Решение № 572 от 04.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000502273 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение №2273/2025 по гражданско дело №№ 20241100111182 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-11 състав съдът на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на И. З. Ф., с ЕГН ********** обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 3 000 лева /1 538 евро/, в следствие на повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпления по чл.

343б, ал. 3 от НК и чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, по досъдебно производство № 1428/2022г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. № 33912/2022г. по описа на СРП, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.199 НПК с Постановление от 04.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.03.2024г. до окончателното плащане.

С решението си, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Н. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 82 лева /42,05 евро/.

Решението в ЧАСТТА, в която искът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 1

04.03.2024г. до окончателното плащане, като необжалвано от ответника ПРБ, е влязло в сила.

Недоволен от решението в ЧАСТТА, в която искът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 3 000 лв. до предявения от 50 000 лева е останал ищецът И. З. Ф., който в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, чрез пълномощника си адвокат А. В. го обжалва при твърденията, че в отхвърлителната му част решението е неправилно и необосновано.

Поддържа, че незаконосъобразно първостепенният съд в мотивите си не е взел предвид при определяне на дължимото му обезщетение неправомерно упражнената по отношение на него мярка на процесуална принуда „задържане за 24 часа“, доколкото от нея пряко произтичат описаните неимуществени вреди, тъй като тази мярка засяга личната му неприкосновеност и правото на свободно придвижване. Ищецът поддържа, че незаконосъобразни са и изводите на съда, че поради образувани и прекратени други наказателни производства срещу него не е засегнат от процесното обвинение и същото не е могло да накърни на имиджа му. Поддържа, че така процесното обвинение е засегнало дълбоко отношенията със семейството и приятелите му. Също така ищецът счита, че съдът, макар да е изложил релевантните за размера на следващото се обезщетение обстоятелства, не ги е отчел правилно, като не е приел пълното отражение на наказателната репресия и укоримостта на престъплението по повдигнатото обвинение. Затова намира определеното обезщетение за занижено спрямо критериите по чл. 2 ЗОДОВ и действително търпените негативни последици, като не са отчетени всички вреди, поради което присъденият размер противоречи на изложените и възприети от съда факти. Обсъдените в решението обстоятелства, които имат отношение към определянето на размера на обезщетението не са преценени от съда с оглед на действителната им тежест и съобразно критерия за справедливост заложен в разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗЗД. С оглед на изложените обстоятелства.Поддържа се, че определеният размер на обезщетението е несправедливо занижен и не съответства на действителния интензитет и обем на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Затова ищецът, позовавайки се на законовите разпоредби и практиката на ВКС за определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед на хипотезата на чл.

2 ЗОДОВ намира разликата от присъдената сума /3 000 лева/ и претендираната сума /50 000 лева/, т.е. сумата от 47 000 лева за справедлив и обоснован размер на обезщетението. Искането му към въззивната инстанция е да уважи предявения иск в пълния му предявен размер. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България не взема становище по депозираната въззивна жалба от И. З. Ф. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

2

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД о т И. З. Ф. срещу Прокуратурата на Република България за обезщетяване на неимуществени вреди в следствие на повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпления по чл.343б, ал.3 от НК и чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК, по досъдебно производство № 1428/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. № 33912/2022 г. по описа на СРП, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.199 НПК с Постановление от 04.03.2024 г.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка, поради което споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

От фактическа страна по делото не е спорно, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява следното: на 09.10.2022 г. ищецът е задържан със Заповед за задържане на лице от 09.10.2022 г. в 07 РУСДВР за срок от 24 часа. От материалите на приложеното по делото досъдебно производство № 1428/2022г. по описа на 07 РУ СДВР, пр.пр.№ 33912/2022г. по описа на СРП се установява, че е образувано на 10.10.2022 г. за престъпление по чл.343б, ал.3 и чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК , извършено на 09.10.2022 г. В пр.пр. е приложана Заповед за задържане на лице рег.

3

№3382зз-1165/10.10.2022 г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР И. З.

Ф. е задържан за срок от 24 часа от служител на МВР и му е извършен му личен обиск. Със Заповед №4063/10.10.2022 г. на МВР, СДВР-О“ПП“ за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП на И. З. Ф. е наложено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но не за повече от 18 месеца, поради това, че при проверка с техническо средство е установено, че е управлявал МПС под въздействие на наркотични вещества. По ДП са извършвани оглед на местопроизшествие, разпит на свидетели, изискан е видеозапис от камери на СО, освидетелстване на И. З.

Ф., снемане на дактилоскопски отпечатъци и извършване на дактилоскопска експертиза, извършвани са технически експертизи на видеозапис и звукозапис, изготвена е оценителна експертиза за задно стъкло на автомобил, за което се е твърдяло, че е увредено от действия на И. З. Ф., като последния е възстановил сумата от 64 лв. в полза на собственика на автомобила. Изготвена е Съдебна Химикотоксикологична експертиза за установяване наличието на наркотично или друго упойващо средство в кръвни проби, дадени от И. З. Ф. на 10.10.2022г., като експертизата е извършена на 11.04.2023 г. и при изследването не е установено наличие на алкохол и наркотични/упойващи средства в кръвта. Изготвена е и Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на И. З. Ф., при която не са установени отклонения в психичното функциониране. Искането на И. З. Ф. до СРП за връщане на отнетото свидетелство за управление на МПС е оставено без разглеждане доколкото не е било в компетентността на прокурора да върне СУМПС, отнет от друг орган. След всички посочени процесуално следствени действия с писмен доклад, служител на 07 РУ-СДВР е предложила на И. З. Ф. на бъде повдигнато обвинение по чл.325, ал.1 от НК – извършване на непристойни действия посредством хвърляне на нож по автомобил, в който са се намирали пътуващи лица. С Постановление от 04.03.2024г. по досъдебно производство №1428/2022г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.№33912/2022г. по описа на СРП, е извършено преквалифициране на престъплението от чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК в такова по чл.216, ал.1 от НК – повреждане на чужда движима вещ, като е прието, че по отношение на действията на И.

З. Ф. следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК и същите да бъдат приети за малозначителни и съответно деянието не съставлява престъпление. Поради това, че извършеното деяние не е престъпление производството по досъдебно производство №1428/2022 г. по описа на 07 РУСДВР, пр.пр.№33912/2022г. по описа на СРП е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.199 НПК.

В първоинстанционното производство по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля Д. И. Ф., дъщеря на ищеца /И. З.

Ф./, се установява, че той е бил задържан и му е била взета книжката поради това, че на тест е излязло, че е вземал наркотици, което го сринало психически. Не можел да помага на майка си, която имала сергия за плодове, наложило се да наеме човек, който да й помага и това много го тормозело. Не 4 можел да спи, вземал лекарства и му било трудно „да свързва двата края“, поради това, че преди да му бъде взета книжката е бил таксиметров шофьор.

Бил напрегнат, нямал предишната увереност, не разбирал как точно на него тестът му за употреба на наркотици е излязъл положителен, при положение, че не използва такива средства и никога не шофира след употреба на алкохол.

Посочва, че баща страдал много от това, че не му връщат книжката.

Обещавали му да я върнат, викали го, за да си я получи, но не му я връщали.

Заявява, че тогава баща й ставал особено нервен и напрегнат. Фактът, че останал година и половина без шофьорска книжка го сринало психически.

От правна страна, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

За да бъде уважен искът в тежест на ищеца е да докаже: 1) че му е било повдигнато обвинение, по което е бил привлечен като подсъдим; 2) постановена оправдателна присъда, която е влязла в сила; 3) претърпени вреди и 4) причинна връзка между повдигнатото обвинение и вредите.