Решение № 92 от 18.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000202 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 ГПК.

Обжалвано е решение № 8 от 05.02.2025г., постановено по т.д. № 4 по описа за 2024г. на ОС Хасково, с което е осъдено „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ №68 да заплати на Д. П. Х., ЕГН ********** със съдебен адрес гр.П., ул.“Р.“ №27 следните суми:

105 000 лв., частична претенция от 250 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинени болки и страдания, вследствие смъртта на неговия син П. Д. П., б.ж. на с.Р., община Д., област Х., починал на 13.07.2022г. в резултат на пътно транспортно произшествие, станало на 17.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 12.01.2024г. до окончателното изплащане на главницата и е отхвърлен иска до пълния заявен размер от 180 000 лв.;

11 620лв., предявена като частичен иск от 36 312,50лв., представляващи законна лихва за забава върху главницата от 105 000лв. за 1 периода от 01.11.2022г. до 10.01.2024г;

2 985лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от настъпилата смърт на П. Д. П., б.ж. на с.Р., община Д., област Х., починал на 13.07.2022г. - направени разходи за закупуване на траурни стоки и услуги за погребение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 12.01.2024г. до окончателното изплащане на главницата.

Решението в отхвърлителните части, касаеща претендираното обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забава плащането му е обжалвано от Д. П. Х., ЕГН ********** със съдебен адрес гр.П., ул.“Р.“ №27, представляван от адв. С. И. с твърдения за неправилност и необоснованост при формиране на извода, че малолетното дете е допринесло за настъпилите вредоносни последици или за приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, както и за неправилно приложение на принципа на справедливост при определяне на справедливия за ищеца размер на обезщетението, който счита, че е занижен и несъответен на чл. 52 ЗЗД. Жалбоподателят настоява въззивният съд да отмени решението в отхвърлителната му част и да постанови ново, с което предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за пълния претендиран размер. Претендира разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68, представляван от юрисконсулт Г. Р. оспорва жалбата на ищеца и настоява съдебното решение в обжалваната отхвърлителна част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението, в неговите осъдителни части е обжалвано от „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68 с твърдения за нарушения на материалния и процесуален закон, както и поради необоснованост.

Жалбоподателят – застраховател твърди, че не е установено при условията на пълно и главно доказване виновна за станалото ПТП да е именно застрахованата при него водачка, както и че дори и този факт да се приеме за установен, то не е отчетен в достатъчна степен приноса на пострадалия, който твърди да е поне в равна степен, доколкото същия е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва и претендираното и присъдено обезщетение за имуществени вреди, което счита, че е недължимо, тъй като не е настъпило 2 реално и не е необходима последица от настъпилото ПТП, а най – сетне дори и да се приеме за дължимо, следва да бъде коригирано с приетия за установен принос на увредения.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който Д. П.

Х., представляван от адв. С. И. оспорва въззивната жалба на дружеството застраховател и настоява съдебния акт в обжалваната от него част да бъде потвърден.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени искове на Д. П. Х., ЕГН ********** пр о т и в „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049 с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл.

86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., предявен като частичен от 250 000 лв.; обезщетение за забава плащането на главницата в размер на 11 620 лв., частично от 36 312.50 лв. за периода от 01.11.2022г. – 10.01.2024г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2895 лв., вследствие претърпяно увреждане, в резултат на ПТП, станало на 17.06.2022г., в резултат на което на 13.07.2022г. е починал сина му П. Д. П.. Твърденията, на които се основава предявения иск се свеждат до следното: на 17.06.2022г. около 9.15 ч. в гр. Д. е настъпило ПТП с лек автомобил, марка „Мерцедес“ с рег. № ***, вследствие което е починал П. Д.

П. – син на ищеца. Твърди, че към момента на станалото ПТП гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *** е била застрахована при ответника „Дженерали застраховане“ АД, както и че за станалото е образувана пр.пр. № 329/2023г. по описа на ОП Хасково, която не е приключила. Ищецът сочи, че от настъпване на инцидента до настоящия момент е в много тежко психическо и емоционално състояние, преживял е и продължава да преживява силни психически страдания, немислима и огромна мъка, вследствие настъпилата смърт на сина му; страда от постоянно безсъние и безспокойство, получава непрестанни паник – атаки, тъй като връзката между баща и син е била много силна, живели са заедно в къща, построена от родителите на ищеца. Твърди, че ежедневно посещава последния и вечен дом 3 на сина си, където го моли за прошка, че не е успял да го предпази, както и че ужасяващата трагедия го е лишила от възможността да види сина му, който завършва училище, създава семейство и въобще от възможността да споделят ежедневието си. Заявява, че вследствие станалото е развил стресово разстройство, а периода на преодоляване на вредните последици е неопределяем, поради естеството на психическия стрес и шок от смъртта на дете. Затова и като твърди, че болките и страданията продължават във времето, без ясна прогноза за тяхното преодоляване, както и че е сезирал отговорния застраховател с претенция от 29.07.2022г., но същия не определил, нито изплатил обезщетение, настоява, съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., предявен като частичен от 250 000 лв.; обезщетение за забава плащането на главницата в размер на 11 620 лв., частично от 36 312.50 лв. за периода от 01.11.2022г. – 10.01.2024г. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2895 лв., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на главниците. Претендира разноски.

Ответникът – „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил Мерцедес е била застрахована при него към датата на ПТП-то, но твърди, че не се установява противоправността на поведението на застрахования при него водач, нито се установява причинно – следствена връзка между това поведение и настъпилия вредоносен резултат, които обстоятелства не се установяват и от съставения констативен протокол за ПТП пострадали лица. При условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – настъпилия летален изход по отношение на П. Д. П., който твърди че e съпричинен, тъй като малолетното дете не е било обезопасено със задължителната, съгласно чл. 137б ЗДвП система за обезопасяване на деца, която в случай, че била приложена би предотвратила настъпването на леталния изход. Оспорва претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и по размер, като твърди, че е несъобразена с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД и е значително завишена. Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като 4 твърди, че същата е недоказана и неоснователна. Оспорва и акцесорната претенция за лихви като счита, че не е изпаднал в забава от уведомяването му.

Няма спор, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** е била застрахована при ответника.

Не се спори, а това е установимо и от приложеното удостоверение за наследници изх. № 061 от 28.07.2022г., че ищеца е баща на починалия на 13.07.2022г. П. Д. П..

Спорът пред въззивната инстанция е очертан от посоченото във въззините жалби – на ищеца и ответника - и се свежда до механизма на настъпилото ПТП и налице ли са основания за ангажиране отгорността на ответника и при положителен отговор справедлив ли е размера на определеното обезщетение, респ. налице ли са основания за неговото редуциране с приетия принос от страна на увредения.

Досежно механизма на станалото ПТП от значение е приетата пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза, изводите на която сочат, че от техническа гледна точка причините за възникване на ПТП-то, станало на 17.06.2022г. на първокласен път І-5, км.274+200 м., в землището на гр. Д. са загуба на контрол върху управлението на автомобила, вследствие внезапно възникнала неизправност в кормилната уредба на лекия автомобил марка «Мерцедес», модел А 170, в резултат на която лекия автомобил се е отклонил надясно, напуснал е платното за движение в десния банкет и се е ударил челно в крайпътно дърво, разположено вдясно от банкета.

От приетата пред въззивния съд съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните се установява, че на 17.06.2022г. около 8.45 ч. л.а. Мерцедес А 170, управляван от водача Ж. Х.а по платното за движение на път І-5 в посока от изток на запад е напуснал платното за движение отдясно, след което се е ударил в дърво. Според в.л. инж. М. от техническа гледна точка при движение на автомобила с около 90 км/ч, при внезапно разрушаване на елемент от кормилната система /кормилна щанга/, вследствие на което настъпва конструктивна неуправляемост на автомобила, процесното ПТП е било непредотвратимо чрез действия на водача. Експертът е уточнил, че не може да бъде гарантирано предотвратяване на ПТП и при движение на водача със 5 скорост от 50 км.ч., поради липса на специална подготовка на същия за реакция в подобна аварийна ситуация. При разпита на вещото лице в открито съдебно заседание, същия е посочил, че водач със свидетелство за правоуправление, категория Б, няма възможност да реагира адекватно на създалата се критична ситуация – скъсана кормилна щанга, като счита, че подобна реакция би била адвекватна за водач, който се занимава професионално със състезателна дейност или е автоексперт.

Изложеното до тук налага да се приеме, че настъпилото на 17.06.2022г.

ПТП е причинено единствено в резултат на внезапно възникнала техническа повреда на управлявания от Ж. Х.а автомобил, която е извършвала фактически действия по управлението на същия и съгласно чл. 477, ал.2 КЗ има качеството на застрахован. Следва да се има предвид, че застрахования може да бъде и трето лице по смисъла на чл. 477, ал.1 вр. ал.3 КЗ и да има право на застрахователно обезщетение за търпени от него вреди, свързани с притежаваното и/или използваното МПС, когато не отговаря за причиняването на вредите, в който смисъл са разясненията дадени в т.8 от ТР № 1 от 23.12.2015г. по т.д. № 1/2014г. по описа на ОСТК на ВКС, съгласно която всяко лице, извън деликвента е трето лице по смисъла на чл. 275, ал.3 КЗ /отм. ДВ бр.102/29.12.2015г./ и е легитимирано като пострадало от деликт да предяви пряк иск срещу застрахователя. Аналогично е и произнасянето на ВКС с Решение № 50098 от 12.01.2024г. на ВКС по т.д. № 1294/2022г., ІІ т.о., ТК, в което изрично е прието, че дадените разяснения са приложими и при актуалната редакция на закона – чл. 477 КЗ. На още по – силно основание трето лице е и ищеца, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника и същия, противно на възраженията на жалбоподателя – застраховател е легитимиран да търси обезщетение за причинени му вреди, вследствие станалото ПТП в резултат, на което е настъпила смъртта на неговия син, установимо от приетата и неоспорена СМЕ от първоинстанционния съд.

Разпечатката съдържа 31 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/47960a08-533f-48fe-ab8d-32f343746f0c