Определение № 69 от 27.03.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Бургас, 27.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Веселка Г. Узунова

Яница С. Събева Ченалова като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно наказателно дело № 20242000600067 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК. Образувано е по жалба на защитника на лишената от свобода Д. И. - адв. Т. Г., против определение № 88 от 20.02.2024г. по ЧНД № 58/2024г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за условно предсрочно освобождаване.

На основание чл.440, ал.2, вр. чл.345, ал.1 от НПК, въззивната инстанция разглежда подадената частна жалба в закрито заседание.

В жалбата не се сочат конкретни съображения за недоволство от първоинстанционния акт. След запознаване с мотивите на окръжния съд, е подадено допълнение от защитника, в което искането за отмяна на атакувания акт и постановяване на исканото УПО, е обосновано с неправилната (според жалбоподателя) преценка на събраните доказателства. Изтъкната е трудовата дейност на осъдената в кухнята на затвора; възможността да започне работа незабавно след евентуалното й освобождаване; участието й в клубове по интереси; намаляването на стойността на риска от рецидив; приемането на осъждането; влошеното й здравословно състояние; остатъка от неизтърпяното наказание, който при неуважаване на искането би повлиял негативно на осъдената; заболяванията на майка й; невъзможността да се грижи за сина си, на когото е единствен родител. Възразява се, че съдът не бива да приема безкритично становището на затворническата администрация.

Осъдената И. е подала искане за събиране на доказателства – от началника на затвора да бъдат изискани опис на посочените от съда множество докладни за „конфликтно“ вграждане в групата; да се изискат и „поставят извън кориците на делото“ жалбите, които са подавани срещу нея само от 2 л. св. от всички пребиваващи в затвора осъдени лица, с които тя счита, че окръжният съд не се е запознал и е кредитирал твърдения, а не доказателствен материал; да се изиска от началника на затвора да представи информация в какви програми за въздействие е била включена, или е 1 планирано да бъде включена осъдената. Подадено е и допълнение към доказателствените искания – за изискване на информация за работното време на осъдената; амбулаторни листове и рецептурна книжка за времето от 10.11.22г.-18.03.24г.; финансови бележки за закупуване на лекарства и откога ги приема; препоръката от пародонтолог; всички прекъсвания на изтърпяване на наказанието от окръжния прокурор; всички епикризи; протоколите от рецептурната книжка.

В становище на зам. апелативния прокурор жалбата е оценена като неоснователна и се предлага да не бъде уважена. Прокурорът изразява съгласие с първоинстанционния съд, че не може да се направи извод за постигнато поправяне на осъдената, тъй като не са налице категорични доказателства за сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в характера и поведението й. Доводите, свързани с личността на жалбоподателката, здравословното и семейно състояние, обстоятелствата, свързани с индивидуализацията на наказанието, са неотносими към въпроса за УПО, доколкото преценката за това се прави единствено въз основа на поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието. В мотивите към атакувания съдебен акт са изложени всички факти от значение за преценката на поведението на осъденото лице. Изводите се основават на конкретни факти и анализ на цялата доказателствена съвкупност, съдържаща се в затворническото досие. Оценката на риска от рецидив е занижена само с 1 т. в рамките на една година след първоначалната. Посочени са проблемни зони, които не са показали постигане на нужното корекционно въздействие.

Най-напред настоящият съдебен състав следва да посочи, че исканите от лишената от свобода жалбоподателка доказателства, се съдържат в приложеното към делото затворническо досие, състоящо се от три тома.

Доказателства от кръга на посочените са събирани по нейно искане от окръжния съд и приложени по опис в съдебното производство на л.53 жалби, ведно със становища на инспектори и обяснения от осъдената, както и дисциплинарна преписка с приложени обяснения от лишени от свобода, становища от инспектори и заповед за наказание. Ето защо няма основание да се изискват отново с нарочни описи и писма от началника на затвора. Всички документи са били обект на преглед и анализ от първоинстанционния съд, независимо че не е направено изискваното от осъдената позоваване - №, дата, от кого изхождат, какво е съдържанието на всеки документ. Доказателствата са на вниманието и на въззивната инстанция, като ще получат съответната правна оценка.

Няма спор за повода, по който И. се намира в затвора, нито за времетраенето на пребиваването, което изпълва изискването на чл.70, ал.1, т.1 от НК. Същата е с безспорно установена съдимост.

Понастоящем търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години по присъда по ВНОХД № 314/2019 г. на Апелативен специализиран наказателен съд – София, изменена с Решение № 49/9.XI.2022 г. по нак.д. № 2

340/2021 г. на Върховния касационен съд на Р България за престъпление по чл.302, т.1, т.2 и т.4 вр.б.“а“ вр.чл.301, ал.1, пр. първо и пр. второ вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. Постъпила е в Затвора - Сливен на 10.11.2022 г. Към 20.02.2024 г. е изтърпяла фактически 1 година 3 месеца и 10 дни, от работа 4 месеца и 24 дни, от арест 1 година 11 месеца и 17 дни., от прекъсване 1 месец и осем дни - всичко 3 години 6 месеца и 13 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 2 години 5 месеца и 17 дни.

Няма спор, че едната обективна предпоставка за постановяване на УПО, свързана с изтърпяване на не по-малко от половината наложено наказание, е налице. Спорно е наличието на втората – дали осъдената е дала доказателства за своето поправяне.

На основание чл.439а от НПК, такива доказателства са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие и общественополезни прояви. Пак според същата норма, тези доказателства се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Законът указва също, че неприлагането на мерки за поощрение, неучастието в програми или дейности, когато такива не са били достъпни за осъдения, или размерът на неизтърпяната част на наказанието, не могат да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на УПО, без да се изследва цялостното поведение по време на изтърпяване на наказанието.

Личността на лишената от свобода и процесът на изпълнение на наказанието съдържат несъмнено положителни характеристики. Пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства във връзка с образователния ценз на жалбоподателката и осъществяваните от нея до изтърпяване на наказанието трудови дейности, които я характеризират положително, въпреки че нямат пряко отношение към процеса на изпълнение на наказанието и доказателствата за процеса на поправяне.

Като положителни обстоятелства, относими към въпроса за поправяне, обективно са оценени участията й в част от предлаганите конструктивни дейности, въпреки посоченото от администрацията предпочитание на такива с ниско ниво на натоварване и неизискващи предварителна подготовка, както и проявения стремеж с минимални усилия да постига максимален резултат и ползи за себе си.

Положително обстоятелство е и поетата инициатива за ангажираност с клуб за: “Тихи игри“ /карти, Не се сърди човече/, водене на “Лексикон“, макар и приети от оценяващата затворническа администрация като дейности, които имат единствено развлекателен характер и неотговарящи на декларираните от осъдената познания и компетентност.

3

Награждавана е двукратно на основание чл. 98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС с „Писмена похвала“:

-на 23.10.2023 г. за участие в конструктивни дейности по повод отбелязване на Деня на Съединението и Деня на Независимостта на България -на 20.12.2023 г. за влагане на усилия при изпълнение на трудовите задачи.

От 03.01.2023 г. е устроена на работа в затворническа кухня, като се справяла относително добре с поставяните задачи, въпреки че не усвоила напълно всички трудови навици и умения, и изпълнявала предимно спомагателни функции при подготвяне на заготовки за предстоящото приготвяне на храна за лишените от свобода.

И в така приетите положителни обстоятелства в процеса на изтърпяване на наказанието, основателно са посочени негативни моменти. В трудовата дейност на 12.08.2023 г. е било допуснато колективно нарушение на технологичния процес, като работещите първа смяна в затворническа кухня не вложили необходимите продукти за приготвянето на вечерята за същия ден, в резултат на което целия краен продукт бил негоден за консумация. На всички, имащи принос към допуснатото, в това число и л.св. И., със заповед на началника на затвора била удържана парична сума за възстановяване на щетата.

Участието й в трудова дейност е оценено от администрацията като характеризиращо се с постоянство, но без особени трудови постижения.

Частично се е ангажирала с конструктивни дейности, но основно такива, развити преди това от други осъдени.

Посочените обстоятелства, значими за преценката за наличие на предпоставки за УПО, не са достатъчни, за да се направи извод за поправяне.

Оспореното в жалбата становище на началника на затвора, за което се възразява, че не следва да бъде възприемано безкритично от съда, не представлява необосновано субективно мнение и отношение на длъжностното лице към лишената от свобода, а изискуем от закона официален документ, съставен по предвиден ред и форма, въз основа на всички документи и доказателства, налични в затворническото досие, както и на становища на други длъжностни лица – инспектори в сектор „Социални дейности и възпитателна работа“, оправомощени от закона да организират и съблюдават изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ и поведението на осъдените лица в местата за изтърпяване на това наказание. Данните от периода на изпълнение на наказанието, налични в досието, са систематизирани и обосновали изводите в Системата за оценка на правонарушителя, Препланиране на присъдата и Становището относно УПО на началника на Затвора. Ето защо това становище, придружено от доказателствата, от които е мотивирано, няма как да не бъде съобразено от съдилищата според съдържанието му.

От посочените документи първоинстанционният съд правилно е приел 4 констатираната и посочена от затворническата администрация затруднена адаптация на осъдената към изискванията на изолираната среда, състояща се в неприемане факта на осъждането, негативни нагласи към служителите и нормативните изисквания, отношения с останалите осъдени. Правилно е прието и частичното преодоляване на проблемите, в резултат на осъществените периодични консултативни срещи с психолог и подкрепяща индивидуална работа от ИСДВР.

Основателно са приети конфликтни отношения на жалбоподателката с други лишени от свобода, провокирани от личностни особености, демонстриране на социално – интелектуално превъзходство над другите и отказ да се съобразява с останалите. Тези отношения са обективирани в приложени в досието оплаквания от други лишени от свобода, касаещи споделяне на информация от жалбоподателката в социални мрежи и обществени медии за живота в затвора, в която информация някои лишени от свобода се припознали в неблагоприятна светлина и това провокирало негативното им отношение към И.. Шест пъти тя е била премествана в различни спални помещения, поради изявен непрекъснат стремеж да налага свои правила и изисквания в стаите, в които е настанявана. Често не е спазвала дадените препоръки и насоки от затворническата администрация за промяна на поведението. Посочените изводи на съда не са обосновани само от съдържанието на становището на началника на затвора, а и от подкрепящите го и налични в досието докладни на инспектори СДВР, заповеди за преместване и наложено дисциплинарно наказание, регистрираните жалби против л.св. И. с вх. № 8/03.01.2023 г., вх. № 24/21.03.2023 г., вх.№ 29/03.04.2023 г., вх.№ 30/03.04.2023 г., вх.№ 2/10.01.2024 г. Множество докладни и становища с коментираното съдържание са налични в затворническото досие, депозирани от НС СДВР гл. инсп. И., ИСДВР Р., мл. инсп. П., мл. инсп. Ф., мл. инсп. Т. Н., мл. инсп. А., мл. инсп. Й.,мл. инсп. Е.