, дело №* от * г. на Ж.Т. – нотариус рег. № * в НК, вписан с дв. вх. рег. №*/* г., вх. рег. № *, акт №*, том *, дело №* на СВп – В., на 01.07.2014 г., ответниците П.В.К. и Р. М. Ц., придобиват, при равни квоти, правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор * – апартамент № *, находящ се в гр. Б., ул. „С.“ № *, ет.*, със застроена площ от * кв. м, състоящ се от преддверие, всекидневна с кухня, две спални, баня тоалет и тераса, при граници: на същия етаж – самостоятелен обект /СО/ с идентификатор *, СО с идентификатор *; под обекта – СО с идентификатор *, над обекта – СО с идентификатор *, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена жилищната сграда.

Видно от уведомление по чл.46б ЗУЕС, отправено до кмета на община Б., на проведено на дата 26.04.2017 г., общо събрание /ОС/ на етажната собственост /ЕС/ на сграда с адрес: гр. Б., ул. „С.“ № *, вх. Б, Е.А.С. е избрана за управител на ЕС.

По ч.гр.д

№ 5434/2019 г. на ВРС, приобщено по делото, е представен протокол № * от проведено на дата 30.08.2018 г., ОС на ЕС на сграда с адрес: гр. Б., ул. „С.“ № *, вх. Б, като по т.2 от дневния ред е взето решение, управителят на ЕС – Е.С. да бъде ангажирана и да представлява ЕС във връзка с образуване и водене на съдебни дела против длъжници към ЕС, за 2017/2018 г. и 2018/2019 г., за които са изготвени списъци, приложени към протокола. На позиция 19 от двата списъка са посочени ответниците с вземане в размер на 604,41 лева за 2017/2018 г. и 724,41 лева – за 2018/2019 г.

На

27.02.2019 г. Е.С. изпраща до втория ответник електронно писмо, с което го уведомява, че има следните задължения: за 2017/2018 г. – 604,41 лева; за 2018/2019 г. – 724,41 лева, 4,80 лева – за основен ремонт; 48 лева – „дълг за индивидуална вода“ и 309,05 лева – разноски за правни услуги свързани с действия извършени от ответниците.

Видно от

АУАН № */* г. и АУАН № */* г. на мл. експерт в дирекция „Устройство на територията и общинска собственост“, община Б., на всеки от двамата ответници е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че като собственик на апратамент № Б 4-1, находящ се сграда с адрес: гр. Б., ул. „С.“ № *, вх. *, ет. *, не е заплатил на ЕС, сумата от 609,21 лева, представляващи 4,8 лева годишна такса за капиталови ремонти и 604,41 лева – остатък от годишна вноска за текущ ремонт и обслужване на сградата – нарушение по чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС, като за извършеното нарушение е съставен констативен протокол на основание чл.57, ал.3 ЗУЕС, представен на общинската администрация на * г.

По делото е представен Правилник за вътрешния ред в Етажната собственост на собствениците, живущи в комплекс „Г.-3“ ул. „С.“ №*, гр. Б., област В., приет с решение на ОС на ЕС, проведено на 11.09.2017г. Видно от заключителните разпоредби на Правилника, собствениците, ползвателите и обитателите на жилищната сграда, дължат вноски за: текущо поддържане на общите части на ЕС и прилежащата територия; за основни /капиталови/ ремонти на жилищната сграда.

Определено е размерът на вноските за основни капиталови ремонти да бъдат 5 лева/месец, за всеки самостоятелен обект в жилищната сграда или 60 лева/година; за живеещите във вх.Б – 6,50 евро/кв.м застроена площ, посочен в документа за собственост. Предвидено е заплащането на дължимите вноски за текущ ремонт и обслужване, и на вноските за основни ремонти, да се извършва от 01.06. до 30.08. на текущата година, по банкова сметка ***, като „текуща година“ означава годишен период на обслужване и поддръжка на комплекса, който започва на 01.06 на текущата година и продължава до 31.05 на следващата година. С оглед горното е определено, че всички вноски за управление и поддържане, както и за основни ремонти, се дължат авансово, в началото на годишния период на обслужване – от 01.06 до 31.08 всяка година.

Представени са адресни регистрации на ответниците в община Б., от 12.06.2018 г. и от 05.06.2017 г.; платежни нареждания за извършени от тях плащания към ЕС, за вода и др.

По искане на ответниците, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на водения от тях свидетел М.Ц.В.. От показанията на св. Василев не се установяват релевантни за предмета на делото обстоятелства, поради което съдът не следва да обсъжда същите.

По искане на ищеца е допусната и проведена съдебно-счетоводна експертиза, заключението, на която е прието по делото като обективно и компетентно. От същото се установява, че за периода от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г., задължението за текущи ремонти и обслужване е в размер на 604,41 лева, а за основни ремонти – в размер на надплатена сума от 20,20 лева. За периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г., задължението за текущи ремонти и обслужване е в размер на 724,41 лева, а за основни ремонти е надплатена сума от 1,20 лева. За периода от м.06.2019 г. до м.08.2019 г., задължението за текущи ремонти и обслужване е в размер на 142,35 лева, а за основни ремонти е надплатена сума от 7 лева. Вещото лице е посочило общ размер на задължението за текущи ремонти – 1442,77 лева, след като с надплатените суми от общо 28,40 лева е коригирано задължението за текущи и основни ремонти, възлизащо на сумата от 1471,77 лева. По отношение потребената вода за периода от м.06.2017 г. до м.08.2019 г., след извършени справки, вещото лице е намерило, че в имота на ответниците е потребена вода в размер на 35,5 куб.м. При съобразяване цените на В и К услугите, предоставяни от „В и К В.“, за съответните периоди, е посочено, че дължимата сума за консумирана вода е в размер на 109,80 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 48, ал.8 ЗУЕС вр. чл. 51, ал.1 ЗУЕС и чл.50, ал.2 ЗУЕС вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

Възражението на ответниците, че производството по предявените искове е недопустимо, тъй като претенцията на ищеца е за ангажиране на отговорността им в условия на солидарност, без да е налице правно и фактическо основание за това, е неоснователно.

Въпросът дали е налице солидарност, е материалноправен въпрос по основателността, а не процесуалноправен въпрос по допустимостта на иска и производството по него /решение №234/12.10.2017 по дело №4348/2016 на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/. Със същия съдебен акт е намерено, че когато ищецът поддържа искане за солидарно осъждане, тогава съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който следва да установи характера на материалното правоотношение, респективно – дали то обуславя извод за солидарност и ако не – да разгледа доколко всеки от ответниците дължи и в какъв размер, в рамките на общо заявената сума.

От твърденията изложени в исковата молба, неоспорени от ответниците, както и от представените писмени доказателства, се установява, че П.В.К. и Р. М. Ц., са съсобственици, при равни квоти, на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор * – апартамент № *, находящ се в сграда „Г. 3“, находяща се в гр. Б., ул. „С.“ № *, ет.*, вх. *.

С решение на ОС на ЕС проведено на 26.04.2017 г. Е.А.С. е избрана за управител на Етажната собственост на горепосочената сграда.