Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2274 от 15.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3000/2024
Вид
Решение № 2274
Подписан
15.05.2024
В сила
24.02.2025
Състав
АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
  • чл. 313, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2274 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110203000 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Ч б, общ. Ч б, обл. П, ул.

“Б М” № , против наказателно постановление № 23-4332-028285/24.11.2023г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 900 /деветстотин лева/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.

В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за отмяната му. Оспорва компетентността на АНО. Твърди, че НП не му е връчено по надлежния начин, като застъпва становището, че както собственикът на автомобила, така и жалбоподателят са били лишени от възможността да оборят авторството на нарушението. Оспорва изцяло и описаната в НП фактическа обстановка. Излага съображения и че не е спазена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Релевира доводи, че за извършени нарушения, установени с мобилни АТСС, не се издават НП.

Претендира и че атакувания акт следва да се отмени и поради нарушено право на жалбоподателя да разбере пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва същия, поради липсата на изречен текст в тази насока в НП. Претендира разноски.

За проведеното на 15.04.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Не се явяват и не изпращат процесуални представители.

1

По делото са депозирани писмени бележки от Началник Сектор при ОПП-СДВР, чрез пълномощник - гл. юрк. Б С, след датата на последното по делото съдебно заседание 15.04.2024г. В същите се взема становище по отношение съществото на спора, както и се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Към 25.07.2023г. лек автомобил „Мерцедес Е 400 4“, металик, с ДК № бил собственост на Д И И.

На 25.07.2023г. в 13:47ч. жалбоподателят управлявал въпросния лек автомобил в гр.

София, по бул. „Никола Й. Вапцаров“, с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх”. Преминавайки до блок № 38 по бул. „Никола Й. Вапцаров“, скоростта, с която се движел автомобилът, била 124 км/ч. /след приспаднат толеранс от -3 % измерената скорост от 128 км/ч./, въпреки важимото за участъка общо ограничение на разрешената скорост за движение в населено място до 50 км/ч.

Скоростта, с която се движел управляваният от жалбоподателя автомобил, била установена и заснета с поставената на това място система за видеоконтрол TFR1-М, № 567, записваща и заснемаща дата, час, скорост, място и регистрационен номер на преминаващите МПС-та.

Същата била одобрена и вписана в регистъра на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрение на типа до 24.02.2020г. Техническото средство било преминало последваща проверка на 18.05.2023г., със срок на валидност на проверката една година.

С оглед констатираното и заснето нарушение за скорост, била направена справка в Централна база КАТ, въз основа на която се установило, че заснетият лек автомобил е собственост на Д И И. Поради това той бил призован да се яви в ОПП СДВР, и на 31.10.2023г. свид. Т. Н, мл. автоконтрольор при ОПП СДВР, предоставил на В. Д. В. - този, на когото е било предоствено процесното МПС, да попълни декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 188 ЗДвП. В. декларирал, че на 25.07.2023г. около 13:47 ч. той е управлявал автомобил лек автомобил марка „Мерцедес Е 400 4“, металик, с ДК № . С оглед на това свид. Н го запознал с всички материали по административнонаказателната преписка, и съставил АУАН бл. № 069207/31.10.2023г., в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението. Като скорост на движение на управлявания от В. автомобил възприел 124 км/ч., отчитайки - 3 % от измерената скорост в полза на водача, с оглед допустимия съгласно спецификите на техническото средство толеранс. Квалифицирал нарушението съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 вр. чл. 165, ал.

2, т. 6 ЗДвП.

2

Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР Д Д, издала атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложила на В. административно наказание глоба в размер на 900 /деветстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както следва: гласни показанията на свидетеля А Й и М П; веществени - приложен снимков материал; писмени справка от ОПП СДВР относно собствеността на лек автомобил „Мерцедес Е 400 4“, металик, с ДК № декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 188 ЗДвП; справка-картон на водач; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; заповед № 8121к13318/23.10.2019 г., заповед № 513з-9216/20.12.2019г.; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; протокол за проверка № 1-923/18.05.2023г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-49953; ежедневна форма на отчет, както и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства.

Показанията на свид. Й и П са информативни относно обстоятелствата по констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, и като ги прецени като обективни, незаинтересовани и достоверни, съдът ги кредитира в цялост.

От приложените писмени доказателства се установява, че системата за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена съобразно нормативните изисквания и е преминала последваща проверка за изправност. Срокът за валидност на одобрения тип е изтекъл, но предвид обстоятелството, че техническото средство се намира в употреба, преминало е последваща проверка за изправност и съответства на одобрения тип, приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, съгласно която, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира и приложения снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на извършване на нарушението, което е подробно и точно описано и в АУАН и НП, датата и часа на заснемането, и измерената скорост на движение.

Обстоятелството, че към процесната дата автоматизираната система, с която е заснето нарушението, е била ситуирана на съответното място, се установява безпротиворечиво 3 посредством данните от протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система. Посредством него се установяват още датата, началният и крайният момент на използването му, мястото на позициониране на техническото средство и липсата на въведено с пътен знак ограничение на скоростта в участъка. Протоколът за използване на техническо средство според настоящия съдебен състав отговаря на всички нормативни изисквания, въведени с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

Собствеността върху лекия автомобил се изяснява посредством справката от Централна база КАТ, а обстоятелството, че В. Д. В. го е управлявал лично в процесните дата и час - от саморъчно попълнената от него декларация.

Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставяне на АУАН и НП следват от заеманите длъжности и правомощията, предоставени им по силата на заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г., заповед № 513з9216/20.12.2019г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи и съдържат всички изискуеми от закона реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по извършеното нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен ред. Налице е съответствие между словесното описание и цифровата квалификация на нарушението в АУАН и НП - чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Мястото на извършване на нарушението е коректно посочено и съответства на установеното посредством събраните в хода на съдебното следствие доказателства, и обстоятелствата относно нарушението са ясно и конкретно описани.

Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1-во ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По аргумент за противното, когато за съответното нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава АУАН, съответно наказателно постановление, както в случая. В тази връзка и релевираните възражения на жалбоподателя, че е следвало да се издаде електронен фиш, а не НП са неоснователни.

Относно разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и АУАН и НП, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол за проверка се установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 4

3 % при скорост над 100 км/ч. Тоест при съставянето на АУАН и НП, отразявайки в същите като установена скорост 124 км/ч., вместо 128 км/ч., актосъставителят и административнонаказващият орган са извадили 3 км/ч. в полза на нарушителя, с което правата на последния са гарантирани в максимална степен.

Наказателното постановление е и материалноправно законосъобразно. Както бе посочено по - горе същото се установява посредством приобщените по делото като доказателства заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г., заповед № 513з9216/20.12.2019г.

От доказателствата по делото се установи, че със своето поведение жалбоподателят В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50 км/ч. Движейки се на посоченото в наказателното постановление място и време със скорост от 124 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, превишавайки тази скорост с 74 км/ч.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината съзнавана непредпазливост, доколкото В. е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.