Решение № 4498 от 09.10.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4498

Пазарджик, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА административно дело № 20267150700944 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Ц. Л. Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2772904/28.06.2026 г. на мл. автоконтрольор към с-р Пътна полиция Пазарджик при ОДМВР Пазарджик, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, затова че управлява собствен лек автомобил, който към момента на проверката е със служебно прекратена регистрация, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Претендира отмяната на атакуваната заповед.

Ответникът – младши автоконтрольор към с-р Пътна полиция Пазарджик при ОДМВР Пазарджик, не изразява становище по жалбата.

Административен съд-Пазарджик, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед, с посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП, на Р. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 5666860/28.06.2026 г.

Посочено е, че на 28.08.2026 г., около 17:20 ч в гр. Пазарджик Р. управлява МПС, с рег. № [рег. номер], собственост на И. Р., което е със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП.

Представени и приети като доказателства по делото са съставения АУАН, справка за регистрацията на МПС и за нарушител/водач и копие от полица за валидно сключена гражданска отговорност за процесното МПС от 28.06.2026 г. Видно от справката на МПС - датата на служебно възстановяване на регистрацията е 25.02.2026 г.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви а)–ж), който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Оспореният акт е издаден в предвидената писмена и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, при издаването й не са нарушени и административнопроизводствените правила. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и фактите и обстоятелствата, възприети като релевантни за наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. Поради това съдът приема, че изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт е изпълнено. Словесното описание на нарушението в АУАН и в оспорената заповед ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Доколкото се касае до управление на дерегистрирано МПС, относима е разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото не е спорно, че жалбоподателят е управлявала МПС, което към момента на съставяне на АУАН е било със служебно прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От събраните доказателства е безспорно установено обаче, че непосредствено след съставяне на АУАН (на 28.06.2026 г.) на същата дата - 28.06.2026 г. – за лекия автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил. От приложената справка от автоматизираната информационна система на МВР се установява още, че на дата 28.06.2026 г. в 17:33 ч (три минути след съставянето на АУАН) е отразено и служебно възстановяване на регистрацията на автомобила поради наличие на валидна застраховка.

При тези данни съдът намира, че дори да се приеме, че сключването на валидна застраховка е в момент последващ издаването на административния акт, е налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно който, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Такъв нов факт е налице (сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“), осъществен вероятно след издаване на административния акт, който обективно административният орган не би могъл да предвиди и да се съобрази с него.

Наред с това, обстоятелството, че причината, послужила като основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка, е била отстранена незабавно след установяването й, е от съществено значение за преценката дали при конкретните факти прилагането на мярката е било необходимо и дали същата съответства на целта на закона.

Принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП имат превантивен и преустановителен характер. Те не представляват санкция за вече извършено административно нарушение, а средство за предотвратяване или преустановяване на нарушение и за гарантиране на безопасността на движението по пътищата. Именно поради това тяхното прилагане следва да бъде съобразено с конкретната фактическа обстановка и с необходимостта от защита на обществения интерес, който законът цели да охранява.

В случая установеното нарушение е било преодоляно в рамките на същия ден. При тези обстоятелства продължаващото действие на мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ не допринася за постигане на целите на закона, тъй като противоправното състояние вече не съществува и липсва опасност от неговото продължаване.

Следва да се отчете и че законодателят е предвидил различни правни последици за подобно поведение. При липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са уредени специални принудителни административни мерки – по чл. 171, т. 1, б. е) ЗДвП спрямо водача до представяне на информация за случена валидна застраховка (посочената норма според настоящият състав е приложима в пълна степен за случаи като процесния) и по чл. 171, т. 2, б. в) ЗДвП спрямо самото пътно превозно средство – до отстраняване на нарушението. Отделно от това, при управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, законът предвижда и административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, а в определени хипотези подобно поведение може да осъществява и състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Наличието на тази многостепенна правна уредба налага принудителните административни мерки да се прилагат с оглед конкретните факти и тяхната превантивна цел, а не механично. Когато противоправното състояние е вече преодоляно и липсва опасност от неговото продължаване, прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП губи своята превантивна и преустановителна функция и на практика се превръща в допълнителна санкция за вече извършеното нарушение, което е несъвместимо с правната природа на принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП.

При тази фактическа обстановка следва да бъде съобразен и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, съгласно който административните актове следва да ограничават правата и законните интереси на гражданите само доколкото това е необходимо за постигане на целта, за която са издадени. В конкретния случай противоправното състояние е било преустановено незабавно, поради което продължаващото действие на мярката води до ограничаване на правата на жалбоподателя без да е налице реална необходимост от административна принуда.

От изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода от спора и предвид липсата на изразена претенция за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, такива не се следват.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 in fine АПК, Административен съд-Пазарджик,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2772904/28.06.2026 г. на мл. автоконтрольор към с-р Пътна полиция Пазарджик при ОДМВР Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: