Решение № 5838 от 17.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5838 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100505615 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20134679/08.01.2025 г., постановено по гр.д. № 26 953/2014 г. на СРС, ГО, 73 състав, е допуснат до делба имот - жилищна сграда с идентификатор № ***, състояща се от първи, втори етаж, подпокривно пространство, общи помещения и сутерен, с адрес: гр. София, р-н ****, между Т. П. и Н. Г. К. при квоти съответно 1/3 и 2/3.

С решението е отхвърлен искът за делба относно производствена сграда с идентификатор № *** с площ 111 кв.м.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25001477/ 03.02.2025 г. от Н. Г. К. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът за делба да бъде отхвърлен. Навежда, че имотът с идентификатор № ***, макар и построен след 1996 г. по време на брака, е негова лична собственост. Излага, че сградата е построена в ПИ, което не е предмет на иска за делба и е съсобствено между въззивника съделител, майка му и братята му. Въззивникът бил собственик на 8/12 ид.ч. от ПИ, а понастоящем на цялото ПИ.

На първо място, въззивникът твърди, че правото на строеж, във връзка с което е построена сградата, му е дарено, поради което сградата се явява лична собственост.

На второ място, въззивникът оспорва сградата да е станала СИО и поради липса на принос на бившата му съпруга - другия съделител. Излага в тази връзка, че строителните книжа са на негово име, както и разрешението за строеж. Навежда, че за труд и материали за построяване на сграда не е заплащал, а за издигането й е вложил 1 личен труд и му помагали близки и приятели, които му дължали услуги /той бил автомонтьор/. Оспорва да е заплащал за материали – тях също получил на бартер или брат му ги осигурил от немската фирма, за която работел това. При това положение бившата съпруга и съделител не допринесла никак за изграждане на сградата – не е участвала с труд и не готвела за майсторите. Поради това искът за делба относно сградата следвало да бъде отхвърлен, понеже сградата не е СИО.

Въззиваемият Т. П. оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 23.04.2025 г.. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част за допускане до делба, но оспорва квотите. Оспорва другият съделител да е получил всички материали напълно безплатно. Сочи, че се грижила за домакинството по време на брака.

Подадена е и въззивна жалба вх. № 25002336/ 17.02.2025 г. от Т. П. срещу решението, в частта, с която е допуснат до делба имот - жилищна сграда с идентификатор № ***, състояща се от първи, втори етаж, подпокривно пространство, общи помещения и сутерен, при приетите квоти; в частта, с която не е допуснат до делба имот – сграда с идентификатор № ***.

Поддържа, че жилищна сграда с идентификатор № *** следва да бъде допусната до делба при равни квоти, като К. не е навеждал възражение за трансформация на лично имущество с отговора на исковата молба. В отговора съделителят не е твърдял правото на собственост върху сградата да е придобито срещу правото на строеж /което му е дарено/, а е поддържал, че правото на строеж му е учредено безвъзмездно, осъществено е и поради това сградата е негова индивидуална собственост. В тази връзка съделителят П. сочи, че правото на собственост е възникнало след реализиране на правото на строеж и липсва трансформация, каквато би имало например при отчуждаване на правото на строеж, срещу което да се придобие правото на собственост. Сочи, че при учредено право на строеж според ПВС № 5/1972 г. сградата става СИО.

Следвало да бъде допусната до делба и сграда с идентификатор № ***. Относно нея сочи, че тя представлява пристройка и принадлежност към сградата, а не обслужва земята. Пристройката била долепена към сграда с идентификатор № ***. и ответникът не е твърдял тази пристройка да е негова лична собственост. Пристройката била построена след м. 10.2003 г. до м.

09.2010 г. като допълващо застрояване.

Моли и двата обекта да бъдат допуснати до делба при равни квоти от по 1/2.

Подаден е отговор от 24.04.2025 г. от Н. Г. К., с който се оспорва въззивната жалба. Сочи, че сграда с идентификатор № *** е съществувала в ПИ преди построяването на другата сграда, а и между двете сгради няма топла връзка.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част.

Въззивният съд намира, че решението е неправилно в частта относно определените квоти на съсобственост от допуснатия до делба имот с идентификатор № ***, които вместо определение 1/3 и 2/3 следва да са ½ и ½. Относно обекта с идентификатор № *** решението следва да бъде потвърдено.

2

Предявен е иск за допускане до делба на множество имоти и движими вещи, но след оттегляне на иска за делба предмет на делбата са останали: и м о т с идентификатор № ***, представляващ жилищна сграда, състояща се от първи, втори етаж, подпокривно пространство, общи помещения и сутерен, с адрес: гр. София, р-н ****, построена в ПИ с номер по предходен план 470, кв. 52, парцел VIII. Според техническата експертиза /л. 125 и сл. / първи етаж на сградата е със ЗП 149,92 кв.м., а втори – 168,53 кв.м.; пристройка към първия имот, долепена от източната й страна, която пристройка е метална с ламаринен покрив, използва се като склад и е заснета в КК и КР с идентификатор № ***. Според СТЕ пристройката е с площ 111 кв.м., като между пристройката и сградата няма топла връзка;

Тези имоти са посочени в исковата молба под пунктове I - 1 и II. Скици на л. 73 и л. 74.

ПИ с идентификатор № *** не е предмет на делбата – изявление в с.з. от 22.02.2019 г. /л. 93/ и в с.з. от 18.02.2022 г. /л. 157/.

Страните са бивши съпрузи, като не се спори, че бракът между тях е сключен при действието на СК от 1985 г., на дата 04.05.1994 г., и е прекратен с развод на 25.03.2014 г. при действието на СК от 2009 г. Приложено е удостоверение за брак на л.

8, като посочената в бракоразводното решение /л. 6/ дата 11.11.2003 г. на сключване на брака е погрешна – това е датата на издаване на СУ.

Страните не спорят, че са били в брак от 1994 г. до 2014 г., в режим на СИО.

Според чл. 19 СК от 1985 г. вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.

Според чл. 21, ал. 1 актуален СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Съвместният принос се предполага до доказване на противното – чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 3 СК. Приносът може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.

Не е било спорно между страните и че ПИ, в което са построени сградата и пристройката към нея – УПИ номер по предходен план 470, кв. 52, парцел VIII, е било до 2005 г. съсобствено между ответника съделител /съпруга/ и трети за спора лица – неговата майка и братята му, а впоследствие само собственост на съделителя. Това се установява и от представените н.а. С н.а. № 103, том тридесети, дело № 5558/1969 г.

/л. 156/ мястото е придобито от Г. К., който е баща на ответника видно от удостоверение за наследници на л. 19 и е починал на 22.04.1987 г.

След откриване на наследството на Г. К. поземленият имот, който не е предмет на делбата, но статутът му се изследва във връзка с учредено право на строеж, е станал съсобствен, поради прекратяване на СИО и наследяване. Съсобственици са станали преживяла съпруга Е. К.а на 7/12 ид.ч. и и по ½ на всеки един от четиримата синове, един от които е ответникът Н. К..

На 13.05.1996 г. /дни след учредяване на правото на строеж от 01.05.1996 г./ Е.

К.а е дарила на сина си ответника притежаваните от нея 7/12 ид.ч. от имота с н.а. от 13.05.1996 г. /л. 20/. Така поземленият имот е станал съсобствен между ответника Н. К.

3

- собственик на 8/12 ид.ч. от имота, и братята му.

На 21.11.2005 г. /л. 25/ по силата на покупко- продажба ответникът е станал собственик на целия поземлен имот.

Както се посочи, поземленият имот не е предмет на иска за делба. Свързано с казуса е и има решаващо значение относно иска за делба на сградата и пристройката, че сградата е построена върху поземления имот по силата на учредено право на строеж в периода от 01.05.1996 г. /учредено право на строеж/ до 24.10.2003 г. /когато е въведена в експлоатация сграда с идентификатор № ***/.

В този период 01.05.1996 г. – 24.10.2003 г. поземленият имот е бил съсобствен между ответника Н. К. и трети за спора лица.

В периода 01.05.1996 г. – 24.10.2003 г., когато е построена сградата, страните по делбата са били в брак при режим на СИО.

Не е било спорно, а и се установява, че на 01.05.1996 г. съсобствениците на поземления имот са учредили безвъзмездно право на строеж в полза на ответника Н.

К. – представено е искане по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ от 01.05.1996 г. на л. 20.

До тук съвпадат изводите на СРС и на СГС.

Формиран е спор между страните относно това дали: сграда с идентификатор № ***, построена в периода 01.05.1996 г. – 24.10.2003 г. когато съделителите са били в брак, е индивидуална собственост на ответника Н. К. или е съсобствена между тях като изградена по време на брака с общи сили и средства, при съвместен принос на съпрузите във връзка с реализиране на право на строеж в полза на един от съпрузите; дали пристройка с идентификатор № *** съставлява самостоятелен обект на собственост или е принадлежност, а ако е обслужваща то дали обслужва земята или сграда с идентификатор № ***;

С отговора на исковата молба ответникът Н. К. / относими пунктове 1 и II/ прави следните оспорвания. Оспорва сграда с идентификатор № *** да е съсобствена, а напротив била негова индивидуална собственост, поради това, че /л.

17/ нему е учредено и то безвъзмездно право на строеж за построяването й. Поради това било налице “дарение“ в негова полза. След това се сочи, че строителните книжа са на негово име.

Във връзка с това неуточнено възражение СРС е възприел, че се прави възражение за трансформация, а именно трансформация на лична собственост по чл.

23 СК, като се твърди, че правото на строеж е преобразувано в построената сграда, като то е учредено само на ответника съделител.

С отговора на исковата молба не се прави възражение за липса на принос на ищцата за изграждане на сградата, но с решението за пълнота е разгледано и възражение за оборване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК.

Настоящият състав намира, че възражение по чл. 21, ал. 4 СК се прави една с въззивната жалба на Н. К., който твърди, че сградата с идентификатор № *** е построена без бившата му съпруга да е помагала с физически труд за това и без да готви на майсторите. Твърди липса на принос на другия съпруг. Също така въззивникът ответник твърди, че за труд и материали за построяване на сграда не е заплащал, а за издигането й е вложил личен труд и му помагали близки и приятели, които му дължали услуги. Той бил автомонтьор. Оспорва да е заплащал за материали – тях също получил на бартер или брат му ги осигурил от немската фирма, за която 4 работел това.

СРС е приел, че презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК не е оборена по възражението по чл. 21, ал. 4 СК.

Приел е, че е налице частична трансформация поради това, че правото на строеж е било учредено и то безвъзмездно само в полза на съделителя Н. К.. Поради това, при реализирането на правото на строеж и достигането на етап “груб строеж“ на сградата и възникването на право на собственост върху сградата, следвало да се отчете учреденото право на строеж. Приел е, че е налице трансформация / по смисъла на чл.