Решение № 3384 от 13.08.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 3384 гр. Пловдив, 13.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14706 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Л.К.О. против ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 13 500 лв., представляваща обезщетение за настъпване на застрахователно събитие - кражба на моторно превозно средство, а именно лек автомобил **********с **********, извършена на **********г. в град М., И, застрахован при ответното дружество със застрахователна полица *****от 18.10.2017 г. по застраховка “Булстрад Каско Стандарт”, както и за заплащане на сумата от 759, 01. лв. - ведно с обезщетение за забава за периода от **********г. до 11.09.2018 г. ведно със законна мораторна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил **********с **********, който е застрахован при ответното дружество със застрахователна полица *****от 18.10.2017 г. по застраховка “Булстрад Каско Стандарт”. Твърди, че по така възникналото застрахователно правоотношение е заплатил всички вноски. Посочва, че през месец февруари 2018 г. отпътувал по работа в гр. М., И, като при пристигането си на 17.02.2018 г. паркирал автомобила си на *****” на кръстовището с *****”. На **********г., когато се върнал при автомобила си, установил че последният не се намира на мястото, на което го е оставил. Незабавно подал жалба за кражбата в Областната служба на карабинерите в Сицилия, като била заведена претенция *****(референтен *****). Упълномощил застрахователя да встъпи в правата му, след изплащане на застрахователното обезщетение, ако автомобилът бъде намерен. Застрахователят отказал заплащане на застрахователното обезщетение с писмо изх. № *****г. на основание Общите условия по застраховка “Каско

Стандарт”, раздел “Каско”, глава Пета, параграф IV,

“Изключения”, т. 6, поради представяне на един ключ от автомобила и посочване, че дистанционното устройство (транспондер) за допълнително монтирания имобилайзер са се намирали в автомобила в малката жабка в ляво под волана и последното е откраднато заедно с автомобила. Счита, че единствените основания за отказ за заплащане на обезщетение са предвидени в чл. 211 КЗ, като посоченият случай не попада в нито едно от тях. Счита за неприложима и хипотезата на чл. 211, ал. 1, т. 2 КЗ, като счита, че установените в Общите условия задължения са установени в противоречие на закона и в този смисъл са нищожно, като на следващо място посочва, че неизпълнението не е съществено с оглед интереса на застрахователя. Счита, че дължимото обезщетение е равно на застрахователната сума по полицата, като претендира заплащане на обезщетение за забава от датата на установяване на застрахователното събитие – **********г. до датата на предявяване на исковата молба – 11.09.2018 г. в размер на сумата от 759, 01 лв. Претендира заплащане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът е подал в законоустановения за това срок отговор на исковата молба, в който излага доводи за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Счита, че в производството по делото не са представени доказателства за осъществяване на покрит риск “кражба” на територията на Република И. Дори да се приеме, че посоченото застрахователно събитие се е осъществило, счита, че последното е настъпило поради неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му, предвидени в Общите условия – т.

2 от Раздел IX “Предохранителни мерки” и т. 1 от Подраздел III “Санкции при увеличение на риска”. Сочи, че автомобилът – по искане и възлагане на ответника, е бил снабдено с техническо устройство за защита – имобилайзер, което не е функционирало, поради оставяне на транспондера в застрахования лек автомобил. Това обстоятелство не се отричало от ищеца, а напротив – било изрично посочено от ищеца в депозирана от последния декларация. Ищецът нарушил изискванията на чл.

395, ал. 1 КЗ, тъй като оставил автомобила продължително време без надзор.

Сочи, че събитието е възникнало в хипотезата на необявяване на обстоятелства от значение за риска, които са повлияли върху осъществяване на събитието. Твърди, че при сключване на договора е обявено, че автомобилът ще се съхранява в гараж/паркинг (бокс), което не е сторено, тъй като при настъпване на застрахователното събитие последният е бил оставен за продължително време навън. Оспорва предявеният иск и по размер. Посочва, че обезщетение за забава се дължи не от деня на настъпване на застрахователното събитие, а от момента на изпадане в забава – при неплащане на обезщетението в 15-дневен срок от представяне на всички документи, предвидени в условията на договора.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд –

Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т. е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на погиналата вещ.

С оглед на наведените от страните фактически твърдения съдът в неоспорения от страните доклад по делото е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към момента на твърдяното застрахователно събитие между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Каско” за лек автомобил „***“ с **********, че ищецът е уведомил застрахователя на 09.03.2018 г., че транспордерът на имобилайзера е бил оставен в автомобила към твърдения момента на неговото изчезване, както и че автомобилът е бил оставен на открито (извън гараж) за периода от 17.02.2018 г. до **********г.

Застрахователният договор е договор, по силата на който застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или сума. Със същите правни белези се характеризира и договорът за имуществено застраховане, който има за предмет оценими в пари права на застрахования. Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди От представената по делото застрахователна полица *****по “Булстрад Каско Стандарт”, сключена между ЗАД “Булстрад Виена Иншуранс Груп” и Л. К.О., се установява, че между страните е сключен договор за имуществено застраховане, по силата на който ищецът е застраховал при ответното дружество лек автомобил марка *** с ***.

Уговорен е срок на покритие на застрахователната полица от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. и застрахователна сума в размер от 13 500 лв.

Установява се, че към момента на сключване на договора – 18.10.2017 г., по заявка на застрахователното дружество в автомобила е инсталиран безкабелен имобилайзер “***”, който е предаден на собственика на автомобила с два броя ключове. Това обстоятелство се установява от представения по делото Протокол, подписан от ищеца и представители на дружеството поставило имобилаизера по поръчка на застрахователя. В протокола е посочено, че дистанционните чипове на “***” не трябва да се съхраняват в автомобила. Поставеното устройство е било с установен гаранционен срок от 24 месеца, което се установява от приложената по делото гаранционна карта.

Установява се, че по повод сведение на ищеца е образувана щета *****(референтен *****), по която с писмо изх. ***. ответното застрахователно дружество е отказало заплащане на застрахователното обезщетение, като се е позовал на клаузата на т. 6, Раздел “Каско”, Глава Пета, Параграф IV “Изключения” от Общите условия, съгласно която не се покриват щети по МПС, настъпили вследствие на осъществено събитие по риска “кражба” в случай, че всички изброени в Предложението за застраховане заключващи устройства на МПС не бъдат предоставени в срок от 24 часа от предявяване на претенцията за застрахователно обезщетение. В писмото за отказ е посочено, че застрахованият е предал само един ключ от автомобила и е посочил, че дистанционното устройство за допълнително монтирания имобилайзер е било оставено в автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие. За това обстоятелство застрахованият – ищец е подписал декларация от 12.03.2018 г. В посочената декларация ищецът е заявил, че автомобилът при закупуването му е бил предаден с един ключ, като е посочил, че единият ключ за имобилайзера е бил в автомобила – в малката жабка в ляво под волана, а второто дистанционно е в дома му в И.

От представеното по делото свидетелство за регистрация, част I, се установява, че лек автомобил **********с ********** е собственост на ищеца Л.К.О., което обстоятелство не е спорно между страните в производството.

Следователно установи се наличието на първата материалноправна предпоставка, обуславяща възникване отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане на моторно превозно средство, собственост на ищеца, което да покрива риск “кражба”.

Според съда в производството по делото се установява и наличието на настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск, а именно кражба на застрахованото имущество – лек автомобил **********с **********, осъществена на територията на Република И в периода от 17.02.2018 г. до **********г. – на която дата е установена липсата на лекия автомобил от мястото, на което последният е бил паркиран - в гр. М. на *****” на кръстовището с *****”. От представените по делото доказателства – заверен превод на Протокол изх. № ***на Областна служба на карабинерите в Сицилия, Отряд на карабинерите в М. А., се установява, че на 23.02.2018 г. ищецът е подал устен сигнал за кражба на посочения лек автомобил, като е заявил, че деянието е било осъществено в периода от 17.02.2018 г. до **********г.

Представено е и извлечение от сайта на Министерство на вътрешните работи на Република И, от което се установява, че при осъществена проверка по регистрационния номер на автомобила се установява, че за последният е налична подадена жалба за кражба на 23.02.2018 г., която услуга се ръководи от Централна дирекция на криминална полиция по повод откраднати или загубени автомобили.

Наистина от представените документи не се установява по повод на така подадената жалба да е било образувано разследване (досъдебно производство) от местните полицейски органи в гр. М., Република И, нито се установява това производство да е било спряно, респ. прекратено, поради неустановяване на извършителя, съответно да е приключило с присъда при установяване на извършителя и провеждане на съдебно производство. В Кодекса на застраховането обаче не са предвидени специални изисквания за установяване на настъпило застрахователно събитие, поради което начинът на установяване на застрахователното събитие се определя от страните при сключване на договора. Нещо повече в дефинитивната разпоредба на чл. 3, ал.

1 КЗ е посочено, че застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности, включително и установяване на настъпило застрахователно събитие.