Решение № 26 от 16.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пазарджик, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20245200900166 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на И. Т. Т., ЕГН**********,гр.П., ул.*** против ЗАД „АРМЕЕЦ” ЕИК 121077907,в която се твърди,че на 20.05.2023 г. около 11:50 ч. в град Пазарджик вследствие на тежко ПТП пострадал ищеца като мотоциклетист, управлявайки мотоциклет Хонда с per. № ***. Същият се движел по ул.

„Княгиня Мария Луиза“ и срещу № 120, било отнето предимството му от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел Голф с peг. № ***, управляван от П. К. Д., която се намира в найдясната част на пътната лента и внезапно предприема завой наляво, без да обезопаси предприетата маневра и засякла движещия се попътно мотоциклетист . В резултат мотоциклетиста се ударил в предна лява част на лекия автомобил и излетял на няколко метра, приземявайки се в насрещната лента за движение.

Вследствие на удара ищецът получил изключително тежки увреждания и бил приет по спешност за лечение в МБАЛ „Пазарджик“ - настанен за лечение първоначално в ОАИЛ,а впоследствие преместен в неврохирургично отделение. Първоначално бил в коматозно състояние с минимални шансове да оцелее. След редица изследвания и навременно лечение е поставена окончателна диагноза: дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма. Травматичен субарахноидален кръвоизлив, без открита вътречерепна травма. Към момента на ПТП мотоциклетиста е бил е предпазна каска и предпазно облекло. Освен гореописаната тежка мозъчна травма, която е с характер на тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК на РБ, ищецът е получил и редица телесни увреждания с характер на средни телесни по смисъла на чл. 129 от НК на РБ , а именно: счупване на ключицата, 1 закрито, множествени счупвания на ребра, закрито, счупване на лопатката, закрито, както и други травми на белия дроб без открита рана в гръдната кухина.

Ищецът няма спомен за случилото се от деня на ПТП и няколко дни преди това, като към момента постепенно възвръща спомени относно това кои са неговите близки. Силно намалена е двигателната му активност и изпитва значителни болки от счупванията, постоянно е с тежко главоболие, взима силни обезболяващи, сънят му е нарушен. Налице е намалена издържливост, бърза уморяемост и постоянно желание да лежи.

Не е сигурен дали ще се възстанови напълно и в достатъчна степен, за да продължида упражнява професията си отпреди ПТП като хирург, който е един от водещите специалист в неговата област и един от най - добрите хирурзи в РБ за смяна на стави, известен и в чужбина.

Паметта му е силно нарушена и има бели петна. В резултат на уврежданията и мозъчната травма, ищецът твърди,че е получил допълнително тежко усложнение: неисулинозависим захарен диабет.

Наскоро в пряка причинна връзка с дифузната мозъчна травма, ищецът твърди, че е получил и епилептичен пристъп, което е допълнително усложнение, имащо характер на тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК на РБ. Това допълнително усложнение, поставя в риск кариерата му на хирург, което му създава и значителни притеснения.

Твърди се,че лек автомобил марка „Фолксваген“, модел Голф с peг. № *** е с валидна застраховка „гражданска отговорност“ в ЗАД „ Армеец“ АД с полица № BG /11/123001124352 със срок на покритие от 13.04.2023 г. до 12.04.2024 г.

За описаното ПТП ответното дружество е уведомено с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер от 300 000 лв., но до момента по образуваната ликвидационна преписка по щета № 10023100102063Н от 20.05.2023 г. същото не е изпълнило задължението си за плащане.

С оглед на горното и на осн.чл. 432 ал.1 от КЗ съдът е сезиран с искове да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер от 380 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно с законната лихва върху цялата сума,считано от 20.05.2024 г.до окончателното й изплащане.

Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания.

Депозиран е отговор на исковата молба от ответника, който на първо място поддържа,че предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди е допустим, но изцяло неоснователен, а при условията на евентуалност и прекомерно завишен.

Ответникът оспорва да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, в т.ч.отговорността на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество водач П. Д. за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Счита, че същата не е реализирала виновно и противоправно поведение,в резултат на което да е причинено процесното пътнотранспортно произшествие и да е настъпил вредоносният резултат.

2

Счита, че П. Д., при управлението на застрахования автомобил, не по своя вина е била поставена в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, не е нарушила виновно правилата за движение по пътищата. Същата като водач на застрахования автомобил, не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. В този смисъл ответникът оспорва механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, както е заявен от ищеца, както и твърденията в исковата молба за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка на настъпилите вреди на пострадалия с механизма на пътнотранспортно произшествие.

Оспорена е причинно-следствената връзка между процесното пътнотранспортно произшествие и претендираните вреди,както и самите редите като факт от обективната действителност.

На самостоятелно основание, ответникът счита, че не са налице основания за ангажиране отговорността на „ЗАД Армеец“ АД в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача на лекия автомобил, тъй като процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при преимуществен принос от страна на пострадалия,надвишаващ 50%,което изключва изобщо отговорността на водача и на неговия застраховател.

В тази връзка са изложени твърдения, че ищецът се е движил с превишена и несъобразена скорост, като едновременно с това е имал видимост към автомобила, управляван от Д. и в случай че е управлявал мотоциклета със съобразена/ разрешена скорост, както и в случай, че не е нарушил забраната за навлизане в лява лента, въведена с пътна маркировка М1, както и, ако не е предприел маневра за изпреварване, маневрата за ляв завой на автомобила е можело да бъде изпълнена, без да настъпи удар.

Твърди се, че ударът е настъпил в лентата за насрещно движение за мотоциклета и докато водачът на мотоциклета е извършвал забранена маневра за изпреварване, тъй като, от едната страна, е предприел изпреварване на кръстовище в нарушение на чл.43, т. 2 ЗДвП, а от друга, не е съобразил пътната маркировка - хоризонтална лента М1 - нарушение по чл. 6 ЗДвП, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП. Твърди се, че ударът е настъпил, докато водачът на мотоциклета е извършвал маневра за изпреварване в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП не е съобразил, че водачът на лекия автомобил вече е бил подал сигнал за маневра завой на ляво и в нарушение на чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП – без да е подал сигнал за изпреварване (ляв пътепоказател), с което е препятствал възможността на водача на лекия автомобил да го възприеме и да промени траекторията си на движение, както и да предприеме спиране.

Твърди се, че ударът е настъпил, докато водачът на мотоциклета е извършвал маневра за изпреварване в нарушение на чл. 43, т. 4 ЗДвП - пътят пред мотоциклета не е бил достатъчен, за да може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, предвид наличието на лек автомобил пред него. Твърди се, че водачът П. Д. е управлявала правомерно автомобила, като се е движила в рамките на допустимата за съответния пътен участък скорост, която се явява и съобразена скорост с конкретните пътни условия. Твърди, 3 че водачът Д. е сигнализирала маневрата за ляв завой, както и че ищецът е имал видимост към автомобила, управляван от Д. и преди ищецът да премине в съседната лента (за насрещно движение), както и преди ищецът да започне маневрата за изпреварване на лекия автомобил.

Твърди се, че ищецът в нарушение на чл.20, ал. 1 и ал.2 ЗДвП не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал. Твърди се, че ударът е бил предотвратим за ищеца и е можело да бъде избегнат чрез спиране или намаляване на скоростта,с която мотоциклетът е управляван, като водачът му не е предприел съответното действие за предотвратяване на удара, макар да е имал възможност за това; както и в случай че не бе предприел маневрата за изпреварване.

Ответната страна оспорва твърдението в исковата молба, че *** е в причинна връзка с настъпилото ПТП, както и че ищецът е бил в кома. От данните по делото се установява, че ищецът е бил поставен в медикаментозна кома от лекуващите го лекари, както и е видно, че ищецът е бил в съзнание още на мястото на събитието.

Оспорва, че ищецът е получил епилептичен припадък, както и оспорва да страда от епилепсия; от данните по делото се установява /епикриза/, че ищецът има фоново заболяване - ***, която сама по себе си препятства професионалната му дейност. Оспорва, при условията на евентуалност, *** да е в причинна връзка с получените от ПТП травми.

Оспорва ищецът да не помни събитието- видно от протокол за разпит на свидетел в досъдебното производство, ищецът помни какво е било времето преди настъпване на събитието, но не помни дали е бил с поставена каска.

Оспорва твърдението, че ищецът поради претърпените травми, е възпрепятстван неограничено време в бъдещето да упражнява професията си.

Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба.

При условията на евентуалност, оспорва неимуществените вреди, които ищецът търпи, да са с твърдения интензитет.

Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен, съобразно претърпените от ищеца вреди, трайната съдебна практика и социално- икономическите условия на живот в страната, и в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва твърденията в исковата молба за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между твърдините от ищеца неимуществени вреди от процесното пътнотранспорнто произшествие,като твърди, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не отговаря на съдържанието на приложените към исковата молба писмени доказателства и на обективната истина.

При условията на евентуалност, в случай че приемете, че вина за настъпване на събитието има водачът на застрахования автомобил Д., прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, 4 който с поведението си сам е поставил здравето си в опасност и е допринесъл за настъпване и увеличаване на вида и степента на телесните си увреди, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, като твърди, че ищецът е извършил множество нарушения на ЗДвП и е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите, като: се е движил с превишена и несъобразена скорост /нарушение на чл.21 ЗДвП/, едновременно с това е имал видимост към автомобила, управляван от Д.; нарушил забраната за навлизане в лява лента, въведена с пътна маркировка М1 /нарушение по чл.6 ЗДвП, вр. чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП/; предприел е маневра за изпреварване, след като лекият автомобил е подал сигнал за маневрата за ляв завой и при започната такава /нарушение на чл. 42, ал.1, т.1 ЗДвП/; предприел е маневра за изпреварване на кръстовище /нарушение на чл. 43, т.2 ЗДвП/; не е съобразил, че водачът на лекия автомобил вече е бил подал сигнал за маневра завой на ляво / нарушение по чл.42, ал.1, т.1 ЗДвП/; не е подал сигнал за изпреварване (ляв пътепоказател), с което е препятствал възможността на водача на лекия автомобил да го възприеме и да промени траекторията си на движение, както и да предприеме спиране / нарушение на чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП/; предприел е изпреварване при невъзможност безпрепятствено да се върне в напуснатата пътна лента,предвид наличието на лек автомобил пред него, вече пресичал траекторията му на движение /нарушение на чл.43, т.4 ЗДвП/; не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал - нарушение по чл. 20 ЗДвП; не е бил с поставена защитна каска, в нарушение на нормата на чл.137е от ЗДвП, с което е допринесъл в значителна степен за настъпване на твърдените травми.