Решение № 5171 от 20.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5171 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330107948 по описа за 2023 година

С Решение № ****/*********** г., постановено по въззивно гр. дело № ****/******г. по описа на Окръжен съд – П. – ** гр. състав, е било обезсилено Решение № ***/*********** г., постановено по гр. дело № ******/**** г. по описа на Районен съд – П.

– ** гр. състав, и делото е било върнато на Районен съд – П. за произнасяне по предявения иск от друг съдебен състав на Районен съд – Пловдив.

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът т В. Д. И. от гр. П., моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 744, 39 лева - главница, представляваща недължимо платена, без правно основание, по изп. дело № ************* по описа на

*********************************************, представляваща част от общо разпределената в полза на ответника сума от 914, 73 лева, по изложените в исковата молба и в допълнителни становища съображения .

Претендира разноски – включително и адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като недопустим, неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски, вкпючително и 1 юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, с оглед на наведените от страните доводи, и в изпълнение на указанията, дадени в Решение № ****/********* г., постановено по въззивно гр. дело № ****/***** г. по описа на Окръжен съд – П. – ** гр. състав, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства - включително и тези, съдържащи се в приложените гр. дело № ******/***** г. по описа на ПРС – **** гр. състав и гр. дело № *******/***** г. по описа на ПРС – *** гр. състав, се установява, се установява, че видно от Удостоверение изх. № ***********/*********** г. на ********************************, по негово изп. дело № ***************, образувано на ************г. въз основа на Изпълнителен лист, издаден по гр. дело № *****/ ******* г. по описа на Районен съд - П., с ********* ищеца по настоящето дело и ********* – ответното дружество, са постъпили следните плащания: на 21.07.2014г. – сумата 2, 21 лева от наложен запор, на 12.10.2015 г. – доброволно заплатената сума 200 лева, на 12.09.2015 г. - сумата 700, 91 лева – от наложен запор, и на 14.07.2017 г. - сумата 207, 10 лева – от наложен запор, като общият размер на постъпилите суми възлиза на 1 110, 22 лева, от които на ответното дружество като Взискател е била заплатена сумата 914, 73 лева (от които 177, 77 лева за погасяване на неолихвяеми вземания/обезщетение за забава; 532, 96 лева за погасяване на разноски, и 204 лева за погасяване на такси), а сумата 195, 49 лева била разпределена за такси и разноски в полза на съдебния изпълнител по ************, като към 22.11.2017 г. размерът на задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата 39, 90 лева, представлваща такси и разноски по ************ за заличаване на наложените обезпечения.

Със съобщение за прекратяване изх. № *********/**********г. до ищеца, в качеството му на длъжник по посоченото изпълнително дело № *****************, В. И. е уведомен, че изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.

С влязло в сила на *************** г. Решение № *****/**********г., постановено по гр. дело № ******/***** г. по описа ПРС – ******** гр. състав, е било признато за установено по отношение на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, че В. Д. И. не му дължи сумата 5 230, 52 лева 2 главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия, дължима по изпълнително дело № *****/***** г. по описа на **************, като погасена по давност, а с влязло в сила на ************* г. Решение № ********/*********г., постановено по гр. дело № ********/********г. по описа на ПРС – **гр. състав, е било признато за установено по отношение на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, че то дължи на В. Д. И. сумата 170, 34 лева – главница, недължимо платена без правно основание по изп. дело № ************* по описа на **************, което вземане е било признато с Решението по гр. дело № *********/******* г. по описа на ПРС – *******гр. състав в полза на В. И., че не съществува. Ищецът е подал на *********** г. Молба по изпълнителното дело, с която се е задължил да погасява задълженията си с месечни вноски в размер на 200 лева.

Както вече бе посочено, с влязлото в сила на ************** г.

Решение № *******/********** г., постановено по гр. дело № ******/*****г. по описа ПРС – *****гр. състав, е било прието, че ищецът не дължи на ответното дружество главницата по посоченото изпълнително дело на *************, като погасена по давност - а съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания.

Както се установява от събраните по делото доказателства, сумата 744, 39 лева, представляваща част от общо разпределената в полза на взискателя по изпълнителното дело сума в размер на 914, 73 лева, е събрана по принудителен ред от наложен запор. Съгласно Решение № ********/*********** г., постановено по гр. дело № *****/*****г. по описа на Върховния съд - I ГО, събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл.118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника връщането им, като това становище се поддържа и в по-новата практика на Върховния съд и Върховния касационен съд.

В тази връзка съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи, че се касае за доброволно изпълнение, тъй като погасяването на част от дълга било осъществено в хода на образувано изпълнително производство и е резултат от предприетите принудителни действия, както и възражението 3 на ответника, че с настоящата искова претенция се стигало до преразглеждане на казуса, доколкото с влязлото в сила на *********** г.

Решение № ********/***********г., постановено по гр. дело № *********/*********г. по описа на

ПРС – ***гр. състав въпросът между страните касаещ същата претенция е бил вече решен.

В действителност, макар и гр. дело № *******/ *****г. по описа на ПРС – ***гр. състав, да е било образувано между същите страни и за същото вземане по посоченото изп. дело, спорът по това гр. дело касае различна част от вземането - като формираната сила на пресъдено нещо с предходно решение на ПРС – ***гр. състав не се разпростира и върху непредявената част от вземането, предмет на настоящото дело, а мотивите на съдебния акт не създават такава между насрещните страни (в този смисъл и Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по ТД № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС).

Неоснователни се явяват и наведените от ответника доводи за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника за неоснователно събраната сума, доколкото не се касае за допуснато предварително изпълнение по висящо дело, а за новонастъпил факт след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Както вече бе посочено, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че общият размер на разпределената в полза на взискателя сума е 914, 73 лева, с оглед на което - предвид установеното по делото и в съответствие с горепосочената съдебна практика, получената от ответника сума до размера на исковата претенция от 744, 39 лева (като част от разпределената сума по изпълнително дело № ******************** по описа на ********************* за погасяване на задълженията по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № *******/*****г. по описа на Районен съд – П.) е без основание, поради изтичане на срока на погасителната давност.

Ответникът при разпределената му доказателствена тежест, не доказва към датата на получаване на сумата да е било налице основание за получаването й, доколкото вземанията по посочения изпълнителен лист са погасени по давност и не подлежат на събиране по реда на принудителното изпълнение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът 4 се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на пълномощника му – адв. К. Б., адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. – като с оглед фактическата и правна сложност на спора, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Данов” № 37, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Д. И., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*******“ № ****, ет. ***, ап. ***, със съдебен адрес: гр. С., ул. ”*********” №****, ет.**, офис *******, адв. К. Б., СУМАТА 744, 39 лева - главница, представляваща недължимо платена, без правно основание, по изп. дело № ***************** по описа на ************************************, представляваща част от общо разпределената в полза на ответника сума от 914, 73 лева, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева.

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат К. И. Б., ЕГН ********** , със служебен адрес: гр. С., ул. ”***************” №***, ет.****, оф ис **************, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 480 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5