Решение № 839 от 15.07.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. Велико Търново, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20224110100644 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че със застрахователна полица № *** е застраховал отговорността на водача на л.а. „***“ с рег. № *** по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със срок на действие 13.07.2018г. – 13.07.2019г. Ищецът посочва, че на 16.12.2018г. в гр. *** ответникът, при управление на застрахованото МПС, нарушавайки правилата за движение по пътищата, избирайки скорост на движение несъобразена с релефа на местността и състоянието на пътя /мокра настилка/, допуска поднасяне на л.а. в зона на дясна крива, вследствие на което преминава вляво на платното за движение и блъска паркирания л.а. „***“ с рег. № ***, който от своя страна се измества напред и се удря в контейнер за боклук. Ищецът допълва, че след настъпване на ПТП с материални щети, ответникът напуска местопроизшествието без да има съгласие на участниците в пътния инцидент относно обстоятелствата по реализирането му и без да уведоми полицията. Ищецът уточнява, че с тези си действия ответникът е осуетил възможността да бъде подложен на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества от органите за контрол, за което му е съставен АУАН № 501359. Ищецът твърди, че за причинените по л.а. „***“ вреди при него е образуван преписка по щета, по която след опис, експертиза и оценка на уврежданията, на правоимащия е изплатена сумата от 1472, 43 лв. с преводно нареждане от 02.01.2019г. Ищецът смята, че със заплащане на 1 застрахователното обезщетение, на основание чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ, за него е възникнало регресно вземане срещу ответника за платената сума, както и за 20 лв. – ликвидационни разноски. Ищецът твърди, че за платеното от него обезщетение в общ размер на 1492, 43 лв. се е снабдил със заповед за изпълнение срещу длъжника по ч.гр.д. № 3360/2021г. на ВТРС, която е връчена на ответника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид на изложеното правя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи горепосочената сума представляваща заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 00045060-18-307106, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Същият се явява в първото по делото съдебно заседание като признава иска.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото не е налице спор по фактите, а и те се установяват от представените от ищеца доказателства и признанията на ответника. На 16.12.2018г. в гр. ***, последният, при управление на л.а. „***“ с рег. № ***, застрахован при ищеца със застрахователна полица № *** от 13.07.2018г. /лист 6/ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със срок на действие 13.07.2018г. – 13.07.2019г., е причинил ПТП. От КП за ПТП 1702983/16.12.2018г. се установява, че ответникът при движение със застрахования автомобил по мокра пътна настилка в зоната на дясна крива при избиране на скоростта си на движение не се съобразява с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, вследствие на което същия поднася, преминава в ляво на пътното платно и с предната част блъска в задната част паркирания л.а. „*** ***” с рег. № ***, който в резултат на удара се премества напред и с предната си част се блъска в контейнер за боклук. В протокола за ПТП изрично е отразено, че ответникът е напуснал местопроизшествието без да има съгласие на участниците в пътния инцидент относно обстоятелствата по реализирането му и без да уведоми органите за контрол на движението на МВР.

От изисканата и приложена по делото АНП на ОДМВР В. Търново се установява, че на ответника е съставен АУАН № 2039/16.12.2018г. за извършените от него нарушения на правилата за движение по пътищата, при управление на застрахования автомобил - причиняване на ПТП, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия скорост и напускане на местопроизшествието без да има съгласие на участниците в пътния инцидент и без да уведоми органите на полицията.

Актът е подписан от ответника без възражения и същият е санкциониран за описаните в него нарушения по чл. 20 ал. 2 ЗДвП и по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ ЗДвП с НП № 182 1275-002112 от 20.12.2018г., връчено му на 15.01.2019г., което е влязло в сила. Факт, който не е спорен по делото. От дадените в хода на АНП обяснения от ответника, ценени в качеството им на извънсъдебни признания, се установява, че същият е причинил процесното ПТП и че не е останал на мястото на инцидента.

От приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че собственика на увреденото МПС е заявил пред ищеца застрахователна претенция, по която е образувана преписка по щета № 0004-5060-18-307106/1. От опис – заключение, експертиза и доклад по щета /листи 7-9/ е видно, че разходите за отстраняване на щетите по увредените части на л.а. „***“ възлизат на 1472, 43 лв. с ДДС. Тази сума е изплатена на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 02.01.2019.

/лист 11-12/.

От показанията на разпитания свидетел се установява, че рег. табела на автомобила управляван от ответника е намерена в багажника на блъснатото от него МПС и че същият е избягал от мястото на инцидента, преди да дойдат полицаите.

Застрахователят - ищец, позовавайки се на правото си на регрес спрямо ответника, се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3360/2021г. на ВТРС за изплатено от него застрахователно обезщетение в размер на 1472, 43 лв. и за ликвидационни разноски в размер на 20 лв. сумата от 1492, 43 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. В случая това означава ищецът да докаже пълно и главно всички елементи от фактическия състав на предявеното от него регресното вземане по чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ.

Съгласно посочената разпоредба застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, което е напуснало мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях е било задължително по закон /чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ/. Следователно възникването на регресното право на застрахователя предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя и 3 собственика на л.а., плащане от първия на дължимото застрахователно обезщетение за причинените от водача на застрахованото МПС вреди, осъществено от водача противоправно поведение при настъпване на застрахователното събитие, вид и размер на щетите, както и напускане на местопроизшествието от страна на деликвента преди пристигането на контролните органи, когато тяхното посещение е задължително.

В производството по делото безспорно се установи наличието на предпоставките по чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ за ангажиране на регресната отговорност на ответника.

Категорично се установи, че между ищцовото дружество и собственика на л.а. „***“ с рег. № *** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със застрахователна полица № *** от 13.07.2018г. със срок на действие 13.07.2018г. – 13.07.2019г. Със сключването на застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой /чл. 493 ал. 1 КЗ/.

Доказва се по делото, че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие /16.12.2018г./, изразяващо се в причиняване на ПТП, при което ответникът като водач на застрахования автомобил, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над него, неуспява да спре, преминава в ляво на пътното платно и блъска паркирания л.а. *** ***” с рег. № ***, който се предвижда напред и се блъска с предната си част в контейнер за смет. Това поведение на ответника е противоправно по своя характер, тъй като сочи на нарушение на правилата за движение по чл. 20 ал. 2 ЗДвП. Същият е избрал скорост за движение несъобразена с пътната обстановка и при възникнала опасност не е успял да спре, за да предотврати пътния инцидент. Посочения механизъм на настъпване на ПТП не е спорен по делото, признава се от ответника, а и се установява от съвкупният анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства. За да достигне до този извод съдът съобрази, че протокола за ПТП от 16.12.2018г. е издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му, в установената форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК.

Протоколът се ползва със задължителна материална доказателствена сила и съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя му изявления или за извършените от него и пред него действия. В случаят съставителят на протокола е посетил местопроизшествието, което изрично е отбелязано в бланковата форма. По този начин той е възприел и удостоверил пряко местоположението на участвалите в ПТП автомобили, характера и вида на нанесените щети, пътната обстановка в този участък от пътя към датата на настъпване на инцидента. Ответникът е подписал протокола за ПТП без да е възразил срещу описания в него механизъм на 4 произшествието. Идентично описание на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП се съдържа в АУАН № 2039/16.12.2018г., подписан отново без възражения, както и в издаденото въз основа на него НП № 18-1275-002112 от 20.12.2018г., необжалвано и влязло в сила. Макар и по аргумент на противното от чл. 300 ГПК, същите да не са задължителни за гражданския съд, ценени в своята съвкупност и взаимовръзка, позволяват на съда да приеме, че пътният инцидент е настъпил по посочения в протокола за ПТП начин. В тази насока са и направените от ответника съдебно и извънсъдебно признания, поради което и в съответствие с чл. 175 ГПК, същите служат за достоверно установяване на релевантни за доказване факти.

От удостовереното в КП за ПТП, от показанията на разпитания свидетел и от признанията на ответника категорично се установява, че последният е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по пътищата. Явяването на същите на мястото на инцидента е било задължително по арг. от чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ вр. чл. 125 т. 7 ЗДвП, тъй като липса постигнато съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него. В тази връзка напускането на местопроизшествието от ответника, преди пристигането на служителите на полицията сочи на осъществяване на специфичните изисквания на регресната отговорност по чл. 500 ал. 1 т. 3 КЗ.

Разпечатката съдържа 27 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47971496-9406-44a2-bbf0-0c90481ce4c0