Решение № 554 от 28.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Велико Търново, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100500653 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на Р. С. В. от гр. В. Търново против решение № 226/23.01.2024г. по гр.д. № 1617/2023г. на ВТРС, с което спрямо нея е прието за установено, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД гр. София, на основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, сумата от 1869, 46 лв. – главница за потребена ТЕ за периода м. май 2019г. – м. април 2021г., сумата от 216, 27 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2019г. – 25.02.2022г., сумата от 48, 09 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. май 2019г. – м. април 2021г., сумата от 9, 37 лв. – мораторна лихва върху нея за периода от 01.07.2019г. – 25.02.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2022г. до окончателното изплащане на главницата.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Оспорва се жалбоподателят да има качеството на потребител на ТЕ като се възразява, че по делото не е установено същият да е собственик или носител на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот в гр. София, като представените в тази връзка доказателства от ищеца – договорна ипотека и списък на собствениците 1 в процесната СЕС не могат да установят това обстоятелство по безспорен и категоричен начин. Акцентира се, че съгласно трайната съдебна практика потребители на ТЕ са единствено вещните ползватели на имота и те са задължени да плащат доставяната в него топлинна енергия, а не т.нар. „голи собственици“. Посочва се, че основанието за облигационна обвързаност между страните по делото е общата хипотеза на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, а не специалната по чл. 153 ал. 1 ЗЕ, поради което при наличие на лице обявило облигационни отношения с ищеца, с открита при последния индивидуална партида на негово име, то се явява клиент на ТЕ, а не формалния собственик. Оспорва се, че районният съд неправилно е приел, че ответникът е изпаднал в забава относно заплащането на цената на доставената ТЕ и услугата дялово разпределение, за което дължи мораторни лихви, тъй като ищецът не е доказал датата на публикуване на фактурите с дължимите суми. Навеждат се оплаквания, че по делото не е установено да е предоставена услугата дялово разпределение, както и основанието за присъждане на нейната цена респ. реда и начина на заплащането й според изискването на чл. 36 ал. 2 ОУ. По тези съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковата претенция.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Третото лице – помагач на въззиваемата страна не е заело становище по въззивната жалба.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за 2 установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с установителен иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл.

415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за приемане на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от сумата от 1869, 46 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „Младост 3“ бл. 375, вх.2, ет. 6, ап. 27, аб. № 187944 потребена в периода м. май 2019г. – м. април 2021г., сумата от 216, 27 лв. – мораторна лихва върху нея за периода от 15.08.2019г. – 25.02.2022г., сумата от 48, 09 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. май 2019г. – м. април 2021г., сумата от 9, 37 лв. – мораторна лихва върху нея за периода от 01.07.2019г. – 25.02.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2022г. до окончателното изплащане на главницата. Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по см. на чл. 153 ал. 1 ЗЕ, както и че продажбата на тази енергия се осъществява при публично известни ОУ. Сочи, че през процесния период отношенията между страните са регламентирани от ОУ, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016г., публикувани съответно в един централен и един местен ежедневник. Ищецът твърди, че през исковия период ответникът е ползвал доставяната му в имота ТЕ, но не е заплащал дължимите за това суми в начислените размери и срокове. Допълва, че сумите за потребена топлинна енергия в съответствие с чл. 155 ал. 1 т. 2 ЗЕ първоначално са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база на реален отчет от уредите за дялово разпределение извършен от трето лице – помагач.

Сочи, че съгласно чл. 31 ал. 1 от ОУ върху прогнозните стойности на ТЕ не се начислява лихва за забава, а такава се дължи единствено върху задълженията по изправителните сметки, която се начислява след 45-дневния срок от публикуването на общите фактури в интернет страницата на доставчика. Ищецът твърди, че за периода м. май 2019г. – м. април 2021г. ответникът му дължи сумата от 1869, 46 лв. като стойност на потребена, но незаплатена ТЕ, както и сумата от 216, 27 лв. – мораторна лихва върху нея за периода от 15.08.2019г. – 25.02.2022г. Изтъква, че на основание сключения договор за извършване на услугата дялово разпределение абонатът дължи сумата от 48, 09 лв., представляваща цената на тази услуга за периода м. май 2019г. – м. април 2021г., както и сумата от 9, 37 лв. – мораторна лихва върху нея за периода от 01.07.2019г. – 25.02.2022г. Ищецът уточнява, че за тези суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 939/2023г. на ВТРС, срещу която е подадено възражение от длъжника. По изложените съображения се отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца вземанията, за които се издадена заповед за изпълнение. Претендират се разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като 3 неоснователен. Без да оспорва размера на заявените вземания, възразява да е потребител на ТЕ, тъй като не е доказано да е собственик на процесния имот. В тази връзка изтъква, че по делото не са представени безспорни доказателства, от които да се установява правото му на собственост, поради което отрича между страните да е възникнало облигационно правоотношение по см. на чл. 106а ал. 1 ЗЕЕЕ /чл. 150 ал.1 ЗЕ/. Освен това сочи, че при съществуващо вещно право на ползване неговият титуляр, а не т.нар. „гол собственик“ е задължено лице за заплащане на стойността на потребената ТЕ. На следващо място ответникът оспорва акцесорната претенция за мораторна лихва върху главницата с доводи, че не е поставен в забава, тъй като ищецът не е доказал датата на публикуване на фактурите с дължимите суми в своя интернет сайт. Оспорва вземането за стойността на услугата дялово разпределение с възражения, че не е доказано извършването на тази услуга от трето лице – помагач по делото и че дори същата да е извършена от него, нейната стойност не е дължима на доставчика на ТЕ. С тези доводи се иска предявените претенции да бъдат отхвърлени.

Въз основа на твърдения на страните и събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 04.02.1991г. по искане на кредитор е вписана законна ипотека върху процесния недвижим имот - гр. София, ж.к. „Младост 3“ бл. 375, вх.2, ет. 6, ап. 27 за обезпечаване задълженията на ответницата по отпуснатия й заем за жилищно строителство. Същата е вписана под № 27 като собственик на топлоснабдения имот в представения от ищеца списък от 17.10.1990г. на живущите в бл. 375 вх. 2, което обстоятелство тя е удостоверила с полагането на саморъчен подпис. По делото не е спорно, че процесното жилище е топлоснабдено и че при ищеца има разкрита партида на името на ответницата с договорна сметка № 2100265678, номер на инсталация 4000286528, аб. № /стар/ -187944.

От протокол от проведено на 20.04.2001г. ОС на процесната ЕС се установява, че етажните собственици са взели решение да се сключи договор с третото лице – помагач за доставка и монтаж на индивидуални разпределители и за извършване на услугата дялово разпределение, за което писмено съгласие е дала и ответницата, видно от представеното с протокола приложение № 1, графа № 27. Договорът е сключен на 29.05.2001г. и по силата на същия третото лице – помагач се е задължило да извършва услугата „топлинно счетоводство“, състояща се в обработка по апартаменти на потребената ТЕ, междинно и годишно отчитане на индивидуалните разпределители и водомери за топла вода, както и изготвяне на годишни изравнителни сметки. На 09.06.2020г. между ищецът и топлинният счетоводител е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ, който е регламентиран от ОУ. Ищецът като възложител по този договор се е съгласил да заплаща на третото лице – помагач като изпълнител извършената от него услуга 4 дялово разпределение по ценоразпис, представляващ неразделна част от договора – Приложение № 2 към него. Изпълнителят се е задължил да отчита уредите за дялово разпределение не по – късно от 10 юли, съгласно чл. 70 ал. 5 от Наредбата за топлоподаването и да изготвя изравнителни сметки, които да предава на възложителя до 5 август на текущата година.

По делото са представени ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, за които не се спори, че са влезли в сила съгласно предвидения в закона ред, след публикуването им в един централен и един местен ежедневник /чл. 150 ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 32 ал. 1 и ал. 3 от ОУ месечната дължима сума за доставена ТЕ при заплащане на консумацията на прогнозни количества се фактурира ежемесечно, а след отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, ищецът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на тези фактури, както и съставя фактура за потребеното количество ТЕ, определено на база изравнителните сметки.

От представената от ищеца общи фактури № 1006709069/31.08.2020г. е видно, че по партидата на ответника за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. за отопление и подгряване на вода е начислена сумата от 930, 92 лв. с ДДС със срок за плащане 15.10.2020г. От обща фактура с № 1013921881/31.07.2021г. се установява, че за следващия отчетен период 01.05.2020г. – 30.04.2021г. стойността на горепосочените услуги възлиза на 947, 68 лв. с ДДС., като след приспадане на платеното по прогнозите стойности, дължимата сума за плащане е в размер на 878, 56 лв. с падеж 14.09.2021г. Във всяка от тези общи фактури е описано потребеното количество топлинна енергия за отопление и подгряване на вода за съответните подпериоди и неговата стойност, съобразно цената за МВтч., включително с посочване на стойността на прогнозно начислената топлина енергия. Според представената обобщена справка задълженията на ответника за процесния период възлизат на 1917, 55 лв. – главница за стойност на ТЕ и услугата дялово разпределение и 225, 64 лв. – мораторна лихва върху нея.